Ружа стъпи в апартамента на тестото си. Тя се изкачи до петия етаж, натисна бутона на междинния прозорец, но вратата остана затворена.
Какво се е случило? запита в изпитване Ружа, докато зад вратата се появи тестото Мария Сергеевна Петрова, едва се държеше на крака.
Какво се е случило, Мария Сергеевна? попита Ружа, сърцето й трепереше.
Тя никога не бе виждала своето твърдо, непоклатимо тесто в такова състояние.
Сашо, безсрамник, изхвърли от дома ми малката ми дъщеря заедно с децата! прошепна Мария Сергеевна, гласът й се разпадаше.
Тя вдигна чаша, пълна с няколко капки.
Откри любовница! Обяви, че иска развод и сега ще живее с красивата и домашната майка!
Той нямаше право да ги изхвърля, те са записани в имота!
Квартирът му се наследи от родителите. Това е негово притежание!
Как така? изненада Ружа.
В едната стая живее Лидия с децата, в другата той със своята кралица.
Проклет негодник, дори децата не са му важни! вдигна Ружа глас, пълен с ярост.
Не знам какво да правя, пожали тестото. Позвъних на дъщеря ми, утре ще дойде.
Не се притеснявайте, Мария Сергеевна. Аз носях апартамента, наследен от баба ми. Съобщих на наемателите, че повече не мога да го отдават.
А вие имате ипотека, напомни тестото. Плащате я от наемната печалба!
Нищо, ще се измъкнем за няколко месеца. За това време Лидия ще се настани някъде, ще намери работа с общежитие или с добро заплащане, ще наеме скромен студио. Дотогава вие издържайте седмица, докато моите гости заминат.
Каква късметлия съм с такава невестка! възкликна Мария Сергеевна, прегърна Ружа. Благодаря ти, мило дете!
След деня Лидия пристигна в родителския апартамент, а след седмица наемателите напуснаха и Ружа с децата преместиха в него.
Боже, каква красива къща, въздъхна Лидия, оглеждайки тристаен апартамент, донесен от брат му и съпругата му. Ремонтът е пресен. Кога е направен?
Преди половин година. Взехме ипотека, решихме да го отдаваме под по-висока наемна цена, за да покриваме банковото плащане. Трябваше да обновим и мебелите, и уредите.
Не се притеснявайте, приближи се Лидия. Ще търся работа с жилище, дори като чистачка или дворник, стига да имам подкривало.
Добре, Лидия, каза братът. За съжаление не можем да ви настаним дългосрочно, плащаме кредит за кола и имаме свои задължения. Търси си стабилна фирма, живей, докато намериш.
Най-много ще е дватри месеца, увери Лидия. През това време ще се устроя и ще се преместим другаде.
Ружа предаде ключовете на Лидия и те се сбогуваха.
Три месеца по-късно.
Ружа приготвя вечерята и чака съпруга си, Евген, от работа. Звъни телефона съобщение от банката: утре трябва да се внесе следващата ипотечна вноска. Тя отива в стаята, вади плик с пари и превежда. Остава недостиг от 5000 лв. Чува как се отварят вратата и бързо се озовава в коридора:
Евгене, здравей, целуна го в бузата. Защо днес закъсня?
Той мълчаливо се прибра в кухнята и се настани.
Бях при Лидия.
Какво, кацна ли?
Всичко е наред.
Нами ли нова работа? се усмихна Ружа.
Тя не я търсеше! Знаеш ли какво ми каза? започна той. Тя никога не е живяла в толкова хубав и удобен апартамент. Нямахме пари за такъв ремонт, за модерна домакинска техника. Тя се настани, реши да остане, докато не се оправи.
Какво означава реши да остане?
Ще живее още половингодина или година, защото апартаментът й прави добро за нея. Трябва да възстанови нервната си система след развода.
Ружа се изчервя:
Е, така е. Какво ще правим?
Не знам.
Утре ще отида при Лидия, ще я помоля да поне взе плащането за комуналните услуги. Тъй като три месеца плащахме ние.
Вечерта след работа Ружа се отправи към апартамента на Лидия. Слезе от асансьора, чувайки шумна музика и радостни гласове. Когато стигна до входа, разбра, че празненството се провежда точно там. Две двойки танцуваха в хола, маса бе накрит, а Лидия с млад мъж носеха горещи ястия от кухнята.
С какви пари празнувате? прошепна Ружа, отвеждайки Лидия настрани.
