Съхранила добро в сърцето
След като завърши деветото клас, Бояна Иванова се записа в педагогически колеж в малкото градче Дупница, част от област Пазарджик. Тя беше най-голямата в семейството имаше помлад братчето си Георги, ученик в седмото клас.
Семейството беше честно и скромно: майка Мария и баща Петров възпитават децата в уважение и вежливост. Никой не си представяше, че щеше да настъпи лошо късмет, но то се случи без предупреждение майка им почина.
Бояна се уплаши.
Как ще продължа без нея?, мислеше тя, макар и да имаше баща, но майка винаги беше главният стълб в живота й.
Баща Петров тежко преживя загубата, задържаше децата в скута си на погребалното, без да произнесе и думичка, само сълзите тихо се стичаха по бузите. С малко помощ успяха да се справят, но животът без майка беше като шега без смях трудно за всички. Георги, който беше в седмото, се опитваше колкото се може повече да подкрепи сестра си и баща.
Бояна беше на последния курс, когато изведнъж умер баща й. Децата не бяха готови за втори удар сякаш току-що се изправиха след късмета, а сега пак се топи в морето на скръбта. Оставаше само Георги.
След погребението и събитието, брат и сестра седяха в прегръдка и мълчеше не искаха повече да плачат, просто мълчеше.
Бояна се наложи да издържи последния курс и да държи братчето на плавуза. Интернатът за Георги би бил решение, но сърцето й се стягаше от жалост към единствения си роднина. Двамата найблизки един на друг хора, нямаха дори баби.
Преди Бояна се изправяше пред трудна задача. Беше би могла сама да издържи, да намери работа и да завърши. Но отговорността за Георги я държеше в ръка. Тогава, на погребалото, я приближи повъзрастната й двоюродна сестра Надежда, прегърнала я и прошепна:
Ничко, Бояна, ако имаш нужда, се обръщай ние с мъжа си ще ви подкрепим, теб и Георги.
Кой да не знае как се живее без родители, ако не Надежда? Тя сама беше останала без майка и никога не е познавала баща.
Надеждо, ще се справяме, убеждаваше я майка им, ще живееш при нас.
Надежда се засели при тях, а Бояна и Георги се сприятелиха. По-късно майка им дори успя да се ожени за племенница, и Надежда с мъжа си се преместиха в другия край на града.
Бояна си спомни думите на Надежда и се хвърли към тази спасителна лъжица реши да поговори с двоюродната.
Надеждо, докато не завърша обучението, ще ми е трудно да оставя последния курс, може ли да приютиш Георги временно? Само един брат в апартамента, а аз ще се връщам уикенда, помоли Бояна.
Ох, Бояна, мъжът ми е категорично против чуждо дете, отклони Надеждо, не желаейки да поеме Георги.
Смъртта в интерната изглеждаше грозна перспектива, а страхът от раздялата с братчето се засили.
Не, това няма да се случи, мислеше тя, просто някакво чудо, че съм навлязла на осемнадесет години и не ще го предам на никого.
Тя сериозно разговаря с Георги:
Георги, трябва да доуча, да получа диплома. Можеш ли да издържиш сам пет дни, а уикенда ще се връщам?
Бояно, не се тревожи, разбирам и ще се справя, вече не съм малко дете, обеща братът, макар и той да беше притеснен.
Уикенда Бояна готвеше, прахтираше, чистеше, но докато се връщаше на занятия, сърцето й било като пръскаща се балон, а сълзите се стичаха, поглеждайки Георги. Той живееше самостоятелно, учеше се добре и не разочароваше сестра си.
Времето мина. След завършване Бояна започна работа в училище като учителка в първи клас животът стана полек. Георги завърши гимназия и се записа в военно училище.
Как се радвам за теб, скъпи братко, прегърна го Бояна, колко умник, колко самостоятелен! Мама и татко бяха щастливи, ако видяха какво постигаш. Гордея се с теб.
Бояно, без теб нямаше да успея да живея сама. Съществуването ми в училище и в армии е благодарение на теб, винаги ме подкрепяше и вдъхваше вяра. Дори да нямаме родители, ти се опитваш да замениш техните грижи и любов. Това ще ценя и обичам винаги, усмихна се Георги. Вероятно няма друг човек, който да има такава сестра, сълзите на Бояна се изтекоха, докато прегръщаше братчето.
