На чуж гръб
Кате, чуй ме… Ти вече си майка, имаш си дете. Може ли да наглеждаш и малката Мария? Така и така си вкъщи, съвсем спокойно предложи Елена Георгиева. Поне на Ани ще ѝ се развържат ръцете, ще може да тръгне на работа, да се оправи. Сега ѝ е много трудно…
Катерина замръзна за миг, забрави за шопската салата, която режеше. Свекърва ѝ говореше за децата така леко, сякаш са котенца. Там наистина няма голяма разлика. Но с децата…
Елена Георгиева, това не е толкова лесно. Иванчо е само на три месеца, а Мария вече е на година и половина. Моят все плаче, не слиза от ръцете ми, спи на пресекулки. А Мария е в такава възраст, че трябва да се внимава ще пипне печката, ще бръкне в контакта, ще обърне нещо върху себе си…
Ох, стига де! махна с ръка свекървата. При мен разликата между децата беше почти същата. Справих се някак. Докато храниш Иван, можеш да гледаш и Мария. Където го оставиш, там ще го намериш, още не ходи.
Катерина повдигна вежди и прочисти гърлото си, стисна устни. Вътрешно кипеше. Елена Георгиева я виждаше като собственост, която отказва да работи. Но Катерина се стараеше да остане учтива.
Елена Георгиева, за мен това е много неудобно. Не мога.
Кате, мислех те за добра, семейна, че ще помогнеш на роднините… свекървата се намръщи. Не работиш, не си заета, моят Сашо те издържа напълно. А Ани…
Катерина усети, че търпението ѝ се изчерпва. Трябваше да се измъкне. Нямаше смисъл да обяснява на човек, който иска да стигне до рая на чуж гръб.
Извинете, трябва да нахраня Иван. Може ли да довършите салатата? сухо каза Катерина и се отправи към спалнята.
Хм. Интересна работа. Когато ѝ трябва помощ давайте. Когато друг има нужда веднага се скрива… промърмори свекървата след нея.
Катерина стисна зъби. Всъщност беше точно обратното. Преди успяваше да се измъкне леко, но сега семейството на мъжа ѝ явно реши да я притисне.
…Преди месец Ани, зълва на Катерина, се разведе. Според свекървата, Игор постоянно се държал грубо, третирал я като слугиня, а наскоро дори я бутнал по време на скандал. Катерина прие новината спокойно, почти безразлично. Какво ѝ е на нея от чуждите отношения?
Аз не бих живяла с човек, който ме удря, равнодушно каза тя на свекървата.
Разбира се! И аз ѝ казах така. Днес се е спасила, а утре може да се удари лошо, потвърди Елена Георгиева. Но сега на какво ще живее, горката… Мария още няма място в детската градина.
Още тогава Катерина се почувства неудобно, сякаш нещо се очаква от нея.
Не е сама, каза тя неопределено, имайки предвид свекървата, и искаше да приключи разговора.
Да, ще помагаме всички.
Сега Катерина разбираше защо беше този разговор. Подготвяха я да гледа две деца в майчинство.
Ако беше по-наивна, може би щеше да се съгласи. Трудно е да откажеш на човек в беда. Всеки може да сбърка.
Но Катерина знаеше какво е да гледаш две деца.
Когато Иван беше само на месец, Ани я помоли да наглежда Мария. Трябваше да отиде до болницата. Не ѝ се искаше да води детето там.
Може да хване нещо… каза тогава Ани.
Отиде в болницата и се забави до вечерта. Катерина цял ден тичаше между двете деца и се молеше Мария да не си намери беля. Домът ѝ не беше подходящ за малка изследователка открити кабели, вещи по масите, включена техника… Добре, че се размина само с една счупена чиния и драсканици по тапетите.
Вечерта Катерина беше като изцеден лимон. Обикновено успяваше да подремне с Иван, но с Мария не можеше да си почине. А предната нощ беше безсънна хранене на всеки час…
Най-обидното беше друго. Когато Катерина имаше нужда от помощ, ѝ отказаха.
Ани, можеш ли да минеш през аптеката? Ще ти преведа пари. Не се чувствам добре, а Сашо ще се прибере късно…
Ох, Кате, прости, но не искам да рискувам. Може да си болна, а Мария не трябва да се разболява.
Поне остави пакет на дръжката, ще го взема.
Настъпи неловка пауза. Явно се измисляше извинение.
Бих отишла, но колата ми се развали… Кате, прости, няма как.
Катерина не беше доволна, но не бързаше с изводите.
