– Ето я роклята! Можеш ли да повярваш, че я изхвърлих тук?
– Ето я моята рокля! Ще кажеш сега, че нарочно съм я пуснала там? каза Виктория, пребледняла до ушите, докато отваряше кошчето за боклук.
Виктория си задаваше един и същи въпрос почти всеки ден, а отговор така и не намираше: какво всъщност намираше в Пеньо?
На пръв поглед той беше обикновен, дори не особено привлекателен истински “принц”, когото я беше срам да покаже на приятелките си. Те все още мислеха, че Виктория живее сама.
Че има мъж до себе си знаеше само нейната сестра Десислава и тя пазеше тайната като живот.
Пеньо не бе свалял звезди от небето работеше кофражист в металургичния завод.
Понякога, когато седеше пред телевизора, Виктория си признаваше, че трябва да приключи с Пеньо. Но щом се канеше да го направи, той изникваше с букет карамфили или някакъв дребен подарък и раздялата се отлагаше за неопределено време.
Преди Виктория, Пеньо вече беше женен. Брака му продължи само два месеца. Бившата му жена забременя, роди им дъщеря и замина.
Когато се запознаха с Виктория, момичето вече беше на дванадесет. Никога досега Виктория не беше проявявала желание да я опознае.
Наложи се, когато скоро предстоеше рожденият ѝ ден, който щеше да празнува с приятели.
– Вики, – започна гузно Пеньо, – бившата ми заминава командировка, моли ме да взема Мария вкъщи…
– Колко време? Виктория се намръщи. Никак не ѝ се искаше подобен “подарък” за рождения си ден.
– Един месец
– Един месец?! Наистина ли мисли, че това е лесно? Дано поне е оставила някакви пари за детето? възмущението ѝ се виждаше по челото.
– За пари не е дала и лев, – призна Пеньо с безпомощни ръце.
– Нали ѝ плащаш издръжка. Значи детето месец е при нас, а майката ще си прибира парите? сдържа се трудно Виктория.
– Няма за какво да се радва, все пак знаеш каква ми е заплатата, нервно се усмихна той.
– Какво правим с нея в малкия апартамент? Трябва да я караш на училище, да я гледаш… Виктория започна все по-явно да се ядосва. Прие много голяма отговорност! Защо?
– Аз ѝ съм баща, недоумяваше Пеньо. Да я оставя на улицата ли искаше?
– Ти май забравяш, че не живееш сам. Второ, това е моят апартамент! Първо на мен трябваше да ми кажеш. И трето рожденият ми ден няма кой да ми разваля! изброи с натиск Виктория.
– Не виждам проблема с Мария, опитваше се да защити Пеньо, макар и пълен с вина.
– Сигурна съм, че ще стане хаос, скръсти ръце Виктория.
Пеньо се опита да я убеди, че излишно се настройва песимистично.
На следващия ден на прага се появи закръглено момиче с доста тежък грим, на вид поне на шестнайсет.
Тя само стрелна Виктория с очи, дори не я поздрави, и попита баща си:
– Къде ще спя?
– В кухнята, примирено отвърна Пеньо.
Момичето недоволно извъртя очи, тръшна се във ваната и се разплака.
– Какво е това? разяри се Виктория на Пеньо. Нагла и разглезена! Добре, че смених плановете и ще празнувам рождения си в кафене. Между другото, ти няма да идваш.
– Ама защо? очуди се Пеньо. Очаквах да запознаеш с приятелките си, все пак живеем заедно от над шест месеца
– Ти оставаш с детето, рязко се обърна Виктория, доволна, че няма да трябва да го представя на красива компания със стройни момчета.
– Ясно, промълви натъжено Пеньо и престана да говори повече с нея.
На следващата сутрин Виктория се зае с приготовленията за рождения си ден.
Изглади коктейлната рокля и я закачи, за да чака вечерта.
Пеньо мълчеше, даже не я поздрави. За да не си разваля настроението, тя престори, че не го забелязва.
След работа влезе да се преоблече роклята я нямаше!
– Къде ми е роклята!? извика Виктория в кухнята, където Мария лежеше на разтегателното легло.
Момичето я игнорира, само цъкаше по телефона.
– Чуваш ли ме? доближи се Виктория и ѝ дръпна телефона.
– Върни ми го! изписка Мария, тъкмо Пеньо влетя в кухнята.
– Какво има? ококори се той. Върни телефона!
– Къде е роклята ми? Виктория стискаше юмруци.
– Не съм я пипала, изсумтя Мария. Просто ме мрази, затова ме обвинява!
– Дай телефона! сряза Пеньо.
– Разбира се, ще признае! Виктория трясна апарата по плочките.
Екранът се спука, Мария се разплака. Виктория гордо излезе от кухнята.
Трябваше спешно да реши с какво да се облече за партито.
В първия момент, в който ѝ хрумна, нахлузи дрехи и излезе за рождения си ден.
Точно там, в шумотевицата, Виктория взе решение ще се раздели с Пеньо.
Върна се в апартамента призори. Пеньо стана, щом чу ключа.
– Часът видя ли?
– Ще се правиш на строг мъж? Късно е, Пеньо. Реших разделяме се. Сутринта ви няма тук.
– Сега на мене ще ми го изкараш, така ли? нервно се усмихна той.
– Счупи телефона на Мария
– Тя ми е откраднала роклята! съскаше Виктория.
– Дъщеря ми нищо не е пипала! Пеньо почервеня. Готов съм да се закълна!
Виктория го стрелна с презрение и махна с ръка.
За да се успокои, си наля останалото в бутилката вино.
Взе първата глътка и плю на пода с гримаса.
– Какво е това, шампоан? Ще кажеш, че и него аз съм сипала? изсумтя Виктория и отвори кофата. Ето я роклята! Или ще кажеш, че сама съм я пуснала там?
– Откри си извинението за да си тръгнеш? Отдавна го искаш, а аз ти пречех! изрече Пеньо.
Виктория повдигна вежди точно така беше.
– Монтирах в стаята уред за подслушване. Всичко, което говореше със сестра ти, го чух! гордо добави той.
– Това бяха новини! Все се чудех защо знаеш кога искам да си тръгна. Виктория хвана главата си. Време е да си кажем довиждане!
Този път Пеньо не се опита да я спре. И двамата знаеха, че историята им е стигнала края си.
