Чух ли, мило, спаси ме! Само за дватри дни, докато си намеря ново гнездо. Знаеш си онова наше хозяинче, което почти ме изхвърли в кецове! гласът в слушалката трепереше, кървеше се и звуняше като скърцане на стара лопатка.
Гергана Петрова се разтегна, прехвърляйки телефона на другото ухо. С едната ръка разбъркваше борщ за съпруга, а с другата опитваше да отстрани избита прическа от челото. Радка Димитрова, старицата от института, вече се обаждаше за третия път тази вечер. Техните контакти от години се свеждаха до поздравления в социалните мрежи, а сега се появи Радка с голям проблем.
Рада, у нас са само две стаи, запъна Гера, но вече усещаше, че вече е изгубила битката. А Димитър, след работа, иска тишина.
Ще бъда тих като коза в сенките! Ще спя върху килимчето в коридора, ако ти искаш! Геро, ние сме приятелки! Не ще ме оставиш да пренощувам на гарата?
Аргументът за гарата беше последната капка. Гера, отворена в семейнообществени сърца, се предаде.
Добре, елате. Диванът е ваш. Само за няколко дни, в неделя и понеделник планираме да спим.
Ти си ангел! Вече се втурвам, викам такси!
Гера натисна завърши и погледна часовника. Димитър трябваше да се върне за секунда. Трябваше да подготви съпруга за временно превръщане на уютното им гнездо в общежитието.
След като ключовете щракнаха в заключващата се врата, Гера излезе в коридора. Димитър, висок, с леко сивеене на висоците, изглеждаше изтощен. Той беше главен инженер в голям производствен завод, а последната седмица беше особено тежка.
Здрасти, скъпа, целуна съпругата си в бузата, вдишвайки аромат на домашен хляб. Снегири се превръщат в лакомства.
Събери се, готово е, реши Гера отложи разговор за вечерта. На сито храната се приела полесно.
Те засядоха за масата. Кухнята блестеше от топлина, абажурът хвърляше жълт светлина върху шалата. Гера наблюдаваше Димитър с апетит, както яде борщ, и подбираше думи.
Дим, има едно нещо Радка иска да престъпи при нас. Тя е изхвърлена от апартамента, без къща.
Димитър спря с лъжица в ръка, вдигна вежди.
Каква Радка? Тази, която ти от трети курс нотите кралеше и не ги връщаше?
Не питай миналото, мило. Тя наистина няма къде. Само за дватри дни, докато намери ново място.
Той въздъхна, сложи хляба и поклати глава.
Геро, прекалено си добра. Ще издържим няколко дни, но ако се проточи, ще я изведа навън. Трябва ми спокойствие, а не женско общежитие.
Един час по-късно звъна вратата. Когато Гера я отвори, пред нея стоеше Радка. Тя приличаше повече на модна икона, отколкото на човека, изгонен в кецове. Ярък грим, прическа, аромат на сладки парфюми запълниха коридора. При тях два големи чекмеджи на колела и купа чанти.
Здрааааавей! вика тя, хвърляйки се в прегръдка на Гера. О, колко съм щастлива да те видя! Не можеш да си представиш какъв стрес!
Димитър излезе от стаята, привлечен от шума. Радка мигновено се отдалечи от приятелката, а лицето й се превърна в сияещо усмивка. Тя поправи тесната блуза, която почти не стигаше до гърдите, и мигаше с миглимите мигли.
Ой, Димито! Каква радост! Стана голям мъж, като скала!
Той кима учтиво, без да подаде ръка.
Заповядайте, настанете се. Геро ще покаже къде е всичко.
Радка се насочи към хола, щракайки токчета по паркет.
Каква уютна къща! пееше тя, оглеждайки се. Ремонтът не е наймодерен, но мило е.
Гера пренебрегна коментара за ремонта. Тя извади комплект чисти чаршафи.
Ето, Радко, тук ги подрежи. Хавлията е синя, оставих я край ваната.
Благодарност, скъпа. Кажи, Дим е винаги сериозен? Или просто не му е весело? рече Радка с понижен глас, докато вратата към спалнята беше отворена.
Той е уморен след работа, отговори Гера.
Радка се усмихна, но не каза нищо повече и се оттегли към съпруга.
Сутринта не започна с будилник, а с мирис на изгорено и звън на съдове. Гера скочи от леглото, погледна часовника шест и половина. Обикновено ставала в седем, за да приготви закуска.
Кухнята беше в хаос. Радка, облечена в късо кадифено робче, се мърдаеше между котлона и масата, където всичко беше покрито с брашно.
Ой, Геро, станала ли? извика тя радостно. Палачинки правя, но ти с тигана имаш проблем, всичко прегаря! Трябва ни нов, с тефлон.
Гера погледна съчувствено любимата си чугунена тиганка, която служеше 10години, и горската купчина от развалени продукти.
Радко, благодаря, но не е нужно. Обикновено ядем овесени ядки.
Точно тогава в кухнята влезе сънлив Димитър, облечен само в пижамени панталони, косата му късо излъсната.
Радка се изправи, наведе глава назад и случайно изпусна шпатула, разкривайки задния си силует.
Димо, добро утро! кика тя. Трябва да нахраним мъжа добре, иначе едната овесена каша не ще стигне!
