„Боже мой, как изглеждаш!“ – мъж след огнените страсти среща погледа на своята съпруга и я оставя… А година по-късно, при нова среща, тя отново пронизва сърцето му…

О, Боже, как изглеждаш! мъж, облечен в червени чорапи, хвърля поглед към своята тестя и се отдръпва Година по-късно я улавя в сърцето си като мълния.

Божана влиза в къщата и, докато слага тежките торби с пазарските продукти в кухнята, чувам шум от спалнята. Не й е нужна вестителка, за да разбере, че Васил отново е пред компютъра.

Отново тази игра с танкове? мисли си, докато вижда познатото изображение на екрана.

Да, остави ме да се концентрирам, мърмори той и не сваля погледа от монитора.

Божана, изтощена след дълъг работен ден в складовия цех, започва да разтоварва покупките. Главата ѝ звънти, иска само една нещо да се легне и да забрави. Междувременно Васил се озира в кухнята, потупва корема си и пита:
Ще ме нахраниш, нали?

Разбира се, но по-късно. Първо трябва да сготвя, отговаря тя, криейки умората.
Майка ми се обади. В събота ни очаква парти. Не забравяй подаръка, казва той, връщайки се към лаптопа, докато откуса парче салам.

Божана вдишва тежко. Само мисълта за срещата с тъщата я изпълва с тревожност. От самото начало отношенията са студени тъщата постоянно търси повод за критика и я счита за недостойна за сина си. Божана се е опитвала да спечели благоволението ѝ, но скоро осъзнава, че е напразно. Сега ги виждат само на специални поводи.

Докато на печката заври и се запържва, Божана проверява двора си. Отглежда кълнове, гъски и зайци, за които сама се грижи. Васил не помага в земеделието, но с удоволствие изяжда всичко, което се сготви. Всичко прави за него.

Когато се връща в къщата, вижда Васил с блажен усмивка, докато довършва последната котлета.
За това те обичам, Божо! вика той с пълна уста. Най-добрата домакиня!

Той се усмихва, прави си сандвич, варя чай и сяда срещу нея.
Василе, искам дете. Пеем се вече пет години и ти все още не си готов. Защо?, пита тя.
Дете?! Божо, почти ни липсват пари. Нямам работа, ти вършиш всичко сама. Какво дете?, отговаря той раздразнено.

Теми за децата стават все по-чести. Божана мечтае от години да бъде майка, но Васил винаги се уклонява.
Търсиш работа, нали? Когато я намериш, всичко ще се оправи. Започни първо, казва тя, гледайки се в очите му.
Искам да живея, а не да оцелявам!, вика той и излиза от стаята.

Божана задържа сълзите, но в спалнята плаче. Сутринта трябва да се събуди рано работният й ден в складовото предприятие започва преди изгрева. Васил остава пред компютъра цяла нощ, играейки. Тя почти не спи, размишлявайки за брака си.

Обича ли Васил? Да. Но в последно време чувства, че той злоупотребява с чувствата й и всички грижи хвърля върху нея. Той е без инициативност, но Б

ожана все още вярва, че след като намери работа и им се роди дете, всичко ще се оправи. Сънищата ѝ и реалността се отдалечават все повече.

Когато се събуди от алармата, вижда Васил спящ в креслото. Тихо го покрива с одеяло и се отправя на работа.

Целият петък прекарва в избор на подарък за тъщата. Знае, че няма да е доволна, но не иска да дойде с празни ръце. Събота се събират за парти. При влизане в къщата, тъщата ѝ пада в погледа с студеност. Не я очакваха, а тя сама би предпочела да остане у дома. Но Васил настоява.

На събитието са сестрата на Васил, нейният мъж и малката им дъщеря. Б

ожана прекарва вечерта с детето, но никой не я кани към масата, никой не ѝ обръща внимание. Тя отива да изпие вода, влиза в кухнята и случаен чува разговор:
Сине, защо избра тази мома? Веднага ти казах, че не е добра за теб. Тя е село, не мисли за деца! казва майка му.
Ама, тя е красива Уморих се от всичко. Около има много хубави момичета, а тази продължава той.
Кой би искал млада жена без пари и работа? Тя се съгласява на всичко. Щом намеря работа, ще намеря и друга, мърмори Васил.

Божана замръзва. Словата на тъщата не я изненадват, но предателството на съпруга ѝ разбива сърцето. Без думи, излиза предната част, се облича и заминава. Сълзите ѝ пречат дишането. Тича, където я носят краката, докато не среща мъж.
Не се наранихте?, чува познат глас.

Тя вдига очи и вижда Игор, стар приятел на Васил. Започват разговор и той я кани в уютно кафене за чай и беседа. Тя се съгласява.

При чашата кафе в малкото кафене, Игор споделя, че никога не е успял да я забрави. Спомня си как тогава е трябвало да избира между него и Васил. Тогава избира втория. Игор разказва как се е преместил в Санкт Петербург, създал фирма и наскоро се върнал, защото майка му е болна. Когато видя Б

ожана, не може да повярва, че съдбата ги срещна отново.

Той я връща у дома, а прозорците вече светят. Влиза и чува:
Къде беше? Защо си излязла без довиждане?

С кого да се довиждам? С онези, които ме подценяват? С теб, който говориш зад гърба ми? Прав си, Василе. Не искам дете с мъж, който ме смята за селоца. Това съм правила за теб!, изразява тя през сълзи и се оттегля в друга стая.

Следващата нощ, по време на нощната смяна, идва колега: Къщата ти гори! В паника тича. Пламъците се виждат отдалеч. Хора бягат напред-назад, чакат пожарникарите. Когато не вижда Васил, вбяга вътре. Последното, което помни, е падащо горящо клонче върху нея.

Събужда се в болница. Цялото тяло боли, лицето ѝ е бинтирано. Очаква лоши новини. Внезапно усеща ръка на ръка то е Васил.
Живеш, шепне тя.

Защо да съм мъртъв? Още съм млад. А ти белегът в лицето Как ще те целувам? Фу! Добре, възстанови се, казва той и излиза.

Сълзите ѝ се стичат по лицето и се намокряват в бинтовете. След няколко дни той се появява отново, казва няколко думи и изчезва. Б

ожана вижда от прозореца как се среща с друга жена, я прегръща и заминава с нея. Болезнено, но вече не се учудва.

Лекарят съобщава, че белегът може да се премахне. Съвременната пластична хирургия извършва чудеса. Добавя, че един човек я е спасил. На отделението по интензивно лечение тя отново среща Игор той я е извадил от огъня, но сам е получил сериозни травми. Оттогава Б

ожана го посещава всеки ден. Когато се събуди, признава, че я е искал да види отдавна, но се е страхувал, и че рискува живота си, за да я спаси.

След време в парка, люляйки количката с дъщерята, Б

ожана чува познат глас. Пред нея стои Васил изтънен и объркан.
Как си?

Чудесно. Разхождам се с дъщеря, отговаря тя, като вижда Игор с сладолед.
Къде е белегът?, пита Васил.

Любовта извършва чудеса, казва Б

ожана с усмивка и прегръща Игор. Отиват заедно, оставяйки Васил сам, какъвто стои и ги наблюдава.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

twelve − eight =

„Боже мой, как изглеждаш!“ – мъж след огнените страсти среща погледа на своята съпруга и я оставя… А година по-късно, при нова среща, тя отново пронизва сърцето му…
„След 15 години брак, мъжът съобщи шокираща истина: ‘Твойят син не е мой’ – разкритие от ДНК теста“