Беше началото на декември 1994г., а аз бях в последния триместър на бременността и ужасно се тревожех дали ще успея да издържа изпитите, да завърша шестия семестър преди да се отпиша в академичен отпуск. Полугодишето щеше да се изгуби, а с големия си корем се изправях по късно утре в огромните микробуси чудовища с диаметър на колелото им почти на моят ръст. Защо микробуси, а не обикновен автобус? Защото онова време беше трудно: след разпадането на социалистическия ред България се превърна в поле чудес на недостигите горивото липсваше, автобусите излизаха рядко, но късно сутрин в нашата крайна спирка идваше микробус, натоварен с работници. Мен ме пускаха първи, като същевременно ми къртеха, че у дома няма къде, а при тридесет градусова студа в 7ч. сутрин нормални бременни се събуждат в топлата си легнало. Всяка сутрин, когато ме видяха как се катеря към вратата на чудотехниката, работниците възкликваха в унисон: О, още не е родила! А аз трябваше на всяка цена да стигна до учебното заведение в съседния град.
Найголямо безпокойство ме викаше неочакваната дата на раждане. Още един път, след като посетих гинеколога, го попитах:
Госпожо Лидия Петрова, кога около каква дата да очаквам? Трябва да прекарам сесията, за да не пропусна семестъра.
Спокойно, още е рано. Втората декада на януари ще раждаш, така че и Нова година ще празнуваш с бебе в корема.
Госпожо Лидия Петрова беше не само отличен лекар, а и човек, на когото се доверявах безусловно. Чухйки, че ще е януари, успокоях се. Само един сън ме преследваше…
Сънищата ми се появяват рядко, но винаги с ясна посока, като кръстосани послания, които се разгадават мигновено. Този път сънят беше такъв.
Сънувах, че вървя по пазара и избирам свещ. Бяха ти купувачи, редяха се един след друг, всеки с по една свещ. Приближих се и попитах:
Колко струва свещта?
Всички ми дадоха същата цена 0,10лв., а в един кът ми казаха, че е 0,15лв.
Защо е толкова скъпа? попитах.
Погледнете повнимателно, нашите свещи са бели, прави, затова и поскъпи.
Стоях и се чудех дали да купя за десет стотинки или за петнадесет. Пари ми липсваха, защото досега една свещ струваше 0,05лв., а тук взимай, плащай!. Исках поевтина, но нещо ме подтикна да дам 0,15лв. на продавача, който продаваше найскъпите.
Със свещта в ръка се чувствях глупаво, когато внезапен глас шепна в ухото ми:
Не се жалей! 0,15лв. е правилната цена!
Тогава се събудих и веднага побързах към госпожо Лидия Петрова:
Може ли да ми дадете списък с необходимите неща за болницата?
Какво, още е рано! Защо толкова бързаш?
Знам, че схващанията ще започнат на 19 декември късно вечер и ще раждам рано сутринта на 20 декември. Може ли да коригирате датата в картата ми?
Устата на госпожо Лидия се отвори и не се затвори. Тя се разсмя, казвайки, че преди раждането се случват странни хормонални промени, и ме изпрати навън.
Не губих време: сключих с преподавателите предварително предсрочни изпити, те ми се съобразиха, като взеха под внимание моя особен статус.
Вечерта на 19 декември се прибрах от занятия, свърших всичко и се наредих на дивана да гледам любимите си сериали. Тогава телевизията беше кабелна, а аз помня името на първия Моята втора майка, а вторият е отминал от паметта ми, но започваше около осем часа навън.
Когато последният епизод от първия сериал свърши, почувствах първи трепет в корема. По средата на втория сериал болките се усилиха, майка ми изпадна в паника и се готвеше да повика спешната помощ, но аз я успокоих:
Ще изчакам докато изгледам епизода не идвам никъде.
Така родителите ми трепереха, но останаха на място.
В 23ч. спешната помощ ме вкара в колата и тръгна. По пътя получихме ново повикване. Шофьоркаталекар отказваше да продължи, страхувайки се, че ще ражда в колата. Успокоих я, казвайки, че все още е под контрол.
В полунощ вече лежах самa в предродилното отделение. Казаха ми да спя, защото раждането ще започне след седемосем часа. Аз не можех да заспя, бродих по коридора, където ме подготвяше найважният момент в живота на жената раждането. На рогчето ме успяха да ме транспортират до операционната, където лекарите предвидиха бързо раждане.
В 3ч. 45мин. станах майка точно както обещах, на 20 декември.
Всичко премина гладко, чаках изписването, когато в моята стая влезе госпожо Лидия Петрова, дежурна, и в списъка с раждащи видя моето име. Не можеше да повярва на очите си, завъртя се към мен и ме попита откъде знам датата предварително. Аз отговорих:
Просто я видях в сън.
Тогава госпожо Лидия Петрова спря да се смее, помисли се за миг и шепна тихо:
А може и ти някой ден да ме видиш в сън? Обещай ми, че ще разкажеш.
