Не пропусна свекърва след всичко, което чу през тънката стена

Не пускай тези кутии! извика Бойка, хвърляйки от мъжа си стария фотоалбум. Аз ще се справя сама!

Иван вдигна веждите, изненадан.

Бойка, какво ти е? Исках само да помогна с преместването.

Помогнеш? притисна албума до гърдите си. Вчера изхвърли моите пощенски картички и каза, че са боклук!

Но те са лет двадесет съхранявани на антресолата!

Това са спомени! Спомените за баба ми!

Иван се усмихна тъжно, остави се на дивана сред купчината от кутии и торбички. Двухстаен апартамент в панелен блок в подножието на София, новооткупена ипотека след пет години на наем. Малка, но своя.

Съжалявам, прошепна той. Не знаех колко ти значат картинките.

Бойка се отпусна, седна до него.

Просто съм изтощена. Цял ден пакетирам, а утре отново на работа.

Може ли да си вземеш почивен ден?

Не мога в компанията е отчетен период.

Иван я прегърна, а тя се притисна към рамо му. Пет години брак ги научиха бързо да изгасват огъня на разногласията, но в последно време ссори изригваха все по-често. Кулата им беше Галина Петровна майка на Ивана.

Свекървата живееше в съседния вход на същия блок. Когато Иван предложи да купят именно тук, Бойка първоначално се радваше познат квартал, удобно до работа. Но след като разбра, че ще споделя покрив със свекърва, се поколеба.

Пашо, може да потърсим друг район?

Защо? Тук е идеално, и мамата ще е близо.

Точно това ме притеснява.

Бойко, какво ти е? Мама е добра, ти я познаваш.

Бойка знаеше, че Галина Петровна е учителка в началното, сама издигнала Иван след развода. Но тя беше майка, която смяташе сина за центъра на вселената и ревниво го охраняваше, включително и съпругата му.

През първите години свекървата живееше в друг квартал, виждаха се веднъж седмично. Преди година продаде апартамента си и се премести в еднокомнатка в същия блок, твърдейки, че иска да е по-близо до сина.

Оттогава посещенията се множат. Сутрин пайове, следобед съвети, вечер претенции. Бойка изтърпяваше, разбирайки че жената е сама.

Ще сложа чайник, каза тя, ставайки от дивана.

Вратата звъни. Тя отвори на прага стоеше Галина Петровна с голяма тенджера.

Здравей, малко! Донесох борщ, знам, че с преместването няма време за готвене.

Благодаря, Галина Петровна, взе Бойка тенджерата. Влезте.

Свекървата влезе, огледа хаоса от кутии.

О, колко барахол! Защо толкова много неща?

Това не е барахол, сви Бойка устните. Това са нашите вещи.

Не ме разбирайте погрешно, скъпа. Днес младите са в мания за натрупване в моето време се стигаше с минимум.

Иван излезе от стаята, прегърна майка си.

Мам, благодарен съм за борша! Точно се нуждаем от нещо топло.

За вас винаги, усмихна се Галина Петровна. Пашо, отслабна! Света не те храни?

Храня, сухо отговори Бойка. Той почти не стига да се нахрани, закъснява в работа.

Работата е работа, а обедът трябва да е по разписание! Пашо, трябва да се храниш нормално!

Мам, всичко е наред, не се притеснявай.

Седнаха в кухнята, Бойка загряваше борша и нарязваше хляб. Галина Петровна наблюдаваше съпругата с критичен поглед.

Защо хлябът не е прясно изпечен?

Купих вчера, днес не успях да отида в магазина.

Вчерашкият хляб е вреден! Трябва всеки ден свеж.

Ние сме възрастни, решаваме сами какво да ядем.

Извинявай, че се намесвам! Искам Пашо да е добре.

Пашо, тя се грижи за мен, намеси се Иван. Света се грижи за него отлично.

Галина Петровна се усмихна скептично, но не видя промяна.

След вечеря се изправи.

Ще се прибера утре, ще помогна с вещите.

Благодаря, но ще се справим сами, рязко отвърна Бойка.

Какво значи само? Искам да помогна!

Мам, наистина сме сами, подкрепи Иван съпругата си. Утре имаш училище.

След часа ще дойда, в три часа ще съм.

Тя излезе, Бойка отпадна в стол, изтощена.

Пашо, ще идва ли тя всеки ден?

Не всеки. Просто сега, след преместването, иска да помага.

Твоята майка винаги иска да помага, дори когато не е нужна.

Не започвай, тя се опитва.

Знам. Само съм уморена от постоянния контрол.

На следващия ден Бойка взe полуден отпуск, за да довърши подреждането. Точно в три часа, както обеща, се появи Галина Петровна.

Ох, какво си направила! вика тя, виждайки подредената посуда. Съсредено всичко е грешно!

Какво е грешно? попита Бойка, изтощена.

Чиниите трябва да са в горния шкаф, а тенджерите в долния! Това е елементарно!

За мен е удобно по друг начин.

Удобно! Просто не знаеш как се организира кухнята!

Галина Петровна започна да премествa посуда, Бойка стиска зъби, броейки до десет.

Моля, оставете както е. Това е моята кухня.

