Съдебната зала беше пълна с мъртва тишина, само гласът на съдията прорязва въздуха:
Г-н Петров, признати сте за виновен за подкуп и злоупотребяване с длъжност. Искате ли да кажете нещо?
Алекс стоеше сведен глава, юмруците стиснати. Присъдата го смаза като чук.
Моля ви прошепна пресипнал. Позволете ми да видя Шаро още веднъж. Той е всичко, което ми остана. Нямам вече семейство.
По залата премина шепот. Съдията хвърли строг поглед към прокурора, след кое кимна. След минута вратата се отвори, и влязо Шаро немската овчарка. Очите му бяха изпълнени с вярност и мъдрост. Влезе уверено, сякаш знаеше, че този ден е различен.
Алекс клекна и протегна ръце. Шаро се втурна към него, завийка радостно. Мъжът го прегърна силно и притисна челото си към неговото.
Съжалявам, Шаро Изневерих ти Не можах да докажа невинността си
Сълзи се стичаха по лицето му. Шаро ръмна тихо, сякаш протестираше, след което се измъкна от прегръдката.
Тогава се случи нещо неочаквано.
Шаро? прошепна Алекс изненадан.
Куче
Бившият полицай Алекс Петров бе осъден: последното му желание преди затвора — да види кучето си още веднъж
