Е, момичета, покайте се към масата! Ще седнем заедно, семейно, да отпразнуваме. Как лети времето, не може да се повярва! Четиридесет години минали, а се сещам сякаш вчера стъпих в това кътче казваше се Калина, докато поставяше покритие. Сандвиччета с червена шаранска икра, салата, която си приготви сама, топли баници момчетата от салона за красота в шатрата ги пекат. Вкусни, до пръстите ще ги оближеш! И торта. Чаша вино за живота, за приятелството, за всичко хубаво. Момичетата нямат къде да се върнат. На Наталия е седемдесет и седем, преди работеше в книжарница, а последните петнадесет години по пощата. Със себе си доведе Зина Михайлова. С тях никога не се скучае! И Калина покани бившата шефка на пощенското отделение. Как да я оставим! Наставничка, години заедно в работа и живот, като едно голямо семейство. Сега Инна Федоровна е пенсионирана, седеше с внуците си.
Калина цял живот работи в същата поща, точно до къщата. Учениците завърши училище, но в професионалното училище не влезе. Родителите с по-малките братя се преместиха в апартамента на баба и дядо, а на Калината оставиха двушка в пететажка. Тя бе без памет щастлива. На осемнадесет години се нае в пощата, за да не живее на гърба на родителите. Станала сама господар на своя живот, но трябваше и по-малките да отгледа. Мислеше: Ще работя в пощата, е удобно и близо, после ще реша къде да отида. Колектива беше отличен Инна Федоровна, шефката, веднага я прие, показа, обясни, всичко е просто, не трудно. Не е по-стабилно от временното. Калина се утвърди в пощата, носеше вестници и списания, раздаваше пенсии на пенсионерите, водеше картотека за абонаменти. След време им донесоха компютри работа стана полесна. Съдбите на Калината и приятелките й бяха почти еднакви: разведени майкисамотници. Децата им също израстваха там, ходеха от училище в пощата, ядоха, правеха домашни. Мишо, кучето на Калината, и дъщерята на Ленка, маникюристка от салона, израснаха заедно. Сега са женени, внучката им мила Милана живее при Калината. Калина Андреевна вече е управителка на пощенското отделение, а Инна Федоровна й предаде жезъла преди няколко години.
Как сте без мен, момичета? вдигна чашичка Инна Федоровна, За нас, за нашия сплотен колектив, здраве и щастие, приятели! Какво, Калината ни е шеф? обърна се към Наталия и Зина. О, разбира се те се погледнаха и се засмяха на глас всичко успява. Приема пакетчета, прави преводи, говори с симпатичните дядовци! продължи Инна, хапвайки от баницата, Какво е с дядовците, разкажете подробно! Какво хубаво им е, момичета! подхвърли Инна. Ела по-често, Инна Федоровна, живееш до нас, привеждай и внуците, защото тук всичко се е израсло от пощенски пратки. Помагаме на Васьо товароразвозчия, градим кули от пакети. Всички станаха хора елате! завърши тя.
Калината се зачерви, постави баницата настрани да, има един. Вчера пак дойде. Разведен, синът му учи в друг град, изпраща му пратки и пари. Купил отново лотарийна билетче.
Не за това е дошъл, влезе Зина Михайлова, не издържа, идва и чака да излезе Калина Андреевна. Не е дошъл при нас с Наталия, явно към нея! вдигна чаша Инна Федоровна, За любов! Ти, Натахо, още си млада! Погледни Калината, може и на сватбата ни да се присъединим, а? подмъкла тя.
След два дни в пощата се появи Константин Николов. Търсил Калината Андреевна с тревожен поглед. Зина екна: Калина, те я чакат! Константин се засрами, развъртя се: Дойде да проверя билетчето вдигна лотарийната си карта. Калината също се стъпи, но не даде знак: Ще проверя, моля. Пусна програмата и въведе номера. Очите й се разтвориха цифрите с нули бяха огромни. Пламна лице ѝ, а след това Константин, вашата печалба! изрича. Той гледа, а цифрите са безброй. Голям, колосален джекпот.
Не е за нас, върна Калината билетчето, обясни как се получава печалбата. Затвори вратата след щастливия мъж.
А ти вярваш ли, Наталия? изненада се тя, Че наистина има такъв печеливш билет? но следващата сутрин вратата на пощата се отвори широко. Константин влезе в нов костюм, с букет от рози.
Добро утро, Калина Андреевна! заяви той, падайки на колене с цветята в ръка, не можех да реша подруг начин. Аз съм пенсиониран войник, без нищо, а вие ме дарихте с късмета. Печатате ли щастливото билетче, както майка ми казваше? Станете ми съпруга, за да споделим тази дълга, радостна съвместна житейска пътека! викаше той, а всички в пощата вдигнаха викове от радост, дори редовните клиенти.
Сватбата беше малка, но с всички свои масата на пощата се превърна в домашен трапезарник. Инна Федоровна се усмихна: Казах, че това ще свърши! Сладка е, но горчива! Скоро Калина Андреевна напусна работа мъжът й поиска да се преместят към морето, да построят къща в плата. Планове без край. Събра приятелките в ресторант, за да отпразнуват пенсионирането. Тя плака, но обеща да се връща живее до тях. На своето място препоръча Наталия, може и тя да извади свой щастлив билет.
