ЗАБРАСИ ИЛИ ДА СЕ ВЪРНЕШ?
Божена, ще бъдеш найголямата рибка в аквариума ми, каза уверено моята избраната.
Очите ми се големи от изненада:
Сериозен си, Георги? Искам да съм твоя единствена рибка, а не една от множеството Женен ли си? Защо разбирам това едва сега, когато пътувам към твоето семейство?
Не, не съм женен, но колеба се Георги.
Продължи, искам цялата истина за българските мъже, – настоявах.
Разбираш, Божена, родителите ми вече са избрали ми съпруга. Не мога да им се противопоставя. С теб ще сключим времен брак и трябва да приеме ислям. Иначе обърна глава към прозореца на самолета.
Бях на четвъртия месец бременност и от онези думи блесна като сняг. Защо Георги реши да ми каже всичко в облаците? Той можеше да ми обясни и преди да стъпим на земята. Затворих очи, опитвайки се да се успокоя не исках да скоча от самолета, колкото и да се усещаше като планина.
Въпреки предупрежденията на роднините и колеги:
Не се вкарвай, Божена, в чуждата култура. Там религията е различна, менталитетът различен, отношението към жената различно. Ще ти изгорят лакти
не слушах никой и не подозирах нищо.
Аз бях преподавател в академия, обучавах чужденци по български език. На всеки студент се отнасях като към обикновен ученик. През септември започна нов курс и сред студентите имаше турският Георги. Този млад мъж ме привлече веднага висок, красив, игрив, истински турски кобил.
Георги живееше в общежитието, учеше се прилежно, беше учтив без да се показва. Един ден се приближи към мен с необичайна молба:
Преподавателко Божена, колко струват допълнителните занятия?
Нищо. Защо искаш? Учиш се достатъчно добре, отговорих и без да знам, че влизам в клопката, поставена от младия мъж.
Божена, бих искал да те поканя на консултация, вече ми подминаваше очите.
Ако настояваш, мога. Каква консултация? се съгласих без подозрение.
Връзки, накратко каза Георги.
Така че вечерта отидох в малката стая в общежитието, където ме очакваше Георги. Около се изстръхна стара, местами срутена мебел, прозорците бяха мръсно покрити, гореща вода липсваше. На журнален стол с ваза стоеше свежа роза, на чиста чиния измиени плодове, до тях бутилка вино. Помислих си: Хм, подготвя се. Не без причина.
Разговорихме се за живота, учението, семейството му. Всичко беше прилично, но тази вечер се превърна в началото на безкрайно скачане като кобили в планинския пасищ. Ние с Георги падахме в пропаст, изкачвахме се към небето. Земята ни беше далеч.
Сега, след десет години, не желая да преживявам отново такава пожара на страстите. Последиците бяха тежки, а отношенията преглъщаше цялото ми сърце. Факултетът знаеше за връзката ни колеги мръдосаха, студенти шепнеха за нашия роман.
Божена, не се лъжи, спри преди късно. Какво ти дава този Георги? У дома му има млади приятелки, в Турция жените се омъжват от тринадесет години. Ти вече седемдесет и две. Пиши се с нашите мъже, не се изгубвай в розовите облаци, се опитваше да ме спре една колежка, живееше с мъжалкохолик.
Ах, момичета, и аз бих искала да изпитам такъв спектър от страсти! мечтаеше друга незамъжна колежка.
Аз се изгубих. Бях готова да тичам зад Георги до края на света, дори не в Турция.
През лятната ваканция решихме да посетим роднините на Георги. Седнахме в самолет, а Георги започна да говори странни неща искаше да ме направи главна рибка, или казано иначе старша съпруга в неговия гарем. Това ме уплаши и напрегна.
Самолетът кацна в Истанбул. Приветстваха ни приятели на Георги всички загорели, усмихнати, като се вписваха в обичайната картина. Доведоха ни в къщата на родителите му. Той работеше като преводач, защото баба и дядо не разбираха български. В ъгъла на стаята седеше едно момиче, около петнайсет години, скрито зад плътни дрехи. Очите й бяха единственото, което можех да видя.
Запознайте се с Елиза, бъдещата съпруга на сина ни, безмълвно представи бащата му.
Тогава исках да се копна в земята. Елиза не беше красавица. Аз висока брюнетка с фигура на пясъчни часовници, но аз бях на седемдесет и две, а Елиза петнайсет
Домасих се от пътуването, удручена и тъжна. Нямаше обрат, скоро предстоеше раждането на детето. С времето замених ярките си дрехи със сиви, черни хиджаби, никаби, паранджи, чадъри. Оставих само спиралата за мигли и молив за очи акцентът беше върху очите и веждите. Пристъпи се на времения брак, приех ислям, за да задоволя мъжа си. Обичах Георги, исках да му се подчинявам във всичко.
Седем години минаха. За това време Георги, Елиза, аз и децата се преместихме в Англия. Дъщеря ми станаха три момчета, а на Елиза две момичета. Георги се грижи за цялото семейство, но в мен се стичаше гадност. Чувствах се като старо момиче в чужда къща, чуждестранка. Завистта ми към млада Елиза израстваше, защото тя се смяташе за официална съпруга. Когато Георги гледаше към нея, сърцето ми се пълнеше с нестерпима болка.
Не можех да се примиря. Исках да избягам от този сам създаден рай, но знаех, че ако се разведа, децата ще останат с баща им. Тогава реших отчаян ход поговорих с Георги за желанието си да се завърна у дома.
Божена, какво ти липсва? попита той.
Прости, Георги, душата ми не се разбира. Остави ме, моля, сълзите ми се стичаха.
Добре, върни се при родителите си. Децата и аз ще те помислим. Придай ми скоро си ново име, погали ме нежно по рамото.
Месец по-късно летях обратно в България. Оттогава минаха две дълги години. Чувствам се в объркване, скука и сълзи, но никъде не летя
