Роде, чувеш ли ме? Евгения Маркова, майка ми, хванала ме за ръка. Казвам се, билетите вече са платени. Две седмици в Варна, хотел с пет звезди. Честито ще останат парите, а нашият план ще се провали.
Обърнах се. Майка ми стоеше в любимия си бирюзов костюм, косата гладко украсена. В очите й блестеше онзи типичен майчин жар, който винаги се появява, когато подбужда нещо зад гърба на дъщеря си.
Евгения Марковна, а какво ще стане с Чолка? Тя е тук… медицинското оборудване
Какво ще правим с нея? Лекарите ще се погрижат, сестрите също. Говорих вече с ръководителя, Трифон Иванович. Той увери, че първите две седмици ще са най-спокойните просто възстановяване. После ще се върнем слънчеви, отпочинали, и Чолка ще се радва.
Погледнах съпругата си. Чолка лежеше, като че спеше, но сигурно само правеше вид. След операцията беше слабa и почти безмълвна. Вчера поиска само вода и телевизор с сериалите включени.
Не знам, нещо ми се струва нередно…
Руде, не бъди слаб! майка ми намали гласа. Виждаш как се промени след време. Винаги недоволна, се закасава по малко. А преди операцията? Помниш скандалите? Може би е по-добре да се отделим един от друг.
Мамо, какво шепнеш? Чолка разтегна очи и ни погледна. В погледа й се прозрачи нещо странно, но мигом изчезна.
Ами, мило, говорим за лечението ти, бързо отговори Евгения Маркова. Как се чувстваш?
Нормално. Руде, дай ми телефона, моля.
Подаде ми смартфона и Чолка се потъна в екрана. Евгения Маркова погледна многозначително към зятя и кима към коридора.
В коридора продължи:
Руде, помисли си. Кога ще имаме още такава възможност? Аз вече не се младея, а ти работиш като луд. Чолка ще се оправи и дори няма да забележи, че сме отсъствали няколко седмици. Ще кажем, че сме били в командировка.
Да лъжем ли я?
Не лъжем, а не я тревожим повече. Знаеш как е станала подозираща, след като сърцето й започна да се бори. Винаги си мисли, че всички са срещу нея. Нека се възстановява спокойно.
Размислих. Последната година беше истински тежка. Чолка често се ядоса, ме обвиняваше в небрежност, а майка ми в това, че се намесва в нашия живот. Евгения Маркова искаше да помогне с ремонта, с купуването на кола, с избора на клиника за операцията.
Добре, най-накрая казах. Но трябва всеки ден да й се обаждаме, да питаме за здравето й.
Разбира се, сине! блесна Евгения Маркова. Ще я видеопозвъним, за да вижда, че сме вкъщи. Ще сменим фона.
Смяна на фон? Искаш да я заблудим по видеото?
Руде, това е за нейно добро! Представи си как ще се разстрои, ако разбере, че сме на море. А нервиране й е строго забранено казваше лекарят.
Точно тогава вратата се отвори и влезе медицинска сестра.
Дали мога да видя Чолка Олександровна? попита тя. Тук е приятелката й, Варвара.
Разбира се, кима Руде.
Варвара премина покрай нас, кима на Евгения Маркова и се скри в палатата. Майка ми се усмихна злобно:
Не понасям тази Варя. Винаги се намесва срещу мен.
Евгения Марковна, те са детски приятелки.
И какво? Аз съм майка й! Чолка обаче се вслушва повече в тази Варвара, отколкото в мен.
Видях как Руде въздъхва. Този конфликт продължава години майка ми завиждаше на приятелките й, смяташе, че ме въвеждат в лудост.
Добре, имам работа, каза той. Ще останеш с Чолка?
Не, и аз ще се прибера. С Варвара могат да говорят и без мен. Ще се завърна утре сутрин. А ти помисли за пътуването, Руде. Билети вече ги купих за следвчера.
Какво? Вече са купени?
Какво да се мъчим? Колкото по-скоро отидем, толкова по-спокойно ще е. Дъщеря ще спи почти цялото време, след анестезията, и дори няма да забележи.
Евгения Маркова се обърна и тръгна към изхода, звънейки токчета по ламинатната подови настилки. Стоях още малко, събирайки мислите, после погледнах в палата. Чолка и Варвара шепнеха нещо тихо. Когато ме видяха, замълчаха.
Тръгвам на работа, казах. Ще се върна вечер.
Добре, кима Чолка. Не се забавяй.
Излизайки от болницата, не забелязах как Варвара извади телефона и бързо написа нещо.
***
Сутринта Чолка се събуди от известие. Варвара изпрати екран с чат от социалната мрежа Евгения Маркова се похвали пред приятелките с предстоящото пътуване до Варна с любимия зет.
Най-накрая ще избягаме от скучния, писаше майката. Руде се съгласи веднага, без съмнение. Явно е и той уморен от нейното клатене.
Чолка постави телефона върху нощния шкаф. В гърдите й, където наскоро бе направена операцията, се натрупа не болка, а чувство на предателство. Предателството от най-близките изгаряше по-силно от всяка скалпела.
Значи така, прошепна тя. Искаш да избягаш от скучния? Ще избягаш.
Вдигна телефона и набра брат си Арсен, талантлив програмист и частен хакер.
Арсуше, привет. Трябва ми помощ. Да, съм в болницата, но това не е важно. Слушай внимателно
***
Сутринта за отпътуване беше натоварена. Руде спряше в квартирата, опакова вещите в куфар. Евгения Маркова звънеше на всеки пет минути:
Руде, не забрави ли плажните шорти? И слънцезащитния крем? И шапка?
Всичко взех, Евгения Марковна.