След две седмици котката ѝ се разболя. Трябваше спешно да я закара на ветеринар, но нямаше на кого да остави Иван. Пак се обърна към Ани. И пак ѝ отказаха. Отказаха и на следващия ден, когато котката трябваше да ходи на капки.
Тогава Катерина разбра: Ани обича да получава, но не да дава. Както и Елена Георгиева.
Свекървата не се отказваше. Следващия път опита да притисне Катерина по време на семейна вечеря, явно разчитайки, че пред всички ще ѝ е неудобно да откаже.
Светът стана много коравосърдечен… въздъхна свекървата на масата. Някои си живеят спокойно, а други се чудят как да свържат двата края…
Гостите, вече отпуснати от яденето и виното, вероятно не обърнаха внимание на думите ѝ. Или решиха, че говори за бившия зет. Но Катерина улови острия ѝ поглед и разбра, че намекът е за нея.
Да, няма как да се спори, каза тя. Но Ани не е сама. Мислех си за нейната ситуация… Може и двете да тръгнем на работа, а вие да излезете в майчинство вместо нас? Ще помагате и на дъщеря си, и на мен. Даже ще ви давам малко левчета от заплатата.
Катерина с огромно усилие запази спокойствие. Ани, която току-що се правеше на най-нещастната майка, се намръщи. Елена Георгиева пребледня и стисна покривката.
Аз… аз… Вече нямам сили, промълви тя. За мен две деца са непосилни. Ти ще се справиш…
Тогава Сашо не издържа. Знаеше за разногласията между жена си и майка си.
Мамо, да приключим тази тема. Завинаги, каза той строго. Само защото Кате е по-млада, не значи, че ѝ е лесно. Тя едва издържа. Ти се справи с нас, благодарим ти, но ние знаем възможностите си. Не сме се съгласявали на това.
Елена Георгиева стисна устни и продължи да бърка в пюрето. Разбра, че тази битка е загубена. Не успя да притисне Катерина нито чрез мнението на другите, нито чрез сина си.
Минаха шест месеца. Свекървата се обаждаше само на Сашо. Престана да идва на гости, а Катерина си отдъхна. Така или иначе, Елена Георгиева не беше до тях, когато наистина беше нужна.
Но Катерина не подозираше, че свекървата ѝ е обявила студена война.
Приближаваше рожденият ден на Елена Георгиева. Катерина реши да обсъди подаръка със Сашо. Не върви да отидеш с празни ръце.
Чакай с избора… каза той. Не е сигурно, че ни чакат.
Така ли? повдигна вежди Катерина.
Да. Не исках да ти казвам, но… В нашето семейство вече си злодейка, Сашо вдигна ръце.
Оказа се, че Ани все пак започнала работа. Нямаше друг избор. Майка ѝ живееше в гарсониера, трудно щяха да се съберат. Каквото и да е, трябва да се изкарват пари.
Ани започна работа в пункт за поръчки, с уговорката, че майка ѝ ще я замества при нужда. Мария вече беше в градината, но е малко дете адаптация, болести…
Ани не се притесняваше да търси помощ от майка си. Толкова, че Елена Георгиева прекарваше всички уикенди на пункта. А смените бяха по дванадесет часа. Понякога се налагаше да жертва и основната си работа, за да помага на дъщеря си. Всички пари отиваха при Ани, майката не взимаше нищо за себе си.
Но накрая свекървата се умори. Оказа се, че да помагаш сама не е лесно. Като разбра, че я използват, Елена Георгиева спря да ходи на чужди смени, оправдавайки се със здравето си.
Ани не се притесни. Не се виждаше като работничка, затова… се върна при бившия си мъж. Не от любов или разкаяние, а защото той, въпреки недостатъците си, беше готов да я издържа.
Сега пак живееха в познатия кръг от караници, упреци и редки примирия.
Знаеш ли кое е най-забавното? усмихна се Сашо. За жените в моето семейство виновна си ти. Мама разказва на всички, че ако тази егоистка не беше се запънала, Ани щеше да се оправи и никога нямаше да се върне при този грубиян.
Катерина въздъхна и скри лицето си с ръка. Е, намериха си виновна.
Може би е за добро, каза тя. Който не иска да носи чужд товар, по-леко му е. Обичат да се качват на чуж гръб…
Сашо само сви рамене. Катерина не почувства облекчение, но беше доволна, че с мъжа си успяха навреме да кажат не. Може би им струваше спокойствие, но запазиха своя малък уютен свят.
