Аз купувам за себе си висококачествено пуешко месо и си приготвям задушени кюфтета, докато за него купувам свинско месо, чиито срок на годност е вече изтекъл.
Аз съм на петдесет и седем години. Омъжена съм повече от тридесет години и през цялото това време съм почиствала дрехите на съпруга ми, готвила съм му храната и съм се грижила за семейството. Със съпруга ми имаме две деца, които отгледах и възпитах сама. Докъдето стига паметта ми, съм била като хамстер в колело, непрекъснато тичаща. Винаги съм работила на няколко места едновременно, поемайки всякаква работа, за да могат децата ни да имат всичко необходимо и да изглеждат също толкова добре, колкото и другите деца.
През целия ни съвместен живот мъжът ми никога не се е трудил наистина усърдно, а след като достигна пенсионна възраст, спря да работи напълно, оставайки си вкъщи. Аз обаче все още вървя на работа, помагам на децата за грижите за внуците, и освен това се занимавам с цялата домакинска работа.
Многократно съм го молила да си намери поне някаква работа дори и като пазач. Той обаче винаги ми отговаря, че можем да се справим и без неговата заплата. Но когато става дума за храна, си знае добре неговото! Аз едва намирам време да готвя, а понякога се прибирам от работа и виждам, че е изял всичко, оставяйки ми само супа.
Един ден споделих за това с моя приятелка, която ми даде странен, но ефективен съвет да разделям готвенето: за него – от евтини продукти, а за мен – само от качествени. Прибрах се вкъщи и му казах, че лекарят ми е предписал специална диета и затова храната ми трябва да е само за мен.
Оттогава започнах да крия своята храна. Ако мъжът ми е в мазето или гаража, аз си хапвам шоколадови бонбони. Крия наденицата и сиренето в хладилника, така че да не ги намери, и тайно си ги изяждам, когато той не гледа. Единствено ме спасява това, че имаме два хладилника единият е с храна, а другият с буркани, като точно там скривам всичките си запаси.
Знаете как са мъжете все едно нищо не виждат. За себе си купувам висококачествено пуешко месо и си правя задушени кебапчета, а за него свинско със съмнителен срок на годност, което подправям достатъчно, за да не му направи впечатление. Него го задоволяват най-евтините макарони, а аз купувам паста от твърда пшеница само за мен.
Не виждам нищо лошо в това, което правя. Не мисля, че греша, защото ако той иска да се храни добре, просто трябва да започне работа. Вижте, на наша възраст би било глупаво да се развеждаме голяма част от живота ни вече мина, а и имаме общ дом. Защо да го продаваме и да делим парите на две?
Понякога животът е като лъжичка кисело мляко ако не вземеш сам за себе си, никой друг няма да го направи. Главното в живота е да намерим своя баланс, дори когато всекидневните задължения се натрупват като купчина пране. В края на краищата, човек трябва и себе си да уважава, за да има сили да дава на другите.
