У нас пренощува свекървата баба Велика Тодорова. Рано сутринта нахлу в нашата спалня с вик:
Мари, Стела, ставай! Видя ли какво става в твоята кухня?!
Изстрелях се от леглото по пижама, със сърцето да ми прескочи гърдите. Мятам по себе си стария халат, докато летя по коридора и душа дали нещо гори, или може би готварската печка е останала включена? В главата ми веднага се завъртя филм: загарящ котлон, взрив на тенджера, някаква беда. Влизам в кухнята и що да видя… хлебарки. Цял полк от рижи гадинки препуска по масата, между чиниите, около остатъците от вечерята, които ме домързя да прибера предишната вечер. Свекървата застава с ръце на кръста и ме премерва с поглед, все едно нарочно съм поканила тези насекоми да я шокирам.
Стела, така ли е винаги у вас? почва тя, гласът ѝ трепери от възмущение. Как е възможно такъв живот? Имаш деца, мъж, а в кухнята хлебарки, като на гара?!
Стоя като гръмната и не знам какво да кажа. Да, не изчистих снощи, защото след работата едва си носех краката. Децата плакаха, мъжът ми, Иван, нещо мърмореше за мача, а аз мечтаех само леглото да стигна. Кой да предположи, че точно тази нощ хлебарките ще си организират парад? И откъде изобщо се взеха? Не живеем в изоставена къща, апартаментът ни е поддържан. Е, почти…
Велика Тодорова, разбира се, не млъква.
По мое време такова чудо не имаше! След вечеря избърсвах всичко, блясък навсякъде, трохичка не позволявах. А ти днешните млади само по телефоните висите!
Слушам, преглъщам и се питам какво да отвърна. Тя не само свекърва тя си е генерал в пола, за нея редът в кухнята е въпрос на чест. А аз явно разочарование… Почвам прилежно да чистя грабвам парцал, измитам хлебарките, мия масата, чиниите каквото хвана. Свекървата диша във врата ми и не спира да посочва:
Тук не изчисти! Това петно откъде е? Кога си чистила печката за последно?
Едва се сдържам да не избухна. Мисля си: и ти светица не беше, сигурно и на твоята маса са се търкали трохи. Мълча обаче, защото знам с баба Велика спор няма място.
Докато се боря с хлебарките, Иван, моят мъж, най-накрая се измъква от леглото. Влиза в кухнята, вижда този цирк и вместо да помогне, се шегува:
Стеле, май домашен зоопарк си открила?
Поглеждам го така, че веднага млъква и дори не посмя да си сложи чай. А свекървата въздиша тежко:
Виждаш ли, и мъжът ти не е сериозен. Да не го бях възпитала, досега да си се разпасал тук!
Е, край вече ще последва лекция за възпитанието на мъжете. И наистина: сяда на излъсканата маса и започва:
На наше време държаха строго мъжете. А вие, младите, ги оставяте да ви се качват на главата затуй кухнята ти е пълна с хлебарки, а той смях!
Слушам я и единствената ми мисъл е: как да издържа още един ден, докато Велика Тодорова си тръгне у дома? Не че я мразя добра жена е, но тези ѝ нападки… За нея не са само хлебарките, това е доказателство, че съм лоша домакиня, некадърна съпруга, провалена майка. Мия, търкам, бърша а тя все намира за какво да ме упрекне. Вилицата не е на мястото си, ножът не е измит добре. А аз не съм желязна, имам две деца, работа, цял ден като катерица по колелото, а сега и хлебарките ми сватба правят. От къде ли идват сигурно от съседите, все пак тръбите са стари, мазето влажно.
Най-сетне свършвам с чистенето, кухнята лъщи като реклама на препарат. Свекървата като че ли се поуспокоява, но пак не се сдържа:
Стела, за поддържане на реда трябва да се следи! Това са твоят дом и твоето семейство. Ако не ти кой?
Кимам с усмивка, но отвътре ми се иска да извикам: Остави ме на мира! Иван усеща и най-накрая я извежда да подиша въздух, та поне малко да си почина.
Сядам на масата и гледам току-що излъсканата кухня и си мисля: дали наистина съм толкова лоша домакиня? Може би Велика има право… Но после се сещам: семейството не е чиста кухня, а любовта не се мери в излъскани прибори. Понякога най-важното е да прегърнеш близките и да си спомниш, че във всеки дом има бурни дни и дребни несъвършенства те са само част от човешкия живот, а сърцето на дома е проста обич, не блясъкът на масата.
Гостува свекървата Пенка Иванова. Рано сутринта тя нахлу в спалнята ни с викове: „Ставай, Мария, видя ли какво става в кухнята ти?!“
