Радостина Стоянова седеше в кухнята и безмълвно наблюдаваше как Василева Петровна нарязва ябълки за шарлотка, разказвайки с блеска в очите. Невестката почти не слышала. Откакто свекърва живееше при тях един месец, Радостина започна да губи нервите. Въпреки че брака с Кирил Стоянов беше щастлив вече пет години последните седмици я кънтяха: Амо ли не съм направила грешка, като се ожених за сина на майка ми?
Радичко, не ме слушаш! прекъсна Василева Петровна разказа и се притисна устните. Трябва да намериш на Кирил поподобра работа. Журнала му е толкова безсмислен! Познах една приятелка тя ще го приеме в строителна фирма, късмета ще е поголям, заплатата повисока, а той ще се повиши след година. А ти пък можеш да си стоиш вкъщи и да не работиш.
Свекърво, вдиша Радостина, опитвайки се да задържи раздразнението, Кирил сам избира къде да работи. Той е възрастен мъж.
Разбира се, че е възрастен! Но ти съпругата му! Трябва да го насочваш! Тези ти дизайнерски чертежи не са мъжещи! се ядоса свекървата.
Той е дизайнерархитект и е доста добър, почти се разплака Радостина, фирмата му е отлична, а работата му го вдъхновява.
Вдъхновява? вдигна ръце Василева. А парите? В тази фирма плащат копаци! А децата? Как ще ги отгледате? Какво ще ги учите?
Децата още не са в плановете ни, прошепна тя, макар да са говорили за това повече пъти. Имаме достатъчно пари.
Не планувате? сложи ножа и се обърна към зетята. Е, знаех! Божо мое, какво ще правим с вас? Пети години брачен живот, а без детей! Аз в твоята възраст вече изглеждах Кирил.
Радостина замълча. Наистина искаше деца, но не сега токущо защити докторантура и се изкачи до старши преподавател в катедрата. Тя и Кирил договориха: още три години после ще мислим за семейство.
Свекървата, смятайки мълчанието за съгласие, продължи:
Дъщерята ми Любчо, вече трима има! А мъжът ѝ е истински мъж строител! Добрият дом построи.
Василево Петровна, опита се да се успокои Радостина, ние сами решаваме как да живеем. Уважавам ви, но
Какво значи сами решаваме? избухна свекървата. Аз съм майка! Знам какво е найдобро за него и за теб! Ех, Радичко! Ти си още млада и не опитна. Майка не връща лош съвет.
Радостина поклати глава и излезе от кухнята. Спорът бе безполезен. Тича се на втория етаж на малкия, но уютен апартамент в София, който купиха преди две години с ипотека. Положи се върху леглото, затвори очи. Как е уморена! Университетските лекции, проверка на студенти и безкрайните натрапвания на свекървата я изтощиха.
Вечерта се върна Кирил, изтощен, но доволен.
Представяш ли, назначиха ме главен дизайнер в нов проект! извика радостно, целувайки Радостина.
Честито, скъпи! искрено се усмихна тя.
Папо! Какъв е проектът? Колко ще плащат? запали се Василева Петровна.
Тате, това е сериозен поръчка, каза Кирил, полудял от щастие. Ще проектираме дизайн за нов елитен жилищен комплекс. Заплатата ще се увеличи.
И колко? не спираше майка.
Тате! намръщи се той. Каква разлика? Достатъчно ни е.
Достатъчно? А ипотеката? А колата? Трябва ти нова кола! Тази ти е железна кутия, скоро ще се разпадне! с решителност продължи Василева. Светла има син
Папо, аз не съм Светлин син, прекъсна Кирил. И нека сега не говорим за това. Уморих се, искам вечеря.
По време на вечерята свекървата продължи наставленията. Кирил мълчеше, а Радостина усещаше натрупването на раздразнение. След храната, останали сами в спалнята, Радостина не задържаше повече:
Кирил, не издържам! Твоята майка се намесва навсякъде в работа, в планове, в живота ни! Кога ще замине?
Ане, измърка той, тя иска найдобре. Ти знаеш, че винаги е така.
Знам, но различно е, когато идва на уикенд, отколкото да живее с нас постоянно!
Това е временно, опита се да успокои той. В апартамента й вършат ремонт.
Колко може да се ремонтира едно едностаенично жилище? Първи месец вече изтече!
Знаеш майка ти, усмихна се той. Тя иска всичко перфектно. Търпи малко, добре?
Радостина кима. Какво друго да прави? Не можеше да изгони свекървата, но търпението й бе на изтекла точка.
На следващата сутрин, докато се готвеше за работа, Василева Петровна се появи в спалнята.
Радичко, трябва да поговорим, започна тя, седейки на края на леглото.
Свекърво, бързам, може вечер? опита се да се измъкне Радостина.
Не, важно е, настояваше майката. Трябва да спреш работа.
Какво? изненада се Радостина, държейки гребен в ръка. Защо?
Защото искаш деца! Не можеш вечно да отлагаш! Вчера говорих с Кирил, и той също иска дете.
Кирил? сърцето ѝ се ускори. Той наистина каза това?
