Животът ми като река
След като се пенсионирах, веднага напуснах работа. Може би щях да остана още, но майка ми беше много болна и не можех да я оставя сама. Затова се преместих в малкото село и започнах да се грижа за нея. В апартамента ми в София вече живееше синът ми Стефан със семейството си.
Като дете се запознах с Десислава, която беше на моята възраст. Тя идваше всяко лято при баба си, която живееше в къщата срещу нашата. Деси живееше с родителите си във Варна и мечтаеше, когато завърша училище, да отида да уча там, за да сме заедно. Мечти останаха си само мечти.
Бабата на Деси почина, когато бяхме в десети клас. Тя нямаше други роднини в селото и така се разделихме. Казвах на родителите си:
Искам да кандидатствам в университета във Варна.
Мила, това е скъпо начинание отвръщаше баща ми. Кандидатствай в нашия университет в Пловдив.
Нямаше как, записах се в университета, а за да се прибера вкъщи, ми трябваха три часа с автобуса. С голямо желание учех чужди езици и тайно мечтаех да стана преводачка и да замина за Варна при Деси.
Но мечтите ми не се сбъднаха. Влюбих се безумно в колегата си Борислав.
Мамо, тате, ще се омъжвам казах им веднъж, когато се прибрах за уикенда.
За кого? Кой е той? притесниха се родителите ми. Трябва първо да ни го представиш, покани го у дома.
Борислав, другия уикенд ще дойдеш с мен при родителите ми, искат да се запознаят с теб казах му.
А родителите ти строги ли са?
Баща ми е строг, майка ми не толкова.
Отидохме заедно. Борислав беше умен и успя да спечели дори баща ми.
Добре, позволявам ви да се ожените преди да завършите съгласи се баща ми, а ние бяхме щастливи.
След сватбата наехме квартира. Но ежедневието започна да ни изяжда. Борислав не беше готов за семейния живот, а и често се заглеждаше по други жени.
Борислав, ти си непоправим женкар карах се, когато пак не се прибираше. Защо трябва да те чакам?
Не ме чакай, и ти излизай отвръщаше той.
Може би щях да го послушам, но вече бях родила Стефан, който беше на седем месеца. Мъжът ми не помагаше с нищо. Не прекъснах обучението си и с осеммесечно бебе защитих дипломната си работа. Бракът ми не ми донесе щастие. Първото, което направих след дипломирането, беше да се разведа.
Не съжалявам, че се разведох казах на родителите си, когато се прибрах сама със Стефан. Оказа се, че баща му не струва, а как се представяше
Да, и мен ме заблуди въздъхна баща ми. Какво ще правиш сама с дете? Остави Стефан при нас, ще помагаме, докато се устроиш.
Ще се грижим за Стефчо каза майка ми нежно.
Приех идеята. Исках да се устроя в селото, но ми харесваше да живея в града, където вече имах работа. Радвах се, че ще ми помагат, и се надявах скоро да взема Стефан при себе си.
Родителите ми на практика отгледаха Стефан. Аз живеех в Пловдив и преподавах английски. Вече имах собствен апартамент. Исках да взема сина си, но случайно се запознах с Владимир на съвещание в Регионалното управление на образованието.
Г-жа Георгиева обърна се към мен Владимир, моля ви, останете след съвещанието, имам някои въпроси служебни добави за другите.
Добре отвърнах, макар да се учудих.
Какви ли въпроси има към мен, странно.
Когато всички излязоха, Владимир се усмихна:
Мария, харесах ви още от първия момент. Каня ви на вечеря в едно уютно ресторантче. Ще дойдете ли?
О, изненадахте ме, не съм мислила за това смутих се, но приех.
Владимир беше с десет години по-възрастен, заемаше висок пост, но беше женен. Не криеше това, но ме уверяваше:
Мария, не се тревожи, ще се разделя със съпругата си. Нищо не ни свързва, освен дъщеря ни.
