Върнах се вкъщи за вечеря, която тази вечер беше приготвила съпругата ми Мария. Исках да поговорим, имаше едно трудно нещо, което трябваше да кажа, затова започнах с: Трябва да ти кажа нещо. Тя не отговори, а се захвърли към готвенето. Видях отново болката в очите ѝ.
Трябвало да продължа разговора и изрично да й кажа, че искам развод. Тя само попита: Защо?. Не можех да отговоря, избягвах въпроса.
Тогава се ядоса, влезе в истерия и започна да ми хвърля всичко под ръка. Ти не си мъж!, викаше тя.
Повече не се имаше какво да се казва. Отидох да спя, но не можех да заспя и чух как плаче. Беше трудно да ѝ обясня какво се случва с брака ни, не знаех какво да й кажа. Как може да ѝ кажа, че вече не я обичам, че от чувствата ми остана само съчувствие и сърцето ми е далече отишъл съм при Йоана?
На следващия ден подготвих всички документи за развод и разделяне на имуществото. На Мария оставих къщата, колата и 30% от акциите на фирмата ми. Тя усмихнато разкъса документите и каза, че нищо не иска от мен. После отново заплака. И на мен ми стана жалко десетте години, но реакцията ѝ само подсили желанието ми за развод.
Този ден се прибрах късно, не поях за вечеря и се легнах веднага. Тя седеше на масата и вършеше нещо с ръка. Събудих се среднощно Мария все още писеше. Не ме интересуваше какво прави, защото между нас вече не имаше близост.
Сутрин тя ми каза, че има условие за развода. Искаше да запази добрите отношения, доколкото е възможно. Аргументът ѝ беше убедителен след месец нашият син Ивайло ще има изпити в училище и тя се притеснява, че новините ще го разтревожат. Трудно беше да не се съглася. Второто ѝ условие изглеждаше глупаво: искаше цял месец всяка сутрин да я нося в ръце от спалнята до входната веранда, като спомен за деня, в който я внесох в дома след сватбата.
Не спорих, не ме интересуваше. На работа разказах на Йоана за тази молба, а тя с ирония се усмихна, че това са жалки опити на съпругата ми да ме манипулира и да ме върне в семейството.
Първият ден, когато вдигна Мария на ръце, се почувствах неловко. Ставаме чужди един на друг. Синът ни я видя и радостно скочи: Тате носи мама! Мария тихо ми прошепна: Не казвай нищо на него Поставих я пред вратата, от където тръгна към автогарата.
На втория ден всичко беше поестествено. Забелязах, че преди не съм виждал малките бръчки по лицето ѝ и няколко сиви нишки. Тя вложи толкова топлина в брака ни, как мога да ѝ се отплатя?
Скоро се запали искра между нас и с всеки ден се разрастваше. Също така забелязах, че Мария ставаше все полека за мен. Не казах нищо на Йоана.
В последния ден, щом се готвях да я вдигна, я намерих пред шкафа. Тя се оплакваше, че е отслабнала много напоследък. Наистина беше много потънка. Дали се тревожи за нашите отношения? Синът ни влезе в стаята и попита кога пак ще го носят. Той го считаше за традиция. Вдигнах я, усещайки се точно като в деня на сватбата. Тя ме прегърна леко около врата. Единственото, което ме тревожеше, беше тежестта ѝ.
Тогава я оставих на пода, схванах ключовете от колата и се върнах на работа. Срещнах Йоана и й казах, че не искам развод, че чувствата ни се охладиха, защото спра да се грижим един за друг. Тя ми даде пощада и избяга в сълзи.
Аз разбрах, че повече искам да видя Мария. Слязох от офиса, в найблизкия цветарски магазин купих найкрасивия букет и когато продавачката попита какъв надпис да сложа, отговорих: За мен ще е щастие да те нося в ръце до края на живота!
Върнах се у дома, с леко сърце и усмивка, изкачих стълбата и влетях в спалнята. Мария лежеше в леглото. Тя беше мъртва
Покъсно разбрах, че бореше смело рак през последните месеци, но не ми каза нищо, защото бях зает с отношенията си с Йоана. Мария беше изключително мъдра жена: за да не се превърна в чудовище в очите на Ивайло заради развода, тя измисли тези условия.
Надявам се тази история да помогне на някой да запази семейството си Много хора се предават, без да знаят, че победата е само на крачка.