Не точно така, замисли се свекървата. Но аз виждам. Той е мой син, виждам го ясно. Мечтае за син!
Радостина постави гребена и се обърна към нея.
Уважава се вашата грижа, но ние вече обсъдихме. Планираме дете след три години. Сега не е подходящо.
Не е подходящо? разтърси ръце майката. Кога ще е? Когато ти навършиш четиридесет? Аз в твоята възраст
Знам, прекъсна я Радостина. Вие вие отгледахте Кирил, но времето се е променило.
Точно! вдиша Василева. Първо беше семейство, а сега всички карат кариера! А семейство? А деца? Ох, младежите!
Към часовника е погледна.
Трябва да вървя, каза тя твърдо. Ще се върнем към това вечер с Кирил.
Денят изтече без следи. Лекции, консултации, заседания в катедрата. Радостина беше заетa и почти не мислеше за свекървата. Но по пътя у дома тревогата се върна: а ако Свекървата е права? А ако Кирил наистина иска дете сега, но не казва, за да не я разочарова?
У дома ги изненада неочаквано. Свекървата подготви празнична вечеря и покри масата в хола.
Какъв празник? учуди се Кирил, сменяйки обувките.
Разбира се! вика майка. Днес имаме семейно събрание!
Радостина се напрегна. Предчувстваше темата и не искаше да я обсъжда по време на празничната трапеза.
Седнаха, а Василева, наляйки вино в чашите, торжествено обяви:
Имам новина! Говорих с Галина Иванова, и тя иска да те наеме, Кириле, в своята фирма!
Кирил изплю съвсем виното.
Тате, за какво говориш?
За новата ти работа! продължи свекървата с ентусиазъм. Галина е директриса на голяма строителна компания. Тя ти предлага длъжност шеф на отдел!
Какъв отдел? недоумяваше той.
Отдел проектиране, разбира се! Ти си архитект! бе доволна от себе си. Заплатата ще е двойно повисока! Представяш ли?
Тате, не търся нова работа, твърдо каза Кирил. Всичко е наред там, където съм.
Но, Кириле! Това е шанс! не се предаваше Василева. Виж, имам листовки, протегна му хартия.
Радостина мълчеше, наблюдавайки напрежението в съпруга. Той стиска чашата.
Тате, няма да чета, отблъсна той документите. Доволен съм с текущата си работа.
Но Кириле! Трябва да мислиш за бъдещето! За семейство! повиши глас свекървата. Как ще отглеждате деца с тази заплата?
Нямаме деца, подсети Кирил.
Точно! погледна Радостина сериозно. Но съм сигурна, че ще дойдат скоро! Ане, ти искаш да се уволниш?
Какво? се обърна към жена си. Ти се уволняваш?
Не! викна Радостина. Не казах такова нещо!
Но обсъдихме това сутринта! изглеждаше изненадана свекървата. Ти каза, че ще помислиш за предложението ми!
Казах, че ще говорим за това вечер, отговори Радостина. Сега сме тук, но не искам да се оттеглям, Кириле. Плановете ни са три години.
Кирил кимна безмълвено, но в очите му се виждаше разочарование. Наистина ли е свекървата права? Наистина ли иска дете сега?
Три години? избухна Василева. Вие сте луди! Ане вече е тридесет! След три години ще е тридесет и три! Това е опасно!
Тате, днес много хора стават майки след тридесет, опита се да успокои Кирил.
И какво? Това е грешно! настояваше свекървата. Аз ти се родих на двадесет и две, идеално! Не разбирате! Искам найдоброто за вас! Искам внуци!
Разбираме, мама, говореше Кирил спокойно, но твърдо. Но това е нашият живот и нашето решение.
Точно! Вашият живот! не се умори майката. Искам да е щастлив! Ане, разбираш ли, че кариерата не е найважното? Найважното е семейството, децата!
Радостина вдиша дълбоко.
Свекърво, за мен е важно и работата, и семейството. Искам да бъда добра преподавателка и едва по-късно майка. Но в правилното време.
Вечерята се развали. Свекървата се нарани и се оттегли в стаята си, а Кирил седеше, гледайки в чинията.
Кириле, тихо попита Радостина, наистина ли искаш дете сега?
Той вдигна очи към нея.
Не, Ане. Договорихме се три години е разумно. Ще завърша проекта
Но изглеждаш тъжен.
Тъжен съм заради мамата, призна той. Тя винаги е настойчива. Сега е почти не издържам.
Може би трябва да говорим с нея? предложи Радостина. Да я кажем, че ценим грижите й, но
Ще говоря, кивна Кирил. Утре. Днес е безполезно не ще слуша.
На следващия ден свекървата се държеше сякаш нищо не се е случило. Приготви закуска, попита за плановете и дори не спомена вчерашната кървавка. Радостина не знаеше дали да се радва или да се тревожи.
Вечерта, след работа, я намери пред компютС усмивка, изплакнена от разбрана и приета любов, семейството се събра около масата, където топлата лека шега на Василева Петровна завърши деня с обещанието, че следващата година ще имат нова ролка тази на баба, а не на шеф.
