Слушай ме! Сега съм богат, време е да се разделим, изрече съпругът с арогантен тон, без да осъзнава какви последици ще породи.
Не виждаш колко ме дразни твоята посредственост и скука, отвърна Ивана, очите й блестяха от ярост. Не съм готова да бъда сивата мишка, заслужавам нещо повече!
Наистина ли смяташ, че парите те правят поподобрият? попита Иван, гласът й изпълнен с болка, опитвайки се да задържи сълзите.
Слънчевата вечер освети уютната кухня на малкия апартамент в София, където Ивана готвеше обяд. Въздухът беше пропит с аромат на шопска салата и топла баница.
Вратата се отвори рязко, и Иван влезе, вдигайки писмо и усмихвайки се от ухо до ухо, без да се отнесе обувките.
Ивчи! Ивчи! Няма да повярваш! викна той, като че ли светът му бе сменил цветове. Наскоро получих писмо за наследство от далечен роднина! Сега съм богат!
Ивана се обърна, избързвайки дланите си по престилката.
Честито, Андре, каза тя спокойно. А кой е този роднина? Не знаехме никой
Кой се грижи! засмя се Иван, приближи се и я целуна по бузата. Сега можем да си позволим всичко, което искаме!
Ивана вдигна веждите, но преди да успее да отговори, Иван започна да избързва планове за луксозни покупки, размахвайки ръце като диригент.
На следващия ден, след безсънна нощ, Иван се превърна в напълно друг човек. Погледът му към Ивана се изпълни с пренебрегване; започна да изисква внимание само за себе си, говорейки само за новото си състояние. Сякаш писмото не бе за наследство, а за Нобелова награда.
Знаеш, Ивчи, сега, след като съм богат, мисля, че трябва да преосмислим връзката ни, каза той по време на закуска, без да я гледа.
Ивана трепна, оцелявайки в недоумение.
Какво имаш предвид? попита тя, опитвайки се да скрие сълзите.
Сега съм на съвсем друг ниво, отговори той, отягъвайки сандвич в устата си. Други хора, иначе
Какво? Шегаеш ли, Андре? се възмути Ивана.
Защото съм богат, повтори той, сякаш това обяснява всичко. А ти ти си твърде обикновена.
Шокирана, Ивана се обади на найблизките си приятелки Кали и Елена и ги покани в любимото им кафене Луна.
Жени, няма да повярвате! започна тя след като се настани. Иван получи наследство и сега смята, че не съм му достояна!
Кали хихна.
Какво новост за роднина, който падна от небето?
Елена се наведе, слушайки внимателно.
И какво ще правиш сега?
Не знам, изсъхна Ивана. Иван стана толкова гаден!
Кали потръси глава.
Ивчи, сигурна ли си, че не е грешка? Може би просто е изгубил разум?
Не знам, повтори Ивана. Това не е негово.
Елена се замисли, веждите ѝ се сви още повече.
Вечерта завърши със замислени погледи. Ивана се прибра вкъщи, където Иван вече прелистваше каталози с луксозни коли. Тревожност запълни душата ѝ, но подкрепата от приятелките й даде къса светлина.
Дните минаваха, а Иван ставаше все понепослушен. Въпреки че все още нямаше парите от наследството, поведението му се променяше. Ходеше с глава високо, като вече притежаваше милиони, и я третират с надменност.
Ивчи, къде е костюмът ми? викаше той един сутрин. Имам важна среща!
Ивана намери костюма и го закачи под входните врати.
Андре, можем ли да поговорим? попита тя предпазливо, приближавайки се.
Сега не е време, отрече той. Нямам време за дреботии.
Сълзите ѝ започнаха да се стичат по бузите, докато неразбраната болка я поглъщаше. Тя реши отново да се обърне към приятелките си.
Вечерта се събраха отново в Луна, седнали удобно до прозореца, поръчайки кафе.
Жени, не мога повече, започна Ивана, почти без сълзи. Иван е просто невыносим, третира ме като слугa и говори, че иска други хора около себе си.
Кали изрече:
Какво гадно! Ивчи, трябва да го поставиш на място. Дори и да няма пари, вече си се превърнал в надуто куче.
Елена кимна.
С нас си, Ивчи. Няма да те оставим да страдаш.
Тримата се задържаха в прегръдка, докато Ивана успокояваше сълзите.
Седмици нататък, Иван продължи да унижава Ивана, обвинявайки я, че е мързелива и чака само парите от наследството.
Ивчи, разбра ли, че съм друг човек сега? викаше той вечер, когато се прибираше. Ти винаги си била сивата мишка, но сега виждам, че чакаш само да се обогатя, за да се нахраниш от моята къща.
Ивана отговори с ужас в глас.
Как можеш да ме обвиняваш? Бях до теб през всичките години!
Да, да, “подкрепяха” те, изрече той със свирепа усмивка. Сега виждам, че ти се интересуваш само от парите.
Сърцето ѝ се разкъса. Тя се опита да задържи диалог:
Искам да разбера как се промениха?
За какво, за какво? За това, че чакаш парите ми? подигра се Иван.
Не, за твоето поведение. Искам да разбера защо си се превърнал в такъв.
Иван вдигна вежди с презряване.
Ти не можеш да разбереш. Ти си твърде проста за този свят.
Тези думи бяха последната капка за Ивана. На следващия ден отиде отново при Кали и Елена в същото кафене.
Трябва да ти кажем истината, започна Кали, гледайки Елена.
Съжаляваме, Ивчи, но шегата излезе извън контрол, добави Елена.
Ивана изведнъж замръзна.
Какво имате предвид?
Кали вздохна и каза:
Писмото за наследството беше фалшиво. Ние с Елена го създадохме, за да видим какъв е истинският ти мъж, преди да ти кажем истината за реалното наследство.
Ивана остана без дъх.
Значи това беше всичко измама?
Да, Ивчи, искахме да видим дали Иван ще покаже истинското си лице, преди да получиш парите.
Сълзите отново се стичаха, но този път бяха сълзи на облекчение.
Благодаря ви, момичета. Не знам какво щях без вас.
Елена я прегърна силно.
Сега трябва да се обадиш на адвоката и да разбереш детайлите.
Ивана вдигна телефон, набра номера, даден от приятелките. След кратък разговор, лицето ѝ се озари от радост.
Потвърдиха ми всичко. Наистина наследих голяма сума от далечен роднина!
Кали и Елена вдигнаха чаши шампанско, което Кали носеше за специален случай.
Ивчи, вече си богата! възкликна Кали.
И найважното, свободна от Андре и неговите манипулации, добави Елена.
Ивана вдигна чашата, сърцето ѝ пулсираше от топлина и благодарност.
Наздраве, момичета! Благодаря ви за всичко!
Те пиха, смяха се и се прегръщаха, радвайки се за новия живот на Ивана изпълнен с възможности, подкрепа и надежда.