Димитър изплюсе неразбираема бъркотина, наля вода и се оттегли към банята. Гера усети леко раздразнение не толкова към съпруга, колкото към натрапчивата грижа на непозната жена.
Радко, покрий се, моля, прошепна тя твърдо. При мъже не е обичайно да се обличаме така.
Радка направи невинно лице.
О, Геро, сме си всички като семейство. Какво не е видял? Завиждаш? се засмя тя. Аз просто помагам.
Вечерта повтори сцената, но в поголям мащаб. Гера се закъсня от работа краят на тримесечието, отчетите. Пристигна вкъщи, мечтаейки за топла вана и тишина, но в хола се чуваше гласлив смях.
На дивана седеше Димитър, а до него, твърде близо, се устрои Радка с чаша вино (от резерва, запазен за годишнината им) и разказваше, докато докосваше коляното му. Пред тях на масичката имаше чиния със запечени нарязки и отворена бутилка.
О, Геро, ела! вика Радка, без да се изправи. Дим е машинен гений! В моя ласточка някъде триша. Той обеща да погледне.
Димитър изглеждаше леко смутен, но отпуснат. Ласкава лъжа и две чаши вино го разкъсаха. Той се приближи към съпругата.
Здравей, Радко. Вечеря подготвихме, докато ти не беше тук.
Виждам, каза Гера, сваляйки палтото. И виното ми отвориха.
Не бъди зануда, Геро! пожали приятелката. Виното трябва да диша, а не да стои в прах. Седни, ще ти налея. Само че чаши нямаме, ще ти сипя в чаша.
Гера се почувства чужденка в собствения си дом. Тихо отиде в кухня, изпих чашка вода и се опита да се успокои. Може би преувеличавам, мислеше, може би просто е дружелюбна. Интуицията й, обаче, крещеше: нещо не е наред. Радка се държеше не като приятелка в беда, а като хищница, която оценива плячка.
Следващият ден беше петък. Гера взе свободен ден, за да почисти и да поговори с Радка за излизането й. Събудила се, обаче, откри, че в къщата никой не е. Телефонът на Димитър не реагираше. Радка също беше изчезнала.
Тревога, студена и лепкава, се вдигна в гърдите й. Тя ходеше от ъгъл на ъгъл, избърсваше праха, който се връщаше, и гледаше часовника. Те се появиха едва в три часа следобед.
Димитър влезе първи, носейки пликове с хранителни продукти, а след него влезе сияйната Радка.
А ето ни! извика тя. Представяш ли, Геро, отидох да погледна апартамент, а районът беше страшен, сама не можех. Позвъних на Дим, той като рицар ме подкрепи и дойде да погледне!
Димитър изглеждаше виновен. Постави пликовете на пода и се обърна към жена си.
Геро, извинявай, че не ти съобщих. Тя се обади на работа, плачеше, боеше се от агентите. Мислех, че ще решим за обяд и ще се върнем. А пътят беше задръстен
И как е апартаментът? попита Гера сухо.
Ужас! съчини Радка. Тръбите гнили, прозорците пропускат мраз. Дим каза, че не е вариант. Ти имаш златен мъж, завиждам! Моят бивш не можеше да постави лампа, а твоят е като диамант. Не го цениш, нали?
Защо мислиш, че не го ценя? нахмурена отговаря Гера.
Винаги му казваш Измий ръце, Изведи боклука. А с такъв мъж трябва да бъдеш нежна, да го вдъхновяваш!
Радка мина покрай Гера, нарочно я докосна за рамо, и започна да разглежда пликовете, като че е главната домакиня.
Купих скариди, правя италианска паста. Дим казва, че обича морски дарове.
Вечерта напрежението стигна връх. Гера мълчаливо яде пресолената паста, слушайки безкрайния монолог на Радка. Тя разказваше за пътувания, за мъже, които падат пред нея, без да спира да се взира в Димитър.
Диме, шията ти е напрегната, изведнъж каза тя, прекъсвайки историята за турски курорт. Завърших курс масаж. Ще разтегна? Пети минутки и ще си като нов.
Тя се наведе и без да чака отговор, сложи ръце върху раменете му. Червеният ѝ маникюр се стиски в тъканта на ризата.
Ох, какво е това камъни, а не мускули. Трябва да се отпускаш почесто.
Димитър се отдръпна, явно неловко, и се опита да избяга.
Радко, благодаря, но не е нужно.
Седни си спокойно! натисна тя посилно, навеждайки се близо до ухото му, където косата ѝ докосна бузата му. Сега ще ти се справя добре
Звънът на вилица по чинията звучеше като изстрел. Гера се изправи от масата. Нейното търпение, натрупано години, скочи.
Махни ръцете си от моя мъж, каза тя тихо, но достатъчно силно, за да се задържи мълчанието в стаята.
Радка се замръзна, но не оттегли ръцете. Бавно вдигна поглед към приятелката, в очите й отрази предизвикателство.
Геро, какво? Само масаж правя. Човекът има болка в гърба. Ти сама не можеш да го помогнеш, винаги в отчети.
Казах да махнеш рГера, събирайки всичките си сили, прозвика: Достатъчно, Радко, пакетираме ти багажа и тръгваш..
