Ралица, сигурно ще се откажеш? До Нова година само четири часа, успяваш ли да се върнеш? гласът на подругата й в телефона звучеше настоятелно.
Не, Лена, напълно сериозно. Както казах искам да бъда сама. Не е скучно, просто така е нашата традиция. каза Ралица, без да се отклонява от плана.
Каква е тази странна ти традиция три поредни години да празнуваш Нова година в самота? подигра се Лена.
А аз мога да гледам любимите си филми, да приготвям лакомства и да не бягам никъде. Наистина ми е удобно. Искам да прекарам нощта сама. отвърна тя, усмихвайки се на блестящата коледна елха, украсена с червени и златни шарки. Тези тихи новогодишни вечери са нейното убежище без шумни гости, без дълги трапезни лута, само тя, топъл одеялце и любимите комедии.
В кухнята вече стоеше запечена патица с ябълки малка слабост на Ралица. Тя я прави само веднъж в годината, точно в новогодишната нощ. До нея чакаше салата от скариди и ананас друга празнична традиция.
Добре, измърка Лена. Тогава утре те очаквам при мен. И не се съмнявай, че ще дойдеш!
Обещавам, ще дойда. С моята традиционна торта Павлова ще ви изненада. рече Ралица след като приключи разговора и погледна часовника половина девета. Време е да започне идеалната й новогодишна вечер.
Тя включи гирлянди, подреди любимите си закуски на масичката и се настани пред телевизора. На екрана вече се въртяха надписите на филма Истинска любов без него Ралица не представяше празника.
Навън падаше дебел пухкав сняг, който се вееше в светлината на уличните лампи, създавайки истинска коледна приказка. Отдалеч се чуваха петарди, знаейки че кварталът се готви за голямото тържество.
Тъй като филмът я завладя, Ралица едва усети странния звук. Първо беше почти неразбираем, след това стана по-силен. Това беше мявкане?
Тя изключи звука на телевизора и се прислуша. Точно някой мъркаше тихо зад вратата. Ралица се оттегли към входните врати и ги отвори внимателно.
На стълбата, притиснато до стената, седеше крихко черно котенце. Беше с размерите на длан, дребно трепереше и мъркаше жалостно. Когато видя Ралица, се опита да се отдръпне, но силите му бяха изтощени.
Чий е това малко? попита тя тихо, сядайки на коленете си. Как стигна тук в такава нощ?
Котенцето отговори с още едно жалостно мявкане, очите му, със зелен цвят, блести на светлина, изпълнени със страх но и надежда.
Ралица се замисли може би някой от съседите е изгубил котето? Но коридорът беше празен, всички се събираха зад затворените врати. Само отгоре звучеше музика.
Нищо не се вижда, прошепна тя, оглеждайки празните стъпала. Какво ще правя с теб?
Котето, сякаш разбираше въпроса, се опита да се изправи, но лапичките му трепереха от студ. Ралица решително свлече шал и го обвие в него.
Хайде, ще те стоплим. Черен кот в Нова година е сигурно добър знак.
В апартамента котенцето се успокои, насторожено оглеждайки се. Ралица наля топло мляко в малка чашка и я постави на пода.
Ела, не се бой. Трябва ти топлина.
Малкото същество се приближи, понюхва и започна да пие жадно. Ралица забеляза, че козината е гладка и блестяща явно домашно, а не улично.
Вероятно е избягало от някой съсед, а вратата се е затворила, размишляваше тя на глас. Утре ще намерим собственика му.
След като изпи млякото, котето се оживи. Започна да разглежда стаята, от време на време поглеждайки към Ралица със смарагдово зелените си очи.
О, колко си красиво, усмихна се тя. Истинска малка пантерка.
Отвън прозвъня светкавицата на фойерверките, котето скочи и се затична към краката ѝ.
Не се страхувай, малко, каза Ралица. Това е просто празник.
Тя вдигна треперещото кърче в ръце, а котето веднага се захвърли в пуловера, мъркайки силно.
Знаеш ли, приличаш на източна принцеса. Какво ще кажеш за името Шада? На арабски означава та, която пее.
Котето мъркаше още по-силно, сякаш потвърждаваше избора.
До полунощи оставаше по-малко от час. Ралица се настани на дивана, а Шада се наведе в топлите й колене. На екрана вървеше Сам вкъщи, а в къщата се охладяваше запечената патица.
Наистина имам компания, рече Ралица, галейки меката козина. Надявам се това е истински добър знак.
Под брадивките на часовника тя изнесе желание: Нека тази година бъде щастлива. Шада вдигна мордичката, влезе в очите на Ралица и изглежда обеща.
Сутринта тя обиколи всички съседи, показвайки снимка на котенцето. Никой не го позна. Постави обяви в коридора и в близките улици, сподели в кварталните чатове. Не получи отговор.
Изглежда, ти си моя, каза тя на Шада след седмица, премахвайки последната обява. Съдбата, нали?
Котката растеше бързо, за един месец вече беше грациозна черна котка с пронизителен зелен поглед. Сякаш усещаше настроението на госпожата си.
В средата на януари Ралица имаше важна презентация в рекламна агенция. Два седмици се подготвяше, работеше късно в офиса. В нощта преди деня, Шада започна да се държи необичайно.
Първо свали от масата алармата. После мъркаше настойчиво, докато Ралица се събуди, точно час преди насроченото време.