Георги, вече няма да се тревожа, че си сам, гладен, без надзор. Преживяхме заедно и оцелявахме
Георги учеше в областния град, а Бояна реши да се запише в заочно педагогическо училище, искала беше учителка по история. Не мислеше за личния си живот, макар и да имаше няколко ухапвания двама момчета я кляха да се омъжи. Първото отказа, защото бяха различни; второто имаше хубава къща, но заяви:
Твоят брат ми не е нужен затова Бояна прекрати отношенията.
Колеги й предлагаха да се запознае с приятелските им съседки, казваха, че ще е добра съпруга с добрия си характер и търпение. Никога не викаше. Когато Георги напусна дома, се заличиха грижите за него. Сега си купуваше зимни дрехи растеше бързо, ставал здрав и силен младеж.
Бояна беше деликатна, красива и винаги говореше чисто, никога не скъсваше в мълчаливи клюки. Колегите дори се шегуваха:
Бояно, късай се малко, никога не смеем да те видим ядосана, учениците дали могат да те изнервят? тя само се усмихна и вдигна рамене.
На двадесет и девет години Бояна срещна бъдещия си мъж Олег Петров. Тя вече преподаваше история на старшите класове, сбъдната беше мечтата й, и един ден директорът й съобщи:
Бояна Ивановна, трябва да се явите на допрос на ваш ученик, някакво е събитие, следователите искат вашето мнение като класен ръководител
Тръгнала по служебните си задачи, не подозираше, че ще срещне там съдбата си. Олег, адвокатът на ученика, стоеше до нея.
Здравейте, Бояна Ивановна, се усмихна Олег, сте ли свободна за разговор?
Свободна съм, отвърна тя, с леко сърце.
Предлагам да се качим в колата ми и да се спрем в едно тихо, уютно кафенце, каза той с надежда в очите.
Съгласна съм, защо не, усмихна се Бояна.
В малкото кафене, зад отдалечената маса, Олег разказваше за себе си.
На тридесет и две съм, бях женен, разведох се. Имам син, но бившата ми съпруга се премести в своя роден град и се омъжи отново. Синът живее при баща си, а аз не се намесвам той го нарича татко на новия си мъж, но аз не искам да усложням нещата. Малко ми е тъжно, но реших да оставя всичко така, докато порасне
Бояна се усмихна, сърцето й се стопи от топлина. Те започнаха да се виждат, и Олег я изненада след един от уроците с букет от рози и малка кутия за пръстен.
Диночко, надявам се да не ми кажеш не Искам да станеш жена ми.
Бояна, облечена в радост, незабавно каза да. Сватбата им се проведе в къщата на Олег в планинското село Крезна, а след година им се роди син Арсен.
Бояна се чувстваше безкрайно щастлива, обградена от двама мъже, които я обичаха, и от малкия Арсен, който им даряваше смях. Георги често се връщаше в почивките, намирайки общ език с Олег.
Бояна, сестричко, сега виждам колко истински си щастлива. Сияеш като слънце, разпръскваш радост навоколо, казваше Георги.
А ти кога ще се жениш? подигра се Олег.
Следващия път ще дойда с приятели, обещавам, изсмя се Георги.
Годините минаваха, Бояна живееше в благоденствие с Олег, не им липсваше нищо, пътуваха, Арсен растеше, учеше се добре и спортуваше. Олег се оказа надежден, грижовен и обичащ съпруг и баща.
Един ден двоюродната им Надежда се обади, изплашена:
Бояна, моля те, помогни ми! Синът ми се сблъска с произшествие, уби една жена. Препънах се пред знака пред ремаркето, а след това се опитах да я отведа в летище. Какво наказание е това Диночо, само ти можеш да ни спасиш.
Бояна разказа ситуацията на Олег, който се зае с делото. Намери смекчаващи обстоятелства и спаси Надежда от скъпи адвокатски такси, изплати компенсацията на семейството на жертвата.
Надежда се свлече в прегръдките на Бояна:
Прости ми, Бояна, съжалявам Бог ме наказа Мъжът ми в този момент не се мяркаше да приеме Георги в нашия дом, мислех, че ще ти се струва тежко, да ме оставиш без брат. Писах обещание, дадено от майка ти, и го наруших, затова дойде тази криза
Бояна я прегърна и, със сърцето си, изпълнено с доброта, прости я.
Така, обгърната от живот, изпълнен със спомени и сълзи, Бояна продължи напред великодушие и благородство я съпровождаха и ще останат с нея завинаги.
