Това е майка ти така е и твоята отговорност! изрече той, но тя вече бе кънтила.
Райна бързо заплете палтото на сина си, стиснала зъби, за да не избухне гневът. Днес отново я очакваше най-страшното посещение при тъпчетата й. От самото начало отношенията им бяха като борба без край.
Пенка Георгиева никога не прие Райна за съпруга на сина си. Каквото и да правеше, тя откриваше порок, имаше вина за всеки жест.
Още веднъж, Райна? въздъхна Марин, наблюдавайки скованото й лице. Не искаш ли да отидеш?
Райна издаде горчив смях.
Наистина ме питаш? Сериозно, Марин? Знаеш защо не искам!
Окото й се запали от ярост.
Ще ми прави нови упреки, ще ме критикува, ще ме пренебрегва! Ще ме нарича, че не отглеждам нашия син правилно! А ме безразличи, че работя, че държа дома, готвя, чистя и плащам всички сметки! Аз съм тази, която държи семейството на крака!
Но ти си вкъщи цял ден каза Марин, вдигайки рамене.
Райна се спусна в мрак.
А? Мислиш, че седя без работа? Или че парите падат от небето?
И аз работя, пробягнах си зъбите. Не е моята вина, че не получавам повече.
Истината беше, че заплатата й като независим дизайнер бе три пъти по-голяма от тази на Марин. Тя поддържаше семейството от левовете, които печелеше.
Не можеш ли да отидеш сама? попита тя, търсейки спасителна нишка.
Райно, днес е Денят на майките! Не можеш да пренебрегнеш майка ми!
Той задъха дълбок въздох и продължи да облича сина им. Две часа по-късно вече се намираха в къщата на Пенка.
В хола вече седеше племенецът на Марин, Йоана. Райна отдавна забеляза, че Пенка обича Йоана като собствена кралица, докато почти забравяше собствения внук. Не беше изненада Йоана остана без родители преди пет години, а Пенка я възпита като дъщеря си.
Около тях сестрите на Пенка се смяха шумно, звънещи чашите с червено вино.
Изведнъж Пенка избухна като фойерверк.
Взех решение, обяви тя торжествено. Ще заведа апартамента си на Йоана. Ти, Марин, вече имаш свой дом.
Марин не поклатеше вежда, просто кима.
Няколко дни по-късно всичко беше уредено апартаментът принадлежеше на Йоана с условието да се пресели след смъртта на Пенка.
Но съдбата им подмени плановете.
Насилственият инсулт я остави парализирана, неспособна да се грижи за себе си.
Трябва да се преместим при майка, обяви Марин категорично. Тя не може да остане сама.
Райна усети студена вълна, която прониза тялото й. Знаеше какво означава това. Тя щеше да я храни, облича, мие докато работи и отглежда сина им.
Тези седмици преминаха като мрачна нощ, а тя се изтощи.
Скоро вечерта се разби като кристал.
Марин, апартаментът на майка ти принадлежи на Йоана. Нещо не мислиш ли, че тя би трябвало да се грижи за нея?
Йоана е в университета, има приятел. Искаш ли да го донесе тук?
Райна се засмя сух, леден, почти луд.
Марин, не мога повече!
Той прескръсти ръце.
О, виждам. Ти вече си уморена?
Ръцете му дрънчаха от гняв.
Аз се давя! Всичко пада върху мен! ТИ, майка ти, детето ни, работата ми НЕ МОГА ПОВЕЧЕ!
Но работиш у дома прошепна той, самодоволно.
Очите на Райна блеснаха като счупено стъкло.
И тогава? Мислиш, че не работя истински?
Сърцето й трептеше като барабан.
Знаеш какво? Сега е твоя задача да се грижиш за майка ти!
Тя е моя майка, но и твоята тъща! Твоята роля! Искаш ли да я мия?
Настъпи мъртва тишина.
Райна говори спокойно, студено:
Не ти дължа нищо.
Марин се засмя.
Тогава намери помощник!
О, ще я платиш?
Защо да плащам аз?
Тогава няма помощник.
Той прескръсти ръце отново.
Можеш да използваш пенсията на майка ти. Или заплатата ти?
Лицето му стана каменисто.
И защо имам жена?
Това беше клатещият момент. Нещо в Райна се спука окончателно.
Всичко се превърна в ослепителен светлина.
Марин я използваше като инструмент години наред.
А Йоана? Дори не се беше появила при баба си.
Тази нощ Райна не заспа.
Сутринта знаеше какво трябва да направи.
Когато Марин напусна къщата, тя събра вещи, взе сина си и излезе.
Изпрати само едно съобщение и блокира номера:
Повече няма да нося тази тежест сама.
В този же вечер Марин се яви в ярост.
Върни се или искам развод!
Райна се усмихна нежно.
Прави така. Тъкващото ми решение беше вече готово.
За първи път Марин изглеждаше изгубен.
Но тя не чакаше извинения. Решението й бе окончателно.
Месец по-късно разводът им беше официален.
Марин никога не се извини.
А Райна?
Тя никога не съжаляваше, че напусна.
Шест месеца по-късно
Райна получи новината Пенка беше почина.
И Йоана?
Тя изгони Марин без мярка на съжаление.
Тогава той разбра.
Всичко бе изгубено.
