Е, скъпи гости, наехали ли сте? Пихахте ли се? Дали ви се хареса? пита Божана, като се изправя зад главния масивен масив в столовата.
Да, сестричко, отговаря Борис, както винаги, вървиш на върха!
Съгласна съм до край! подкрепя Ружа братя си. С майка учихме да готвим двама, но никога не се получаваше толкова вкусно! Не без причина те винаги каня на празниците си!
Майко, намеква Мирела, а аз пак се мъчех да изляза от фитнеса! Само не можех да спра!
Майко, ще ти изпратя съпруга, за да го научиш да готви, намеква Тодор.
За това се ожених за теб! казва Васил и с ухание се усмихва. Извинете!
Стигнах, а? разперва широки усмивка Божана. А сега, скъпи мои, прави пауза, през която усмивката ѝ избледнява, излизайте от къщата ми! Това беше последната вечеря, която подготвих за вас! И последният път, когато се подложих за вашата усмивка! Сега вече не искам да ви виждам, не искам да ви чувам, дори да не мисля за вас!
Тя вдига огромната, масивна салатница и я шибанично хвърля по пода.
Достатъчно, малки! Танците са свършени! казва тя със злобна усмивка. Повече никой няма да се вози на вашите клечки! Особено вие!
Тишината се спуска над масата, а гостите са в шок. От кой да е можеше да се очаква такова действие, но сигурно не от тихата, услужливата, покорна и послушна Божана.
Ти лудо ли си? пита Васил.
Той мигновено получава шапка от съпругата си.
Обадете се спешно, тя има психичен припадък! вика Ружа.
Божана хваща графин с останалите сокове:
Който посегне към телефона, ще си вземе главата в ръка! мило се усмихва. Какво ви е спряло? Ръцете върху краката, бягайте! Вие сте моите ненаситени малки пакети!
Божано! казва строго Борис. Като голям брат ти казвам: успокой се и се събери!
Не! отговаря с усмивка. Не искам повече да ви обслужвам! Не искам и няма да желая! И няма да се подчинявам! И няма да бягам без мисъл, защото някой не може сам да направи нищо! Достатъчно!
Каква муха те ухапа? пита Васил, потупвайки зачервената си слепи. Всичко беше наред!
Не събрах ви без причина, спира се Божана, седнала на стол и се отпуска в облегалката. Вашата наглост премина границата. Още отдавна! Последният ви манифест ми показа колко сте се надвихрили. Затова вече не искам да ви виждам!
Ние ни направихме нищо, се опитва да оправдае Тодор.
Точно така, сине! Точно така!
***
Хората казват, че животът трябва да се живее правилно. Не се спорва. А какво е правилно? Всеки да попита, всеки да даде свое мнение.
Божана навършва петдесет години, убедена, че живее точно. Дори ако се обърка, не би могъл да си се отрече. Родена е в трето дете, втората сестра. Родителите я радваха, брат й обичаше, сестра не я дразнеше. Завършва, влиза на работа. Звезди от небето не грабва, но и не се моли за късмет.
Огромно време се омъжва, ражда две деца. Съпруг ѝ е верен, обичлив, винаги я подкрепя, без излишни спорове. Майка е добра. Децата ги отглежда, учи и изпраща в живота.
Връзката с брат и сестра продължава, помага, празнува, решава проблеми, радва се заедно. Смятат я за добра, съпричастна, умна и разбираща. Затова и тя вярва, че е живяла правилно. Но в петдесетте си години разбира какво е да бъдеш изоставена в най-нещастния момент.
***
Госпожо Михаилова, влезе лекарят след обяд, всички анализи са готови, противопоказания няма. Да насрочим операция?
Разбира се, докторe, тъжен глас излиза от Божана, въпросът вече е решен.
Разбирам, отговаря лекарят, забелязвайки потиснатостта й, но никога не е сигурно
Насрочвайте, вдига ръка Божана. По-рано започваме, по-рано свършваме.
Добре, записва в картотеката. Днес вършим вечеря, утре почивка, след това операция.
Обърна се към събеседничката в леглото:
Катерина, вашите анализи не са най-добрите, ще се разчита.
Добре, д-р Петров, отвърна Катерина.
Когато лекарят излезе, попита Божана:
Каква е тази мрачност? Уплашена от операцията?
И от това, кима Божана. Мъжът… поглежда към телефона.
Аз ме изпрати с песни, усмихна се Катерина. Чувствам, че децата ще се приберат при майка си, а той ще направи празник! Нищо, после ще се оправи! Може би и той е се изпуснал?
Според последното гласово съобщение, той вече е на пълния ръст, Божана свие устните. Знае, че имам операция! И какво, знае! Трябваше да ме подкрепи! А той е на чашка с приятели!
