Късно за живот няма
Станка Георгиева беше на 72, когато за първи път се качи на самолет.
Дотогава не бе напускала родния си град в Северна България. Цял живот работеше като продавачка в градския универсален магазин, а после на пенсия помагаше в църковната лавка. Отгледа двама сина, изпрати съпруга си, ожени внучките си. Животът ѝ беше като на всички труден, но честен.
Една сутрин се събуди и осъзна:
Всичко е свършено.
Нищо ново няма да се случи.
Никой няма да я потърси, никой няма да я покани.
Децата си имат свой живот, внуците също.
Тя стана баба за празниците.
Тогава направи нещо, което преди дори не смееше да си помисли.
Взе всичките си спестявания 4 500 лева, които пазеше за погребение и отиде в туристическа агенция.
Дайте ми билет за някъде, където е топло и има море, каза твърдо.
Младата служителка дълго гледа възрастната жена с износено палто и не знаеше какво да каже.
Бабо, роднините знаят ли? Може би с някого ще пътувате?
Роднините са заети. Ще съм сама.
Така Станка Георгиева се озова в Бургас.
Сама. С малък куфар, дебели очила и забрадка, която не сваляше дори на плажа.
Първо всички я съжаляваха.
После се подсмихваха.
А накрая започнаха да я питат за съвети.
Защото тя плуваше с шнорхел, караше ATV из Странджа, снимаше се с магарета, танцуваше на хотелската дискотека и дори опита ракия на плажа (и веднага каза: Ех, по-хубаво е домашното!).
Върна се загоряла, с куп сувенири и очи, които блестяха като на момиче.
Децата я посрещнаха на гарата изненадани, малко ядосани.
Мамо, ти луда ли си? На твоите години!
А на моите години само да умирам ли трябва? отвърна спокойно.
И замина пак.
И пак.
За пет години Станка обиколи Турция, Кипър, Гърция, Хърватия, Черна гора и дори Мароко. Научи се да плува (на 73!), скочи с парашут (на 75!), направи си профил във Фейсбук (на 76!) и събра 12 000 последователи всички се чудеха на готината баба.
Купуваше шарени рокли, слагаше червено червило и казваше на всички:
Половин живот живях за другите. Сега живея за себе си. И знаете ли? Късно за живот няма.
На 78 се запозна в Албания с вдовец от Германия. Той беше на 82. Заедно яздеха коне, ядяха баница от сергии и се смееха като деца.
Децата пак се възмутиха:
Мамо, какво ще кажат хората?!
А тя отвърна:
Вече не ме интересува какво ще кажат. Най-накрая разбрах животът е мой. И ще го изживея както искам. Дори на 80, дори на 90.
Почина на 84.
В съня си. В собствения си апартамент.
На масата лежеше отворен паспорт с нови печати, а на шкафчето билет за Португалия за следващия месец.
На погребението внучката ѝ прочете последния ѝ пост във Фейсбук:
Скъпи мои! Не чакайте пенсията, за да започнете да живеете. Не чакайте децата да пораснат. Не чакайте по-добри времена.
Живейте сега.
Докато сърцето бие късно няма.
Вашата баба Станка.
И всички плакаха.
Не защото си отиде.
А защото разбраха тя живя по-ярко от всички тях заедно.
И че на 72 животът ѝ едва започна.
Късно за живот наистина няма.
Никога.







