„Виж я… Мисли си, че ще стане нещо. Горката, с този стар куфар.“ Лусия чу тези думи, докато стегна захвата си върху износения куфар. Не беше марков, нито нов, но за нея означаваше бъдещето. Мечтаеше да стане бизнесдама, дори и да нямаше дом, пари или място за спане. Един ден научи за събитие, където водещи предприемачи щяха да споделят идеи за нови бизнеси. „Ще отида!“, помисли си. Дойде с обикнати дрехи и куфара си в ръка. Хората се подиграваха, шушукаха и я гледаха с пренебрежение. Въпреки това тя уверено тръгна към входа. — Искам да кажа няколко думи — помоли Лусия. Водещият я спря грубо: — Няма да позволим на непозната без средства да ни провали събитието. Тогава един уважаван предприемач стана: — Щом е събрала смелост да дойде, значи има какво да каже! Подадоха ѝ микрофона. Лусия пое дълбоко въздух, отвори куфара и извади грижливо сгъната скица. — Преди месеци сънувах. Видях кола, каквато не е била правена досега… и знам, че мога да я създам! Бизнесменът се вгледа в скицата — беше по-иновативна от всичко показано дотогава. Покани я на обяд, изслуша историята ѝ и сключиха договор. За по-малко от година Лусия стана собственичка на най-големия магазин за автомобили в града. Никога не остави стария си куфар — той ѝ напомняше откъде е тръгнала. Помни: мнозина ще съдят по външния вид, други ще се присмиват на това, което не разбират, а някои дори ще се опитат да затворят вратата пред теб, преди да чуят думите ти. Но ако вярваш в своята визия и имаш смелостта да я отстояваш, един ден именно тези гласове ще станат свидетели на твоя успех… и ти ще вървиш с вдигната глава, знаейки, че не си позволил на никого да убие мечтата ти. © Авторски права: Един мъдрец каза. Ако този текст се споделя, трябва да запази този подпис. Всяка публикация без коректно посочване на автора ще бъде премахната. Всички права запазени.

Виж я мисли си, че ще стане нещо. Горката, с този стар куфар. Елена чу тези думи, докато стягаше хватката си върху своя изтъркан куфар. Не беше марков, даже не беше нов, но за нея той беше сандъкът към мечтите. Тя мечтаеше да стане бизнесдама, дори без свой дом, без една стотинка в джоба и без сигурно легло, на което да спи.
Един ден разбра, че в София ще има голям форум, където заможни предприемачи ще разказват как са стигнали до успеха. Ще отида!, реши тя, стисна куфара и закрачи с единствените си чисти обувки към залата. Хората я зяпаха, подсмихваха се и я оглеждаха от глава до пети с онзи типичен български скептицизъм.
Въпреки това, Елена пристъпи с твърда крачка към вратата.
Искам да кажа няколко думи помоли тя. Водещият я срази с ледено-тежък тон:
Тук няма да дадем думата на някоя неизвестна, която няма и пет лева в джоба си да ни разваля форума.
Тогава един от старите бизнес лъвове стана:
Ако имала смелостта да се появи тук, може би има и какво да ни каже.
Подадоха ѝ микрофон. Елена пое дълбоко дъх, отвори стария си куфар и извади едно смело нарисувано листче, сгънато на четири.
Преди няколко месеца сънувах идея Представих си кола, каквато България не е виждала. Вярвам, че мога да я създам.
А бизнесменът оглежда чертежа спирално вежди, удивлението му скри всичко останало в залата.
Това е по-революционно от всичко, което чух днес каза мъжът.
Покани я на обяд в механата, чу нейната история, и заедно сключиха сделка там, на кафе и домашен кекс. За по-малко от година Елена стана собственик на най-големия магазин за коли в Пловдив. Куфарът не продаде важен ѝ беше, че ѝ напомня откъде е тръгнала.
Запомнете: много ще ви съдя по външния вид, други ще ви се подиграват на мечтите, а трети ще се опитат да ви затворят врата под носа. Но ако вярвате на собствената си лудост и защитите идеята си до последно, идва ден, в който същите тия гласове ще ръкопляскат на успеха ви и вие ще вървите гордо, знаейки, че никой не успя да убие мечтата ви.
© Авторско право: ЕДИН МЪДРЕЦ РЕЧЕ.
Този текст трябва да запази това подписване при споделяне.
Всеки пост без приписване ще бъде премахнат.
Всички права запазени.