Пак ще се върне при любовницата си. Разказ
Благодаря от сърце за подкрепата, за лайковете, споделената симпатия и отзивите ви за историите ми, че сте мои абонати и едно огромно БЛАГОДАРЯ от мен и петте ми котарака! Споделяйте, моля, любимите си разкази из социалките и на автора му става хубаво!
По настояване на майка си Антон в крайна сметка заряза Лилия, а и самият той не разбираше особено начина ѝ на живот. Майка му му нататък разясни, че Лилия не е свестното момиче, с което се жениш.
Антон и сам усещаше, че връзката им се разкапва. Лилия все по заведения тичаше днес в кафене, утре на ресторант, после сватба, юбилей, помен или детски рожден ден Беше водеща, ама кат майка му надуши това, хвана се за главата:
Ти си свестен човек, дивани и матраци продаваш! Сутрин на работа, вечер вкъщи, всичко по реда си. А тази твоя Лилия по обяд ще стане, пак няма да те чака с вечеря, а ще се върне към полунощ и ще мирише на цигари, алкохол и чужди мъже. Имаше я написано на челото, един поглед ѝ беше достатъчен на майка му.
Антон се предаде страдаше и ревнуваше, когато тя се гласи и тръгваше из нощните заведения, уж на работа.
А мнението на мама само му даваше още по-голяма сигурност. Все пак майка му Марияна Петрова, беше горда, макар и вечно кахърна жена, на която не ѝ вървя особено в живота.
Жени се Антон след година за библиотекарката Надежда.
Майка му я хареса от първия поглед тиха, скромна, подредена.
Ето това е истинска жена, погледни я бе, синко! Без грим, без претенции, седи си като човек, полата ѝ по-дълга от мартенска зима. Вечер тича вкъщи, поглежда те така Злато, бе, злато! Най-сетне одобрявам избора ти, Антоне!
Майка му беше просто родена за трагикомедии. Работеше на пощата, мечтаеше цял живот за семейство. След 35 разбра, че май ще ѝ се размине съпруг, та реши да си роди дете сама, нищо че това по нашенско си е направо-скандално.
Назова го Антон, естествено, по дядо му.
Помогнаха ѝ де, родителите ѝ заминаха, тя и малкият Антошка останаха сами
Антон си обичаше майката и все ѝ помагаше. Не беше кой знае какъв ученик, но все пак се стараеше. След девети клас завърши техникума и стана продавач-консултант в мебелен магазин.
Майка му беше горда: синът ѝ носи костюм и печели прилично. А сега и момиче си намери Надежда. Младите ще си живеят добре, деца ще дойдат, внуци за Марияна Петрова, тя нали за това живее
Сватба правиха вкъщи роднини не останаха, а от работата му само приятелят Кольо и още Толек от училище дойдоха. Надежда двама родители, две колежки от библиотеката, много му и не трябват вече си гради семейство.
Така майка му омъжи най-накрая сина слава Богу, за свястно момиче.
Сега Надежда посрещаше Антон с топла супа. Дето се вика, готвеше като за болничен стол безсолно, безцветно и, разбира се, без фантазия, понеже баща ѝ имал гастрит. Изобщо Надежда беше тиха и мудна, книгите по-вече, отколкото хората обичаше. Телевизора презираше, майка му по цял ден гледаше сериалите и сега се налагаше на тихо да го слуша. И беляши не пържеше, макар Антон да ги обожаваше Надя ги броеше за отрова, както и лещата, кебапчета, мусака и прочие забранени удоволствия.
В квартирата им стана тихо като в музей, а Антон като изцеден лимон.
След половин година Антон веднъж се забави след работа, даже телефона си изключи и не се прибра да спи вкъщи.
Надежда изплака цяла нощ, на работа не отиде, напъха си балите и се върна при родителите си. На майка му Марияна каза, цедейки болка:
Мислех, че синът ви е порядъчен човек, а той ме предаде
Тихата и отстъпчива Надя всъщност се оказа инат до костите. Антон не я и кандърдиса само се извини, че не оправдал очакванията ѝ.
Къде беше бе, казвай? подпира я Марияна Петрова, и Антон на третата секунда издаде:
Мамо, Лилия дойде да купи диван, и не знаеше, че аз работя в този магазин
Не знаела? Тя тази русалка нарочно е дошла, да ти развали живота фучеше майка му.
Не, мамо, не е така! Само я изпратих и исках да поговорим, ама тя ме изгони! пробва Антон да се защити.
Ох, много ли? Това са номера изгоних те, та да я молиш. Не се виждай повече с нея, ще ти провали живота! Марианиният поглед беше паникьосан, жената наистина се страхуваше, че синчето пак ще се забърка с Лилия.
Мамо, ама ти не знаеш, има и друго опита Антон, ама Марияна махна с ръка:
Стига ми нервите разваля, толкова!
След развод и с Надя, Антон се беше свил като току-що пребито кутре.
И едва когато най-накрая си хвана друго момиче, Марияна чак се зарадва да види тя внуче най-сетне!
Алина скоро започна работа с него също продавачка в магазина.
Мамо, решихме да не се женим веднага, малко ще се пробваме, че пак да не стане сакатлък призна си Антон, а майка му ни най малко не хареса този план.