Чудесно! Срещаме се на гарата два часа преди отпътуване. И не мисли да се промениш!
Сложих слухалката и погледнах снимката на Чолка върху шкафа. Тя се усмихваше снимка направена преди две години, преди всичките проблеми.
Прости, помислих си. Майка ти има право и на двамата ни е нужен отдих.
Казах, че ще се зарадвам на работа дадох си да изглежда, че отивам в командировка до Пловдив. Чолка кима, без да вдигне очи от телефона.
Успех, каза тя. Обади се, ако имаш време.
Ще го направя.
Целунал съм я в челото и излязох. Ако се обърна, щях да виждам странна усмивка на съпругата.
***
На гарата Евгения Маркова блестеше като нова монета. На нея бе лека летна рокля, шапка от слама и огромни слънчеви очила.
Руде! Най-накрая! Мислех, че се отказваш.
Не, просто в задръстване се закашлях.
Регистрирахме се, предадохме багажа. В чакалнята Евгения Маркова извади телефона:
Трябва да се обадя на Чолка, да й кажа, че съм у дома и правя бульон.
Може би не е добре? Тя се отпочива, сигурно.
Не, трябва! Иначе ще подози.
Тя набра видеосвързване. Чолка отговори почти веднага.
Мамо? Какво става?
Нищо, скъпа, просто исках да те питам как си. Тук съм вкъщи, бульон правя. Ще донеса вечерта.
Благодаря, мамо. Къде е Руде?
Навярно на работа. Какво?
Просто питам. Мамо, какъв е този звук? Сякаш някакво съобщение
Евгения Маркова изключи камерата:
Опа, връзката е лоша! Ще се обадя по-късно!
Тя пусна повикването и въздъхна:
Фух, почти ни изгориха. Трябва да съм по-внимателна.
Руде кима, вътре го стисна вина. Но вече беше късно обявиха качване.
***
Хотелът в Варна се оказа луксозен директно на морския бряг, с частен плаж и няколко басейна. Евгения Маркова веднага се гмурна в спацентъра, а Руде се изкачи в стаята.
Точно щом разложи нещата, звъни телефонът. Неизвестен номер.
Алло?
Г-н Румен? гласът звучеше официално. Аз съм Кирил Антонов, адвокатът на вашата съпруга Чолка Олександровна.
Адвокат? Нямаме такъв.
Сега имаме. Информирам ви, че Чолка Олександровна е подала иск за развод. Документите ще ви изпратят по имейл. Също така иска разделяне на имуществото, включително апартамента, който е записан и в двамата имена.
Румен се остави на леглото. Главата му завъртя като вятър.
Това е грешка Чолка е в болница, не може
Възможно е и подала. Всички документи са в ред. Също така ви съобщавам, че тя анулира пълномощното за управление на вашия съвместен бизнес верижната химическа пране Блясък. От днес сте отстранени от управлението.
Но това е нашият семеен бизнес! Инвестирах всичко!
Според документите, 51% от дяловете са на Чолка, защото стартовият капитал беше взет от наследството й баба ѝ. Тя има право да решава сама. Всичко найдобро.
Адвокатът затихна. На телефона се появи известие от банката съвместната сметка беше блокирана по искане на другия собственик.
Румен се обади на Чолка. Дълги звънци, после спокоен глас:
Какво се случва? Какво е това разводно? Какъв адвокат?
А, вече знаеш. Добре. Помислих, докато ти в Пловдив, че е време да започнем процеса. За да не се пречат едни на други.
Не съм в Пловдив
Знам. Ти си във Варна, в хотел Империал, стая 412. С майка ми в съседната стая. Между другото, предай й отмених всичките ти карти, свързани с нашите сметки. И апартаментът, който отдаваш в София, продавам. Той е мой от баба, но го ползвах за доход. Сега повече не позволявам.
Чолко, послушай
Не, ти послушай. Искате да избягате от скучния? Отидете. Само знай билетите за връщане ги отмених. Кредитната ти карта блокирах е свързана със съвместната сметка, както и майчината. Плата в кеш.
Това е лудост! Не можеш така!
Мога и правя. Между другото, помниш Аленка от данъчната? Приятелката ми от студиите? Тя ме информира за твоите сиви схеми в пране. Още нищо не подавам, но ако се съпротивляваш
Румен избледня. Сивите схеми наистина имаше скривал част от печалбата зад касата, за да плаща по-малко данъци. Ако се открие, пред него стои наказателно дело.
Защо го правиш?
Защото съм уморена. Уморена от вашата лъжа, от това, че мнението ми не се чува. Майка решава къде да отидем, какви мебели да купим, къде да се лекувам. Ти кивкаш и следваш. А аз? Само скука, от която трябва да се избяга.
В коридора се чуха викове. Дверите на стаята се отвориха, влетяна Евгения Маркова:
Руде! Блокираха ми картата! Не мога да платя спа! Какво става?!
Майко, дали е дошла? попита Чолка. Включи висок глас.
Руде натисна бутона.
Майко, здравей, гласа на Чолка беше студено спокоен. Как е отпускът?
Чолко! Какво направи? Защо картата ми не работи?!
Защото беше моята карта, просто ти я дадох да я ползваш. Сега вече не давам. И продавам къщата си в София купувач вече е, Арсен ще уреди документите.
Нямаш право! Аз съм майка ти!
И какво? Ти ли имаш право да лъжеш, да предаваш? Да ме наричаш скука пред приятелките?
Евгения Маркова замръщи:
Откъде ти
Не важно откъде. Важно е, че сега и двамата сте свободни от скучния. Насладете се на почивИ така, след като всичко се развали, останах сам в празната стая, слушайки шепота на вълните, които никога не се извиняват.