Но не му вярвах, че ще напусне семейството си. Беше ми хубаво с него. Пътувахме много до Черноморието, до Велико Търново. За жена му не говорехме това беше табу. Но понякога се питах:
Как успява Владимир да крие връзката ни?
Години наред се виждахме, а той не се развеждаше. Един ден всичко рухна жена му разбра. Направи скандал, дъщеря им вече беше голяма.
Ако не прекратиш връзката с Мария, сама ще отида при нея! крещеше тя. Ще направя скандал и на работата ти!
Владимир се уплаши и прекрати отношенията ни.
За всичко се плаща помислих си. Колко бързо отлетяха щастливите години
Стефан порасна, завърши университет, ожени се и доведе младата си съпруга в апартамента ни. Беше ми странно, но харесах Елица, бързо се разбрахме.
Бях на четиридесет, когато ме сполетя първата беда баща ми се разболя тежко. Когато пристигнах, вече лежеше, а майка ми се грижеше за него. Само за половин година си отиде от коварната болест, не доживя до седемдесет и пет.
Тази загуба ме разтърси. Но, както казват, бедите не идват сами. Две години след смъртта на баща ми, майка ми се разболя силни главоболия. Гледах я как страда и се преместих от града в селото, за да се грижа за нея.
От отчаяние мислех, че майка ми умира, но въпреки всичко вече четвърта година беше жива. Мъчехме се и двете, без надежда. Стефан ѝ купи компютър и интернет, за да има с какво да се занимава. В Однокласници намери приятели, с които си пишеше.
Имах лошо предчувствие. Навън беше тъмно, виеше студен есенен вятър. Тишината се нарушаваше само от стенанията на болната ми майка. Бях потънала в интернет, когато получих съобщение от непозната жена.
Здравей, Мария, веднага те познах пишеше тя. Когато погледнах снимката, разпознах приятелката си от детството Деси. Развълнувах се, тя ми даде телефона си и аз ѝ се обадих.
Здравей, Деси, как си?
Здравей, мила отвърна радостно тя.
С голяма трудност разпознах в елегантната жена с тъмна коса приятелката си от детството. Бях потресена и не можах да спя цяла нощ. Съвсем различна Деси блестяща и поддържана. Изглеждаше, че съдбата ѝ е дала всичко.
Но от разговора разбрах за трагедиите ѝ. Брат ѝ загинал в конфликтна зона, сестра ѝ починала от болест, после и баща ѝ не издържал на загубите. Майка ѝ дълго страдала и си отишла. Накрая, преди пет години, Деси овдовяла, а синът ѝ живее със семейството си в Бургас, виждат се рядко.
Единственото, което ме крепи каза Деси, е моят салон за красота и учебният център по фризьорство. Сега съм изцяло в това. Ще ти пратя видео да видиш с какво се занимавам.
Много ти съчувствам, Деси, но се радвам, че се намерихме. Много ми се иска да се видим, но не мога да дойда майка ми е много зле.
Жалко, Мария, бих искала да се преместиш тук, помниш ли как мечтаехме
След време майка ми почина. Когато се съвзех, започнах да мисля:
Може би наистина да се преместя при приятелката си? Живее сама в голям апартамент, постоянно ме кани
Един ден Деси изчезна от интернет. Когато се появи, каза, че е била в болница. Докато четях съобщението, не усетих как сълзите ми потекоха имах лошо предчувствие.
Мина зимата. С Деси общувахме и тя сякаш се съгласи да се преместя, но пак изчезна. Пролетта беше топла, чистех къщата след зимата. Всичко беше изпрано и проветрено, когато Деси ми писа, че ѝ поставили страшна диагноза.
Плаках, много ми беше жал за нея. Скоро Деси спря да се появява нито в интернет, нито по телефона. Един ден, когато се обадих, чух мъжки глас:
Майка ми вече я няма, погребахме я вчера беше синът ѝ.
Дълго плаках, знаех, че съм загубила приятелката си завинаги. Вече няма да чуя гласа ѝ. Често си спомням думите ѝ:
Сега просто живея, наслаждавам се на всеки ден, на всяка минута. Колко ли още ми остават?