Твоя? А къде ще готви Пашо?

Пашо не готви.

Защото не му научи! Аз го обучавах да помага в кухнята, а ти го разхалих!

Аз? Разхалих? сви Бойка се. Ти го избъди! Преди брака не можеше да сготви и яйчен омлет!

Как смееш да говориш с мен! избухна Галина Петровна. Не съм твоя приятелка!

Извинете, прошепна Бойка. Само оставете кухнята ми на мира.

Свекървата се засрами, но спря да пренарежда. Придвижи се в хола и започна да критикува подреждането на мебели.

Диванът трябва да е до другата стена! И шкафът, и този стар гардероб за какво ви е?

Това е гардеробът на баба ми, твърдо каза Бойка. Ще остане.

Баба! Винаги с бабите! Старото трябва да се изхвърли!

Бойка тихо излезе в банята, погледна се в огледалото лице бледо, черни кръгове под очите. Преместването и свекървата я изтощаваха.

Вечерта Иван се прибра, уморен, но доволен.

Как е, успя ли да свършиш?

Някои неща. Твоята майка отиде.

И как?

Как винаги критикува, пренарежда.

Иван изсумтя.

Търпей. Ще свикне, ще спре да се намесва.

Пашо, тя живее до нас година. Кога ще свикне?

Не знам. Но тя е майка ми, не мога да я прогоня.

Не искам да я прогониш, само поговори с нея. Обясни, че сме възрастни.

Ще опитам.

Но разговорите не успяха. Галина Петровна продължи да се появява почти всеки ден с супа, с предложение да пере пране, с безкрайни забележки за праха, за храната, за дрехите на Иван.

Бойка търпяше, разбирайки че свекървата е сама и синът ѝ е всичко. Но търпението ѝ изтъняваше.

Кулминацията дойде в събота. Бойка се събуди с остра главоболие. Предния ден беше изтощителен работа, готвене, почистване. Иван беше в командировка за три дни.

Тя лежеше в леглото, не можеше да се изправи. Таблетка за главоболие не помогна. Чу се стук вратата. Бойка се навъси, отиде да отвори.

На прага стоеше Галина Петровна с още една тенджера.

Бойко, направих щи. Пашо къде е?

В командировка.

Добре, ще ги оставя за него.

Свекървата се насочи към кухнята, постави тенджерата върху котлона. Бойка се опря за стена, главата ѝ се въртеше.

Какво ти е? Бледа си.

Главоболие. Ще си лягам.

Главоболие? От безделие! Цял ден си в къщи!

Работя, Галина Петровна. Пет дни в седмицата.

Работа! Седящата работа не е работа! Аз цял ден съм в училище на крака!

Бойка не отвърна, отиде в спалнята, легна, закри се с чаршаф. Свекървата роеше из апартамента, след това влезе в спалнята.

Ще чистя докато си легнеш.

Не, сама ще се справя.

Не, не! Прах по нощната маса!

Тя започна да избързва, да мърда неща. Бойка затвори очи, опитвайки се да се изключи.

Свекървата излезе, но през тънките стени на панелния блок се чу как говори по телефона.

Алйна? Това съм аз, Галя. У дома. Точно от Пашо и невестка.

Бойка заслуша.

Представи си, лежи, главоболи, събота! Млада, здрава, а се бори с болка!

Каква домакиня! Не готви, не почиства! Ако не се грижа, Пашо би бил гладен!

Бойка се изправи, удари по стената с юмрук.

Галина Петровна! Чувам ви!

Тишина зад стената, после приглушен глас:

Алйна, ще се обадя по-късно.

Бойка с дрезгична ръка седи на леглото, сърцето ѝ пулсира от ярост. Тя разбира, че свекървата я нарича безблагодарна и я дразни.

Телефонът звъни Иван.

Здрасти, скъпа! Как си?

Нормално, гласът й трепери.

Какво се е случило? Плачеш?

Иван, майка ти

И тя разказа всичко разговорът, постоянната критика, че не може повече.

Майка ти е емоционална, може да казва нещата в гняв.

В гняв? Тя говореше спокойно и ме нарече “безблагодарна дрян”!

Ще дойда, ще я поговоря.

Не, ще се справя сама.

Не прави глупости.

Не се притеснявай, просто повече няма да я пускам.

Не мога да не пусна майка ти!

Мога и ще. Това е и моят дом.

Паша!

Достатъчно, Бойко. Уморих се. Ще говорим, когато се върнеш.

Тя сложи слушалка, главата ѝ продължаваше да боли, но гневът я зареждаше с енергия. Премина по апартамента, проверяваше ключовете. Свекървата имаше резервен комплект, за всеки случай.

Точно когато звъни вратата, Бойка погледна през ключа вратата се отваряше на половина, но се запъна в верижка.

Бойко, свалете верижката!

Не!

Аз съм майката на Пашо! Имам право да вляза!

Нямате! Това е иТогава Бойка, с твърдост в очите, затвори вратата завинаги и решително обяви, че техният дом от сега нататък е само нейната крепост.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

five × two =

Не пропусна свекърва след всичко, което чу през тънката стена
Maintenant, c’est à ton tour