Алберт, не трябва да се жениш за тази селска мома. Какво ще ти донесе провинциална девица без образование?
Майко, откъде идва този снобизъм? Яна е чудесна, добре отгледана и учи в Медицинския университет, в специалността кардиохирург.
Вероятно са продали всичките крави, за да платят за нейното обучение.
Майко, ти самата нямаш завършено висше и никъде не си работила. Родителите ти живеят в Пловдив, не са москвавци.
Как смееш! Не завърших, защото след третия курс родих теб, а после татко ми забраняваше да работя, твърдейки, че сам ще се грижи за семейството. Цял живот съм се посветила на теб!
Майко! Благодаря ти за посветеността, но сега съм самостоятелен мъж и ще решавам своята съдба.
Каквото искаш, аз няма да дойда на сватбата каза Зоя Алексеевна, обиждайки се и се обърна.
При такова отношение майка, Алберт и Яна решиха да не организират голяма сватба, за да не провокират новата свекрова. Родителите на Яна не можеха да дойдат, защото се грижеха за болната баба. Младоженците просто се регистрираха в ЗАГС, а след това се събраха с присъстващите в кафене. Зоя Алексеевна, чувайки за това, отново се изнерви и заяви, че семейството на булката не е събрало достатъчно пари за празника.
Яна и Алберт не се тревожеха много от новата свекрова, вярваха, че ще свикне. Яна имаше собствен апартамент, където планираха да живеят. Единственото, което трябваше да се направи, беше малка преустройство, за да се слеят апартаментът на бабата и на родителите, но никой не се уплаши от това. Двамата бяха щастливи. Познаха се като от роман разхождаха се по Витоша всяка в своя компания, докато не им прилетя вятър и отнеме от раменете на Яна прозрачен копринен шал. Алберт се втурна да го грабне, хванал го, случайно се притъкна в Яна, погледнаха се в очи и забравиха за шалa. След това следваха цветя, шоколади, кино, а след половин година решиха да се оженят.
С родителите се срещнаха след регистъра. Първо се запознаха с майката на Алберт. Младоженците предупредиха Зоя Алексеевна за посещението, купиха красива аранжировка от лилии, кутия от любимите й бонбони и стигнаха при нея. Алберт предварително я предупреди, че майка му я смята за сивкава селска глупачка.
Добър ден, рече свекровата с меланхоличен тон, така избра сина ти съпруга.
Добър ден. Алик е истински герой, имаше толкова хора, а той ме забеляза.
Къде толкова? изненада се Зоя.
Там, където той избираше невеста, на Витоша, каза Яна, устремено гледайки домакинята.
Моля, седнете, покани жената.
С удоволствие, отговори Яна, а Алберт скри усмивка.
На масата, украсена с изисканост, имаше разнообразни ястия и десерти, а до всяка тарелка лежаха ножове и вилици за месо, риба, десертни лъжици. Поставени бяха чаши за бяло и червено вино. Всичко беше подредено така, че да подчертае неучтивостта на невестката.
Как е всичко красиво подредено, като в музей! Ние с Алик не така подреждаме, влюби се Яна.
Яна, моля, спирай да ме наричаш Алик, той е Алберт, се възмери свекровата.
Както пожелаете.
Домакинята започна да сервира.
Ето, моля, фрикасе, стек от сьомга, а сега ще ви донеса жульен, който трябва да се яде топъл.
Обожавам жульен. В ресторант Капана го сервират като специалитет, каза Яна, след което добави, Алберт ме покани там.
Яна уверено използваше приборите. Свекровата се опита да й подскаже с каква вилица какво да яде, но Яна я прекъсна:
Благодарна съм, Зоя Алексеевна, Алберт ме обучаваше цялото утро как да се храни правилно.
Алберт се киха, а свекровата не знаеше какво да каже.
Младоженците тръгнаха към дома с такси.
Защо толкова подиграваш майка цялата вечер? попита Алберт Яна с усмивка.
Не подигравам, нека си помислят, че току-що слязох от кравешкия кът с кофа мляко.
След няколко дни младоженците се срещнаха с родителите на Яна. Те предложиха да пътуват заедно с тях и със свекровата, за да се запознаят с нови роднини. Зоя Алексеевна се навъси, мислейки, че ще трябва да пътува в селото това е нелепо, но любопитството надделя и тя се съгласи. Трите се качиха в 4×4 на Алберт. До село им беше едва 120 км, затова стигнаха бързо. Къщата на родителите беше голяма, с три стаи в долната част и две в мансардата. Вътре имаше резбови дървени панели, а от кухнята витаеше ароматът на домашен пай.
Гостите влязоха в къщата. Пред тях се появи млада, поддържана жена:
Косто, бягай по-бързо, гости са! извика тя, след което се обърна към входа, Здравейте, скъпи наши, влезте. Веднага ще дойде татко, изчакахме ви малко. Аз съм майка на Яна, Катерина Петровна, а вие сте Зоя Алексеевна? Приятно ми е.
Свекровата се усмихна неохотно, не очакваше в селото така подредена жена, изглеждаща само малко по-голяма от дъщеря й. Тя кима отгоре и застава в поза на кралица, която случайно видя коза. На прага излезе таткото на Яна висок, представителен мъж със сребристи коси, спортно телосложение. Той вдигна Яна в ръце, притисна я към себе си, поздрави Алберт и се обърна към свекровата, която го наблюдаваше със любопитство:
Зоя Алексеевна, вие ли сте?
Съжалявам, не ви помня, изненада се жената.
Аз съм Кръстенов Константин Георгиевич. Познахме се в СУ Св. Климент Охридски, а после се видяхме на прием в Двореца на народните събрания, а по-късно на юбилея на нашия институт.
А, сега си спомням, извинете, че не ви разпознах веднага.
И аз ви помня, Зоя Алексеевна, каза Катерина.
Тогава свекровата си спомни приема в Двореца. Събирали се всички дипломати, а тя завиждаше на жена с рокля в цвят на морска вълна и бижута с музейна стойност това беше Катерина. Зоя Алексеевна не знаеше как да се държи, сякаш е дошла да покаже селянските простолюди пред голяма светска дама, а вместо крави се оказаха диаменти.
Обядът мина прекрасно. Всички се отпуснаха, говореха за времето и природата. Дори бабата на Яна, почти неподвижна, седеше в креслото си и се смяхе с всички. Зоя Алексеевна се почувства като у дома, както беше при родителите си.
След обяда решиха да се разходят до езерото. С тях се присъедини съседският седемгодишен Антоан рижав, къдрен и доста сериозен за възрастта си. Той веднага схвана ръката на Зоя Алексеевна и я заведе към езерото, разказвайки й детски тайни. По-късно всички се къпаха, а свекровата наблюдаваше от брега.
Тетя Зоя, да се къпем! вика Антоан.
Анто, аз се страхувам от водата, не взех къпащо облекло. Ще ви гледам отстрани.
Не се тревожи, тетя Зоя, вие сте градска, гледате се като кралица, а тук сме просто хора, които се обичат. Ако не обичате хората, ще останете сами, стара, без приятели, а кралиците нямат приятели.
Антоан се потопи, а Зоя Алексеевна гледаше хората и се смеееше от срам за поведението си пред невестката и сина. Главното, че още не е късно вече не съм кралица, обичам всички тези хора, помисли си тя.