О, отхвърли Катерина, всички са такива! Котка в къщата, мишки в танц!
И все пак е болезнено, отговори Божана. Операцията по отстраняване на матката е сериозна. Бих искала поне малко подкрепа! Казвах му, че се страхувам и ми е нужна подкрепа, а той след като тръгнах, изпрати две кратки съобщения и вече не отговаря!
Катерина е с десет години по-млада от Божана, нямаше достатъчно опит да я успокои, разговорът се стопи сам.
Божана не отиде за вечеря и не взима нищо със себе си, защото знаеше, че преди операцията трябва да бъде гладна. Легна тихо, гледайки към тавана.
Спомни си как Васил навреди нокътя си на работа, и тя го посещаваше всеки ден в болницата, с автобуси, с чисти дрехи, храни, подкрепа до късно. Когато го пуснаха у дома, взе отпуск, за да помага, като белка в колело носеше вода, храни, миеше, подстригваше, гали.
Защо той ме трети така? попита Божана, когато Катерина се върна от вечеря.
Не само твоят! усмихна се Катерина. Всички са такива! Научени от училище как да седнат на гърба на жените!
Аз три години се боря за работа, по познати намирам места, по-добри, а той винаги е против.
Докато не заплаших, че ще се разведя и ще искам издръжка, той отказваше да работи!
Моят работи, отвърна Божана.
При приятеля ти е различно, каза Катерина, всички са експлоататори! Ако не ги изправиш, ще седнат ти на шията!
Божана започна да осъзнава, че мъжът ѝ е като сирене в масло, а тя е на задните лапи.
Може би се лъжа? попита тя, нервирана от операцията.
Двете не се изключват, каза Катерина. А фактът, че от него не чувам никакви добри думи, е ясен!
Божана се навива в одеяло и скри главата.
***
Да бъдеш гладна, дори когато му е нужно, не е лесно. Божана се опитваше да се занимава с разговори с соседка, но след като я изпратиха на анализи, Катерина се появяваше само за кратки посещения.
Телефонът в ръка:
Родни хора няма да откажат да говорят, за да мине времето, мисли Божана.
Синът Тодор не вдига телефона, изпраща само съобщение, че ще се обади. Дъщерята Мирела два пъти изпрати съобщение, след това номерът е недостъпен.
Добри деца, промълви Божана, объркана.
Не вдигат? попита Катерина между изследванията.
Представи си! отговори Божана. Не е ли трудно да отговориш на майка?
Възрастните?
Дори живеят отделно.
Всичко, мамо, забрави! Ще ги видиш само когато им е нужно! Птиците излетяха, а вятърът ги отнесе!
Моят най-голям син е на шестнадесет, вече не ме цени. Ако живеят отделно, родителите се превръщат в ненужни! Добре, ако се появят на погребения!
Не, така не е! Имаме прекрасни отношения! увери я Божана.
А защо тогава не вдигат?
Катерина се оттегли, а Божана се замисли.
И наистина. Не е ли трудно да намериш минута, за да поговориш с майка? Последните им посещения бяха за пари, не за обич.
***
Тъжно беше. Но Катерина каза: Птиците излетяха. Сега живеят собствен живот, спомените за родители се появяват само, когато им е нужно.
Отново се обади на съпруга. Няма отговор. Остави съобщение, остава непрочетено.
Ах, Васил! прошепна тя. Да не се бавиш!
Само вечерта той се появи. Изпрати съобщение:
Къде са нашите спестявания? Заплатата е изчерпана, няма нищо за живот!
Заплатата му беше преди три дни.
Но! оцени възможностите си. Пир за планина, вино за река!
Тя не отговори, защото не чу нито един намек за грижа.
Братът Борис вдига телефона, но казва, че е зает и вика.
Мда, зает е, каза Божана.
Катерина нямаше време, така че не чу следващата реплика. Божана си спомни, как преди половин година живееше в два къщи, след като жена му, Борис, беше изоставен от съпругата и остави децата. Тя се грижеше за тях, за майката, за готвачката, за чистачката, докато Борис не намери нова приятелка.
Тя миреше конфликти, защото Борис искаше да обича своите деца, а тя свои.
Пол година ги мирих, без благодарност. Сега отново е зает.
Когато Божана се обади вечер, звъни само кратко и след това без отговор.
Благодаря, братко, за черния списък!
Той също знае за предстоящата операция. Когато искаше децата за месец, Божана за пръв път отказа, позовавайки се на операцията.
Сестра Ружа отдели само пет минути. Дори не се интересуваше от здравето:
Ще бъдеш способна? При мен ще дойде роднина от съпруга, десВъпреки всичко, Божана реши да започне нов живот, пълен с надежда и свобода.
