След като бай Иван се пресели в по-добър свят, баба Мария реши да разкара старото си жилище в Стара Загора и да вложи всичките си левове в нов апартамент за сина си Георги и неговата половинка Елена. Тя се нанесе при тях и, докато още имаше хъс, въртеше домакинството месеше баница, лъскаше пода, водеше внучките си Десислава и Цветелина до детската градина, после ги мъкнеше до училище, а накрая ги прибираше от уроци по пиано. Домашните задължения не я изтощаваха, напротив чувстваше се нужна и обичана, като истински мотор на семейството.
Георги и Елена се скъсваха от работа по цял ден, а Мария беше като бетонен фундамент за всички. Годините се изнизаха като вода през сито, момичетата пораснаха и се разпиляха по света, а баба Мария остана все по-крехка и изтощена. Опитваше се да измие чашите, но ръцете ѝ трепереха като листа на вятър и една чаша се разби на плочките. Наля си таратор, но не успя да го докара до масата разля го по пода, сякаш прави абстрактна живопис. Ставаше нощем за вода, а стъпките ѝ будеха Елена, която се цупеше като кисела краставица.
Никой не ѝ обръщаше внимание. Кой има време да слуша баба, когато животът върти като въртележка? Елена често я наричаше товар и се жалваше на Георги. А каква вина има Мария? Старостта не е бал с маски, както казват нашите хора.
Георги реши да я прати в дом за възрастни. Поне там ще има с кого да си лафи, убеждаваше се сам. На сутринта, преди да потеглят с колата, Мария се сети за малката си кутийка.
Георги, донеси ми кутийката, забравих я прошепна тя. Каква кутийка? попита той. С моите съкровища отвърна Мария и му обясни как изглежда. Георги я намери и ѝ я подаде, а тя я притисна към сърцето си с усмивка, сякаш държи злато.
Мамо, какво има вътре? попита той. Мария отвори кутийката вътре беше кичур от косата му и първото му млечно зъбче. Георги се отдалечи от колата, седна на бордюра и дълго се замисли. В главата му се завъртяха спомени как майка му винаги го пазеше, беше до него, даваше му сигурност. Никога не го оставяше сам, дори когато светът се обръщаше с главата надолу.
Георги, тръгваме ли? Мария слезе от колата и се приближи.
Няма да ходим никъде, мамо. Оставаш у дома.