Какво? Обикновено ми позволяваш да спя, подигра се тя.
Включи лаптопа и видя имейл от клиента срещата беше изместена с час по-рано. Ако Шада не беше прогласила, щеше да закъснее.
Ти си моят малък талисман, погали тя котката по ухото.
Презентацията премина блестящо. Ралица се завърна у дома окрилена й дадоха ръководство на целия проект, което означаваше повишение и значително увеличение на заплатата в лева.
Шада я посрещна пред вратата, гордо вдигна опашка, сякаш казваше: Видях как ще мине.
Оттогава Ралица забеляза странна закономерност преди всяко важно събитие Шада се държеше необичайно: будеше я по-рано, отвличаше вниманието, дори донесе документи в устата си.
До есента Ралица събра достатъчно пари, за да разгледа имоти онлайн. Намери малка апартамент в ново строителство, само на три спирки с метро от работното й място.
Какво мислиш, Шада, да поемем риска? попита тя, галейки котката под брадата.
Тя вдигна пръста си и решително вдигна лапа върху снимката на къщата.
Значи, рискуваме, засмя се Ралица.
За две седмици подписа ипотечен договор. Условията бяха изключително изгодни банката стартира новогодишна кампания със снижен лихвен процент.
През декември започна ремонт. Ралица реши да отпразнува новоселянето точно в новогодишната нощ. Приятелите й подкрепиха идеята с ентусиазъм.
Най-после няма да празнувам сама, радваше се Лена, висяйки гирлянди в новия апартамент.
С еднодневно преди празника доставиха мебели. Ралица и приятелите й сглобиха шкафове, разположиха кутии и окачиха картини. Шада наблюдаваше от прозореца, понякога мъркайки недоволно.
Не се притеснявай, утре всичко ще е готово, успокояваше я Ралица.
Вечерта тя отиде до колата за последната кутия. Навън беше студено, сняг падаше точно както преди година, когато намери Шада.
Когато се върна, котката не беше на обичайната си позиция. Търси се навсякъде в шкафовете, под масата, зад вратата но Шада липсваше.
Лено! повика тя приятелката. Не я виждаш ли?
Мисля, че я видях на прозореца, преди да изляза. отговори Лена.
Ралица забеляза, че прозорецът е леко отворен за проветряване. Тя избяга на балкона. Сняг покри всичко, но на бялото се виждаха малки следи, водещи към съседната сграда.
Трябва да я търсим, заяви решително, обличайки се по-топло. Лено, ще дойдеш ли?
Разбира се! Ще повикам момчетата да ни помогнат. каза тя.
След половин час цял квартал се събра за търсене. Ралица и Лено проследиха следите, които спираха пред детската площадка. Други приятели се разпръснаха из околните дворчета.
Шада! викна тя, поглеждайки в тъмнината между сградите.
От далеч се чуваше мъркащ звук. На площадката Ралица срещна непознат мъж, също в търсене.
Извинете, не сте ли виждали черна котка? попита тя с надежда.
Не, но ще ви помогна, усмихна се той. Казвам се Андрeй, живея в съседната сграда. Нека проверим гаражите, късно котките се крият там.
Претърсиха всички ъгли, под всяка кола, но Шада не се появи.
Разкажете ми за вашата котка, попита Андрeй, докато продължаваха към нов двор.
Намерих я точно година преди, в нощта на Нова година, под вратата на старата ми квартира. Тя стана мой талисман, оттогава имам повишения в работата, нов апартамент разказа Ралица.
Вярвате ли в новогодишните чудеса? попита Андрeй.
Първоначално не, но откакто Шада се появи, започнах да вярвам. отговори тя.
Търсенето продължи, а времето приближи 23:00. Снегът се уплъти, скривайки следите.
Може би се върна у дома? предположи Андрeй. Котките се ориентират добре.
Лена остана в апартамента, ако Шада се появи, тя ще звъне. каза Ралица и продължи да търси.
Смартфонът ѝ вибрира съобщение от Лена: Обиколихме всички дворчета. Няма следи. Връщай се, почти полунощ.
Без Шада няма да се върна, заяви Ралица, скръбно скривйки телефона в джоба.
Нека проверим вашия двор отново, предложи Андрeй. Понякога те се крият точно до къщата.
Те бавно преминаваха заснеженият път, преглеждаха всеки храст. Оставаха 15 минути до Новата година.
Знаете, изрече Андрeй, казват, че под Нова година се случват чудеса, особено ако вие вярвате силно.
Аз вярвам, прошепна Ралица. Много вярвам.
Когато се изкачиха на етажа, пред вратата им се усмихна Лена: Какво се случи?
Ралица поклати глава.
В апартамента се събраха всички приятели, носеха шампанско и подреждаха салати.
Остават три минути до Нова година, обяви Лена. Ралице, задай си желание.
Единственото Шада да се намери. прошепна тя.
Тогава в тишината прозвуча познатото мъркаване. Ралица се втурна към вратата и я разтвари.
На площадката седеше Шада същата като преди година, но сега луксозна черна котка със смарагдови очи.
Шада! взе я в прегръдка. Къде си била?
Котката замуркоти и се притисна до бузата й.
Честита Нова година! разнесоха късите гласове от всички страни.
Ралица погледна във вратата, където стояха приятелитеТогава Шада, тихо мъркайки, се усмихна, като знаеше, че новата година ще бъде изпълнена с още магически чудеса.
