Защото духът ти няма да остане тук изчезвай за да не се вкопча в този дом! викна тя, а гласът й се преливаше в крик, докато изхвърляше всяка вещ от рафта. Краката ѝ сацкаха се, а в същото време мъжът грабваше падналото и го хвърляше до другата стена. В един миг той я схвана твърдо, прегърна жена си, лишавайки я от всякакво действие. Тя се бореше, после силите я изоставиха и тя замръна в неговите обятия. Той, без да я пуска, я поведе до леглото, легна до нея и сълзите ѝ станаха все по-тихи, докато накрая тя просто заспа. Той внимателно освободи ръцете, се изправи, събра разпилените вещи в рана чанта и излезе от къщата, затваряйки вратата зад себе си.
Скорошната късна вечер беше била изпълнена с къса реплика:
Приеми каквото кажа, аз си тръгвам! Говориш глупости, молиш безсмислено, ти ме познаваш!
Тя знаеше железната воля на Михаил Георгиев, усещаше, че нещо мръсно се случва зад кулисите. Той мълчеше, изолираше се, избягваше разговори. Тя предполагаше, че това е работа, а после ударът падна като гръм в тихо небе.
Жената се събуди със болка във всяка клетка, не можеше да вдигне тежките клепачи. Легнала без движение, телефонът звънна. Силите я изненадаха и тя схапа слушалката, мислейки: Той звъни това е недоразумение, ще се извини и всичко ще се върне към преди.
Радостина, защо не дойде на работа? чу се гласът на колежката ѝ. Болна ли си?
Да, не се чувствам добре утре ще се върна, отвърна тя с разочарование. Мобилният телефон на съпруга лежеше върху масата.
Михаил тръгна без спиране. Преди години си беше купил малка къща в отдалеченото село Киселска, до река Струйка, където от време на време отиваше да риболовува. Жена му никога не беше била там; тя уважаваше личното му пространство и му позволяваше да се оттегля. Къщата стоеше самотна на края на безлюдната улица, имаше печка, маса, железно легло и малка шкафа. Всичко било просто, но Михаил бе доволен. Сега обаче се нуждаеше от него по друга причина искаше да избяга от хора, от погледи, от съчувствия и от въпроси. Месец преди това му бяха поставили диагнозата рак на стомаха, третъчна фаза. Лекарят приятел, без сладки думи, му каза: Дръж се, времето е малко. Ако се лекуваш, можеш да издържиш още малко, но ако се обърнеш по-рано, можеш да живееш още пет години. Михаил реши да посрещне смъртта сам, за да не мъчка семейството, да не протяга живота си безсмислено. Подаде оставка, прекъсна всички разговори и купи за първите дни консерви, сухари, зърнени. Със съпругата си всичко вече беше натоварено в колата.
Приезда предрассветно, в средата на август, мъгливо и влажно. Запали печката, а в къщата се появи първият уют. Сложи се в дрехите под одеяло и почти веднага заспа. Събуди се от странен сън, който го изтръгна от дълбокия сън. Излезе в зарослия двор и среже клон. Горчивият аромат на полин се разнесе до очите му като остър нож. От миналото се влея в него спомен за нещо отдалечено. Той занесе клона в къщата и го запъка в цепнатината над вратата.
Дните се теглеха монотонно. За да не се отегчи, започна да нарязва дърва. Може и зимата да издържа, мислеше си. Водата извличаше от близо изворче, а всичко беше на ръка. Есента дойде рано, вятърът се усилва къщата се разпадаше, хладът нахлуваше от всеки ъгъл. Трябваше да изола. Пълнеше дупки с рейки, преди да ги затегне с кърпа. Скачваше на покрива, поправяше и неговото. Работата го успокояваше. Веднъж си живял правилно, в съгласие с природата, размишляваше Михаил, човек не му трябва много само покрив, за да се скрие от студа, и огън, за да се стопли и храна да приготви.
Той очакваше болката, но я не усещаше, а само тежест от стомаха, която го притискаше надолу. Хубеше се, като преди, ядейки по парче течен супа или каша. Често му се искаше само да легне. Откъде идва тази беда? Защо, ако всичко беше толкова добро? Някой завидя нашето щастие Не може ли чак четиридесет и пет години да са достатъчни? питаше се без отговор.
Зимата се превърна в тежък изпит постоянно трябваше да топи. Михаил спря да се жалив, принудително чистеше сняг, режех и колов паднали дървета в гората. Изчупи времето и не можеше да брои дните, чакайки развръщането. Представяше си миг, в който силите му ще изчезнат и той никога повече да не се събуди. Ще го намерят в онова къщичка, ще кажат на съпругата, но тя никога няма да го види жив, слаб и изтощен. Тя бе млада, красива и заслужаваше да живее пълноценно с здрав мъж всичко за нея. Той се принуди да не се потапя в спомени от миналото, а напълно да се потопи в настоящето, вярвайки, че къщата без него няма да се разруши.
Денят се удължи, слънцето топлеше снега. В един момент Михаил усети, че състоянието му стабилизира, не се влошава. Започна да слуша тялото си. Ставаше все по-рядко да спи през деня. Сънуваше, че се намира в топла вана. Тогава донесе вода, затопли я и се изкъпа пред печката. Пиеше билков чай и легна, просъхна до късните сутрини. Изненада го гладът за месо. Сготви картофена юшка с наденица и с апетит изяде половин купа. Погледът му се спря на изсъхналата клонка и си спомни:
Пролетта е топла, лятото горещо, така мирише полинът в твоите вечери, четеше му Гергана, размахвайки полина пред носа.
Ух, какъв аромат, изрече той.
Ароматен, се засмя съпругата му, колко смешно звучи, сякаш от кутия!
Михаил се усмихна, спомняйки си: «Току-що се оженихме, след година се роди Маргарита, а сега я венчат». Стисна сухата клонка и надуши: Трябва да е останал мирисът.
Само Бог знае колко ни е даден, помисли си в миг.
Радостина, здравей! извика някой. Тя кима и побърза да тръгне.
Къде се лекува Михаил? Кажи, аз съм онколог, той беше под мое наблюдение. попита я изненадана.
Гергана, вярвайки, че всички знаят, че мъжът й е заминал с някой неизвестен, тичаше из апартамента, изхвърляйки вещи от шкафа, сега свои. Пъхна в чантата топли суичъри, дънки.
Бързо знам къде да го търся само ако е жив, трябва да е жив има сила в духа му Как можах да повярвам в това, което той ми каза! Глупавата гордост не ми позволи да разбера. Вярвах в митична жена
Тя знаеше, че той е купил къщичка в съседната област. Преразгледа документите и откри адреса. Тогава се впусна по същия маршрут, по който преди половин година той избяга. След малко се озова в село Киселска, пред къщата.
Той не знае, че вече е дядо, малкият Никола расте! помисли жената, докато дръпваше дръжката на вратата. Тя усети топлината на опаления камина с леко горчив привкус.
