– Здравейте, Наталия Петровна. Аз съм Яна, вашата бъдеща снаха. Искам да се срещнем и поговорим – кога и къде ще ви е удобно? Наталия Петровна се напрегна, особено след думите „бъдеща снаха“. Какви са тези новини? Вадим не е казвал, че ще се жени за нея. – Здравей, Яна. Днес в 18:00 у дома, ще те чакам. „Интересно, за какво ли иска да говорим? Да не би да чака дете? Естествено. Нарочно го е направила, за да се ожени Вадим за нея, знаем ги тези номера. Какво ли си мисли той? Не е на нашето ниво. Не е като Вадим. Архитект с голямо бъдеще. Собствен апартамент, кола, красив, умен. Завиден жених. Всяка би била щастлива, но не – избра тази девойка…“ Наталия Петровна оправи апартамента, отиде до магазина. Душата ѝ беше неспокойна. Яна я беше виждала няколко пъти и веднага не я хареса, още от първата среща. Вадим я водеше да се запознаят, после просто на чай, да поговорят. И всеки път Наталия Петровна казваше на сина си какво мисли за тази девойка. – Сине, няма ли други? Защо точно тя? Какво ѝ е хубавото? Непривлекателна, слабичка, дребна. Навремето мъжете харесваха съвсем други момичета! Изобщо, не ти е подходяща! – Мамо, обичам я, за мен тя е най-прекрасната! И готви божествено! Борщът ѝ е невероятен! Тези думи я засегнаха особено. Преди винаги хвалеше нейната храна, а сега тази прекрасна девойка готви божествени борщи. Яна дойде точно навреме. Донесе сладки – кошнички с белтъчен крем. Наталия Петровна ги обожаваше. „Хитра е, реши да ми се подмаже…“ – Наталия Петровна, няма да увъртам. Вадим ми предложи брак и аз приех. Чака подходящ момент да ви каже. Притеснява се, че няма да приемете добре новината. – Разбира се, мила! Защо да се радвам? – Искам да сключим договор. Моля, изслушайте ме. Знам, че сама сте отгледали Вадим. Омъжихте се, защото разбрахте, че сте бременна, но щастлив семеен живот не се получи. Мъжът ви си тръгна. И мен мама ме отгледа сама, татко почина млад. Знам какво е да растеш в непълно семейство. Вие вложихте цялата си душа и любов в сина си. Огромно благодаря. Той е възпитан, добър, сърдечен. Това е вашата награда. Имате с какво да се гордеете. Наталия Петровна одобрително кимна. Така е. Това е само нейна заслуга, че синът ѝ е такъв. Яна продължи. – Мечтаете синът ви да се ожени за красива, успешна, богата девойка. А се появявам аз. Дребна, непривлекателна, от обикновено семейство. Заплатата ми не е висока. Неудачна партия според вас. Сега сте объркана, не знаете как да откажете сина си от брака с мен, нали? Наталия Петровна сви рамене и кимна. Точно така. – Вижте какво може да стане. Вадим няма да ви послуша. Решен е. Ще започнете да го убеждавате. Ще се скарате. На сватбата няма да дойдете. Синът ви не ви е послушал, нали? – Да, точно така ще стане. – Ще разказвате на всички колко лош е синът ви, колко сте направили за него, а ето я благодарността. Някой ще ви съжали, друг ще се усмихне. А ние с него ще живеем щастливо. Вие ще ни игнорирате обидено. Ще родя дете, Вадим ще ви съобщи. Но вие упорито ще отказвате да видите внучето си. Не признавате нашия брак, съответно и детето ни. Моята майка ще се грижи за любимия си внук, ще го разхожда, ще му разказва приказки, ще го глези. И ще бъде най-обичаната баба на света. А вие ще седите сама в апартамента си, ще гледате телевизия и ще се обиждате, че животът така се е стекъл, че сте сама, ненужна. На празници ще ви е особено тъжно и самотно. Всички празнуват със семействата си, а вие пак сте сама. Обидата няма да ви дава покой. Здравето ще се влоши, ще ви приемат в болница. Други ще ги посещават, а при вас само съседката и приятелката ще дойдат. Със сина и неговата лоша жена няма да искате да общувате. В крайна сметка ще изживеете живота си сама, без да знаете как расте внукът ви, никой няма да ви нарече баба, няма да има кой да ви поздрави за рождения ден. И това ще е вашият избор. Или може да е друго. След като си тръгна, ще обмислите всичко внимателно. И като разумна и любяща майка ще приемете избора на сина си, защото ако ме е обикнал, значи има защо. Знаете ли, не съм толкова лоша. В колектива ме ценят и обичат, мама ме обожава, аз съм порядъчен човек. Ще бъда добра съпруга и майка. И най-важното – обичам вашия син, а той обича мен. Когато Вадим ви каже, че ще се жени, ще го похвалите, ще кажете, че приемате избора му. Разбирам, че любов към мен може да не се появи, но поне човешко отношение и такт – това ще е достатъчно. И аз нямам топли чувства към вас, но съм готова да ги променя. На сватбата ще ви сложим на почетно място. Ще се любувате на сина си и малко на мен. Когато родя дете, винаги ще сте желан гост. Детето ни ще има две любящи баби, и това е прекрасно. Никога няма да кажа лоша дума за вас, а и вие за мен. Имаме една обща цел – да направим Вадим щастлив. Затова нека си сътрудничим. Обмислете всичко и ми се обадете, за да знам какво да очаквам. Благодаря за чая, Наталия Петровна, всичко добро! След като Яна си тръгна, Наталия Петровна седна на креслото до прозореца и се замисли. Тя е права! Така е било и така ще бъде! И наистина, какво от това, че не харесва бъдещата си снаха. Синът ѝ ще живее с нея. Ще се кара, ще го убеждава – и какво? Той ще се натъжи, но пак ще се ожени. Видя как очите му светят, когато гледа Яна. Дори борщът на майка му вече не му е толкова вкусен… Какво ще спечели тя? Нищо. Ще остане сама с обидата и тревогите си, докато другата баба се грижи за внука. И тя иска. Но няма да може. Ако… Не, няма да е така, ако… – Ало, Яна… Съгласна съм на твоя договор. Не искам да седя сама и да тъгувам, искам да бъда приятелка и да общувам със сина си, а значи и с теб. И ще ми давате внука през уикендите, нали? И още нещо – какво слагаш в борща, че Вадим толкова го обича? Яна се засмя – Наталия Петровна, вашият борщ е също толкова вкусен, уверявам ви. Но ще ви издам тайната – всичко е в подправките. Радвам се, че приехте договора ми, така ще е най-добре за всички. Вадим беше прав, че сте умна и любяща майка! Минаха три години – Вадиме, сине, виж Андрйко, как се мръщи – копие си ти! Какво прекрасно момче, толкова съм щастлива, че имам внук! А и, Яна, благодаря ти за онзи договор. Ти беше права… – Какъв договор? За първи път чувам! – Е, Вадиме, имаме си наши тайни с Яна… Наталия Петровна се спогледа с Яна и заговорнически ѝ намигна, а тя ѝ отвърна със същото.