Години на самота: шестгодишното изпитание без любим човек
Марияна се чувстваше изтощена. Шест години вече бе сама, след като съпругът ѝ я напусна. Дъщеря ѝ се омъжи миналата година и замина да живее в друг град.
Марияна беше само на четиридесет и две прекрасна възраст за една българка. Време за нов живот. Беше отлична домакиня, готвеше чудесно, туршиите ѝ от краставички и домати бяха истински шедьовър. Но за кого да ги прави сега? По балкона се редяха опразнени буркани.
“Нима ще си отида сама, толкова хубава?” казваше Марияна на приятелките си. Те я окуражаваха: “Недей! Търси си мъж! Има много свестни, свободни мъже.”
Една от тях ѝ препоръча агенцията Най-добър съпруг. На Марияна ѝ се струваше малко глупаво и неудобно да се обърне към агенция. Но годините я притискаха. Старият стенен часовник на баба ѝ звънтеше гръмко и отмерваше изтичащото време.
И така Марияна отиде в агенцията. Усмихната жена с кестеняви очила ѝ каза:
При нас са само най-добрите. Да видим заедно базата ни, седнете!
Всички са хубавци усмихна се Марияна. Но как ще разбера кой е моят? Как да позная, че това е човекът?
Имаме система увери я жената. Даваме една седмица. Стига време да разбереш твой ли е, не е ли. Да прецениш дали си струва или да търсиш друг.
Какво ми давате?
Мъж!
Как така?
Просто така! Една седмица живее с теб. Ей сега да уточня тук не сме срамежливи булки, говорим направо. Маняци и безумци при нас няма.
Марияна неочаквано хареса идеята. Заедно с жената с очилата избра петима кандидати. Плати малка такса в лева, и побърза да се прибере. Първият щеше да дойде още тази вечер.
Марияна облече зелената си рокля цвета на надеждата. И сложи диамантените обеци, които рядко вадеше от старата кутия.
Дзън! прозвуча звънецът.
Марияна първо погледна през шпионката. Видя рози. Без да се сдържи, тихо се усмихна от радост. Отвори. Мъжът изглеждаше елегантен, точно както на снимката.
Седнаха на масата, Марияна бе приготвила всичко. Постави букета в центъра. Тайно поглеждаше към приятния гост и си мислеше: Вече е решено. Други не искам. Този ще е!
Започнаха със салата. Кандидатът се намръщи: Защо е толкова солено?. Марияна смутено се усмихна, поднесе му печена патица. Мъжът сдъвка парче: Жилаво…. Нищо не му хареса. От притеснение Марияна даже забрави за виното, което бе подбирала с часове. Наляла, вдигнала тост: За запознанството!. Гостът подуши,отпи: Нещо евтино е. Изправи се: Я да видим какво е при теб в къщи
Марияна хвана букета, протегна го: Аз изобщо не обичам рози. Довиждане.
През нощта поплака малко, беше ѝ болно. Но я чакаха още четири срещи.
Вторият дойде на следващата вечер. Влезе с уверен поглед: Я, здрасти!. Дъхтеше на ракия. Марияна попита: Вече отпразнува нашата среща някъде?. Той се захили: Айде де! Я кажи, телевизор имаш ли? Сега почва Левски ЦСКА! Ще ги обсъдим заедно. Марияна отвърна бързо: Телевизора вкъщи си гледай.
През нощта пак поплака сама.
След ден дойде третият кандидат. Не беше красавец стара вехта яке, раздърпани нокти и кал по обувките. Марияна вече мислеше как културно да го изпрати. Но реши първо да го нахрани. Ядеше бързо и лакомо, хвалеше я непрестанно. Тя се изчерви. Подаде му кисели краставички. Боже възкликна грозноватият. Това е най-хубавото нещо, което някога съм ял!
В този момент звъннаха бабините часовници. Мъжът се заслуша: Какъв е този звук?. Отиде, покачи се на столче, огледа часовниците: Ей сега ги оправям! Имаш ли инструменти?
Скоро часовниците тиктакаха ясно и чисто, и Марияна се усмихна толкова хубав звук! Помисли си, че е знак. Грозноватият може да е нейният човек! Умел, сръчен, калните обувки и износените ръце са от работа ще ги измие, ще изчисти. А и той беше третият, щастливото число.
Очакваше ги нощта. Марияна се приготви отиде на фризьор, постла луксозно спално бельо с огромни рози (защото наистина ги харесва). Когато излезе от банята, гостът вече дремеше, облечен.
Това не я смути. Погледна го с нежност: Уморен е, човечецът. Внимателно легна до него.
И тогава започна кошмарът. Майсторът захърка умело, шумно и силно. Марияна сложи възглавницата си върху себе си, после върху него, пресука спящото тяло нищо не помогна. Не мигна цяла нощ, мъчи се.
Сутринта гостът се появи в кухнята, където хмуро седеше Марияна: Е, кога да донеса багажа довечера?
Марияна поклати глава: “Не, съжалявам. Добър си, но… не!”
Четвъртият, брадат, ѝ заприлича на герой от стар български филм за геолози. Даже му позволи да пуши в кухнята. Онзи дръпна от цигарата, каза: “Марияно, нека да сме наясно отсега аз съм свободен човек. Харесвам риболова, често излизам с приятели. Не обичам да ми звънят къде си, къде ходиш. Ясно, нали?”
Марияна погледна как тръска пепел в саксията с орхидея и попита: Може би ходиш и по други жени?
Брадатият се усмихна: А защо не? Казах ти свобода! За мъжа това е нормално.
След него Марияна дълго проветрява кухнята. Болеше я глава, чувстваше се така изцедена, сякаш животът я бе напуснал. Не се захвана дори с чиниите.
На сутринта, слънцето огряваше стаята, веселите врабчета чуруликаха навън. Изведнъж Марияна се почувства добре. Събота беше. Нямаше къде да бърза, никой не я притесняваше, нямаше кой да мърмори, да шумоли, да хърка. Чинии? Ще ги измие, когато поиска. Спокойствие и свобода!
И тогава телефонът иззвъня: “Марияно! Агенция Най-добър съпруг се обажда. Днес пак ви очаква един кандидат, спомняте ли си? Този път е точно за вас!”
Марияна едва не извика в слушалката: “Махнете ме! Изтрийте ме от базата си! Достатъчно! Най-добрият мъж е този, когото го няма!”
И с усмивка дръпна пердетата, знаейки, че щастието може да се намери и в спокойствието със самата себе си.
