Ружа, сериозно ли е това? Макси обича теб, планове си правеше, вече почти живеехте заедно.
А ти едноединствено шеговито разкъсваш всичко и дори шансът му не се оставя.
Албена Петровна, вече му дадох шанс. Чухте ли какво ми каза тогава, нали? Дори пред вас говорих
Тоновете на колелото се повтаряха звъня, отговор, отново звъня
Устройството е изключено или извън зона, безразлично информира женският глас в слушалката. Ружа натисна бутона отказ и, събирайки в себе си дребна трепет, набра друг номер.
Разбира се, да се безпокои възрастна дама не е найвзискателният начин, но ако човек, който не се появява на вечерни излизания, изчезне почти в три сутринта това сигурен знак, че нещо е се случило.
А ако нещо е се случило, само семейството може да се намеси. А Ружа досега не беше част от това семейство.
Тя и Максим се бяха преместили заедно само месец, без да са регистрирали официално връзката. Как ще звъни в службите за търсене, когато тя все още не е жена?
Ако майка се разтърси, тогава е друго нещо.
Алло? отговориха веднага.
Преди Ружа да успее да попита, от другата страна се чуваше гласът на Макси. Той говореше с майка си, а тя, разсеяна от телефонния разговор, му отговори и после се обърна към незнайната в телефона.
Кой е?
Албена Петровна? Тук е Ружа, приятелката на Макси. Той ли е вие?
Може ли да му дадете телефона? Само три сутринта, а той не е вкъщи, мисля, че нещо се е случило
Макси? веднага се чу шум, след което в телефона прозвучи спокоен глас. Чакам. Кой е?
Това съм аз. Макси, какво става? Поне ме предупреди, ако искаш да останеш у майка си или да изключиш телефона. Уж не намирам място за себе си тук, а се страхувам, че нещо теб е сполетяло.
Нищо нито ме е сполетяло. Просто Стигна да се откажа от теб. Пътувам в друг град, повече не се обаждай.
Взех си вещите, а с апартамента решавай сама.
Те сложиха телефона. Ружа с отворена уста остана седнала на леглото, държеше телефона до ухо и се опитваше да осмисли случилото се. Явно я оставиха така се стига. Не беше нищо необичайно, но и не беше приятно.
Като че само един месец бяха живели заедно, подсъзнателно беше готова за онова типично:
Знаеш ли, разбрах, че не сме си подходящи, прости.
И сама би могла да каже нещо подобно. Защото кой би се изненада, ако след месец откриеш, че приятелят ти слага мръсни чорапи под възглавницата?
Или има периоди, в които се влюба в зелена змия?
Дори и да не е творец С предишен мъж се бе разделила заради различни темпераменти той искаше помало, тя повече.
В предишните случаи разводът минаше чрез разговор, където се поставяше краят на връзката и се позволяваше на всеки да продължи напред.
Но да те изоставиш по телефона, още и на чужд телефон, без нито един звоночек това беше пръв път за нея. Тя се моти трите седмици след това с найдобрата си подруга, която се опитваше лудо да излезе с възможни хипотези.
Може би се уплаши, че ще те изостави, или че ще се разбориш?
Кой? Аз? изненада се Ружа.
С прякор полторашката и тегло 45кг, единственото, което оставаше, беше да се бори. Особено с мъже, два пъти потежки и поне тридесет сантиметра повисоки.
Дори и така беше да уреди среща на открито или поне да вдигне телефона си.
Или просто да звънне. Съобщение да изпрати, а ако се бои от СМС в мессенджъра да пише, имаме по три от тях по телефона.
Не, разпадането в съобщения е мъжко? смръдна се Калинка.
А както се получи мъжко? Никакви обяснения, ни един нормален разговор, а така
Няма думи, само изрази, а и те не стигат. И какво точно я е обидило?
Каквото и да е, природата не ти позволява да го направиш, намръщи се приятелката.
И ѝ даде съвет от сърце:
Изкарайте лудото от главата. Радвай се, че не си похарчила толкова. Колко време бяхте заедно?
Месец живяхме и преди това месец се виждахме.
Та, дето е нищо. Мусорът беше толкова мил, че се изтласка сам от апартамента ти.
Тя не е моя, е под наем.
Но ти я обичаш. Дори ти се гордееше, когато се преместихте.
Ако не беше тази недовършена връзка, щеше да живее в панелния блок по познати, а с малко повече пари дори да плаща сама би намерила подобра квартира.
Съгласна съм, без причина се местим с момче, което не иска да живее в центъра, иначе не бих се осмелила да се преместя. И от тази квартира не бих се издържала психически.
Виж, излезе нещо добро от тази връзка. А парните ще ти намерим, не се тревожи. Какви години!
Калинка си спази думата. Седмица покъсно Ружа се запъти към среща с брат на познат, който й се стори достатъчно подходящ за приятелство, ако не и за семейство и деца.
Връщайки се с букет цветя, Ружа извика от изненада, когато Макси се появи в коридора пред пощенските кутии.
Ох! Изплаших се!
Какво тук правиш?
Не разбрах А, това е… какъв е този венец?
Цветя. Нов приятел ги донесе. Ти ме остави, после виках на майка ти…
Ружо, сериозно? Шегнах се! Просто трябваше да посрещна роднини за няколко седмици.
Не можеше ли да оставиш бележка, съобщение? Не разбираш, че ако кажеш престъпвам, човек вече няма да те чака.
Ако просто замина, щях да ме досират цялото време. Исках тишина.
Мама ми разказваше как избягал вкъщи на тринадесет и живеел при баба. Същата история.
Ружа не беше майка на Макси и смяташе, че поведение, приемливо за тринадесетгодишен, в двадесет и повече години е нелепо.
Така че изпрати Макси на мир в далечния перуански село. След това, докато майка му се втурна при нея, за да изясни ситуацията:
Ружо, можеш ли така? Макси те обича, изградихте планове, вече живеехте заедно.
Ти с една шега разби, без шанс.
Албена Петровна, вече му дадох шанс. Чухте какво ми каза, нали?
Казал е, шегата му падна лошо. Има си особености, но това не го прави второкласник, нали?
Аз не сортирам хора, живея живота си. Не ми трябва човек, който прави луди неща.
Това е, не искам при всяка такава ситуация да разгранича какво е сериозно, а какво шега. Разбирам, че за вас момчето е найдобро, но повечето познати ми жени, както и аз, няма да понесат такова.
Любящата жена приема партньора такъв, какъвто е, с всички добри и лоши страни.
Какво да кажа късмет на Макси в търсенето.
Ружо, но той те обича. Помисли за чувствата му.
Тогава Ружа започна да вижда защо Макси е толкова заседнал. При постоянната риторика от майка му той се е свикнал да е в центъра на вселената, а всички останали статисти.
Животът обаче е различен, и Макси ще разбере това от личен опит, може би ще изтегли поуки. Или ще живее цял живот под майчиното крила.
Във всеки случай Ружа не планираше да поеме неговите проблеми, за което и уведоми бъдещата свекърва с найнецензурните реплики, изпращайки го в перуанското село.
Не е ясно дали той е настигнат, но фактът, че повече не се появяваха при нея, е достатъчно доказателство.
Пет години по-късно, омъжена за Станислав, тя чува от общи познати, че Макси все още живее с майка си, не е намерил подходяща жена и винаги търси кой друг да се винени, а не себе си.
Значи не е научил урока. По-добре така помалко семейства, помало размножаване.