А като разбра, че Алина е мърлява и мързелива и даже я уволниха за грубост с клиент, Марияна изпадна в потрес!
Алина цял ден киснеше на дивана, търсела работа уж или зяпаше телефона и точеше кафе. Какво да му кажеш зла съдба, само такива жени му се падат
Гледаше ги всеки ден и Марияна едва се въздържаше да не ѝ изпили циците. А като Алина обяви, че скоро ще се женят, пукна се чашата на Майката:
Не се омъжвай, той все при Оная се връща прошепна ѝ Марияна. От години си има любима, дете си имат При тях ходи, пари дава, и пак ще ходи! Те като прасета са ту се карат, ту се сдобряват
Алина обаче й се изсмя, убедена, че това са въртели на бабата, която не може да преглътне, че Антон обича нея и ѝ позволява да не работи.
Марияна, като видя, че няма смисъл, примири се:
Живейте, айде, каквото сте решили куче ви яло! Омръзнаха ми вече тези криеници.
А после, наведена от грижи, тръгна да търси Лилия. Душата ѝ не намираше мира този син не я забравя Лилия и все си води безлични момичета у дома!
Не знаеше апартамента на Лили, но както се моташе край блока, Лилия сама излезе от входа водеше за ръка малко момче.
Марияна го зяпна и въздъхна.
Болеше повече, отколкото предполагаше: това хлапе беше точен, ама Точен Антон-малък същите светли очи, стърчащи уши и онази усмивка!
Лилия, Лилке, почакай да ти кажа нещо изстена Марияна, докато краката ѝ едва я държаха.
Внучето ѝ вече ходело, и тя не знаела нищо за него!
Лилия я разпозна и спря, устните ѝ бяха като на песимистка, ама си задържа мястото.
Здравейте, госпожо Петрова, слушам ви.
Как може така, бе Лили А синът ми Той как?.. Та той е порядъчен човек Марияна се чудеше как да го оправдае.
Не се тревожете, просто не знае. Лилия беше ледена и тръгна да си ходи, но Марияна я догони:
Обича те той, аз съм виновна, обърках го Не го гони, поне поговорете като хората! Молбата ѝ беше същински театър, а очите внука не изпускаше от поглед, ясно е.
А как се казва момчето? прошепна Марияна, толкова жалко изглеждаше, че Лилия се смекчи:
Никола Хайде, Николко, бързаме, сега само детски събития водя Разчитаме само един на друг.
Ама аз мога да съм Аз съм ти баба! изгука Марияна, ама Лилия се обърна и заминаха.
Мамо, ходи ли при Лилия? по-късно попита Антон, докато тя не видя кога Алина се беше изнесла.
Благодаря, мамо, Лилия ми прости, разреши да виждам сина ми! И ще я накарам да се омъжи за мен!
Марияна се стъписа.
Синът ѝ винаги е слушал нея, тя му дърпаше конците А сега жизнен, решен, смел. Тя само рече тихо:
Браво, сине, прости ме, глава куха За щастието си трябва да се воюва че даже и с майка си понякога.
Антон и Лилия скоро се ожениха. Живеят у Лилия, а баба Марияна идва да гледа Никола, докато мама и тати са на работа. Понякога и внукът ѝ гостува.
И по-хубавото чака се второ дете! Ще е момиче. Баба Марияна вече плете терлички и мечтае да гледа внучката си от бебе.
Вече не се меси. Няма и нужда. Лилия се оказа страхотна домакиня, а Антон е толкова щастлив, че усмивката не слизаше от лицето му.
Добре, че душичката ѝ тогава разбра на сина му трябва точно Лилия, без нея ще повехне.
Не се става щастлив, ако газиш чужд живот, или избираш жена на сина си, все едно тото пускаш. По-добре да се ожени за тази, без която не може да дишаНа Никола му казват, че е късметлия има две майки: Лилия, която го прегръща силно, и баба Марияна, която му разрешава да рови в шкафовете за сладки натрапено щастлива. Вечерите в малкия им дом вече не са тихи като музей Лилия разказва весело истории от рождения ден, Антон се смее на глас, а Никола скача из хола с чорапите на обратно.
Детето ще си спомня тези мигове цял живот онова чувство, че си на точното място, където светът се събира около една проста трапеза, а тревогите се стопяват във вкуса на домашна супа и смях. Навън денят залязва, залезът се стича по прозорците, а вътре мечтите си намират дом. Марияна се носи с подноса, слага по още една лъжичка в чинията на Лилия Яж, дете, трябва сили за още едно бебче! и после, докато заслепеният от радост Антон целува Лилия, тя се усмихва, замълчава. За пръв път в живота си е истински, докрай спокойна.
Понякога щастието иска само едно: да се научиш да пускаш. Да махнеш хватката на страховете си, да вярваш на сърцето на детето ти и да обичаш достатъчно, че да го пуснеш по своя път, дори този път да върви по грапавото, през грешки и омиротворени, сбъднали се мечти.
Пада нощ над малкия им апартамент. Лилия запява тихо приспивна песен, Никола се сгушва в нея. На масата Антон държи ръката й. Марияна ги гледа, топли й е, зениците й светят в мрака. Толкова много години живот, тревога и майчина обич най-сетне събрани в един простичък, съвсем истински дом.
И знае: всичко най-хубаво едва сега започва.