С детските надбавки. Какво, нямам право да се отпусна след всичко, което преминах?
Кой са те?
С Димитър се виждаме вече два месеца. Щом намерим жилище, ще живеем заедно. Засега той идва при мен по няколко пъти, днес е с приятели.
Лидия, имаш точно месец. След това ще си върнем апартамента. Не цениш доброто отношение! Похарчваш детските надбавки за парти. Какво, ако децата ти ги отнемат?
Очите на Лидия се изпълниха с гняв:
И ти, преди да ме учиш как да живея? я пресрещна с яд. Без съветници ще се справя!
Изненадана, Ружа се върна у дома, с план в съзнанието.
Тя разказа на Евген за това, което видя в апартамента и как безпочитно се държи сестра му.
Докато се връщах от Лидия, помислих, че може би тя наистина не може да се откъсне от развода. Нека заедно търсим работа за нея. Когато получим отговори, ще я заведа на интервюта.
На следващия ден събраха куп предложения за работа. Евген ги разпечата и ги даде на сестра си. Същата вечер Ружа посети Мария Сергеевна Петрова, за да сподели тревогите си след последното посещение при Лидия.
Тя се изкачи до петия етаж и натисна бутона. Вратата не се отвори тестото беше извън къщи. Съпругът може да отвори, ако се чувства добре, но трябвало да изчака, докато стигне до входа. Тя чакаше. Внезапно чу гласове от долу. По стълбите се изкачваха тестото и Лидия.
Мамо, тя е несломима! оплакваше се Лидия. Казвам й, че ми е трудно, нуждая се от почивка, от помощ
А тя какво? гласът на тестото прозвуча със съчувствие.
Тя заяви, че за месец трябва да изчистим, защото имат два кредита и нужда от пари. На кого им липсват парите?
Та, дъще, невестката ми е богата, но скъпа. С Евген същото.
Точно, рече плачещо Лидия. Не искам да ни настанят за цялата година! Можете да ни помислите, докато детските имат училище завърши. Къде? Няма шанс!
Дете, какво правиш за работа?
Искам чиста работа, където да мога да съм топло
А аз ти казвах: учи се, дъще, учи се каза майката недоволно.
Какво сега да кажа! Ще се опитам да се установя, но не искам да работя като чистачка или дворник!
Точно тогава ги видяха Ружа. Тя се престори, че разглежда нещо в телефона и не слушаше разговора.
Всички влязоха в апартамента на тестото, преминаха в кухнята. Междувременно Ружа попита:
Лидия, Димитър има ли собствено жилище?
Не. Той живее в общежитие. Токущо е уволнен и му дадоха месец, за да освободи стаята.
Тази новина не хареса Ружа:
И къде ще отиде той след това? Надявам се не в нашата къща.
Все още не сме говорили за това.
Направихме ремонта, за да не се превърне апартаментът в общежитие. Лидия, уреди личния си живот, моля те, на личната си площ.
Лидия вдигна глава с недоволство, а Ружа продължи:
Намерихме много обяви, Евген ти даде листовки днес. Ако не избираш, след седмица ще се върнеш тук.
Тестото се намръщи:
Как ще се поберем всички?
Няма да се притискате, ако Лидия намери работа и реши жилищния си проблем. Тя дори не е подала иск за издръжка! Не мисли за нищо друго, само живее на детските надбавки! Евген и аз нямаме намерение да я подкрепяме.
Ружа се опита да запази хладнокръвие. Лидия я погледна с неприязън:
Какъв дълъг език имаш!
Ружа студено се сбогува с роднините и излезе. Мария Сергеевна застава пред дъщеря, гледа я в очите и казва:
Сега разкажи кой е Димитър и за какво харчиш детските надбавки. И не късни да не лъжеш!
Лидия принуди себе си да разкаже истината, но се хвърли със сръбна глава:
Значи, Ружа и Евген са ми против, а ти си добра? Ако не намериш работа за месец, ще ти открадна децата, а ти прави каквото искаш. Знам те, не пускам думите си на вятъра!
Лидия осъзна, че празненството свърши. Тъмен път я върна у дома. Когато влезе, видя разпечатаните обяви. Спомни си Ружа и изпрати съобщение: Никога няма да ти простя!, изпрати към нея.
Така се случи тази истинска история, която не е фантазия. Не забравяйте: правейки добро, не винаги получаваш зло.
