О, ти трябва да чуеш тази моя история още се смея, като се сетя как унижих свекърва ми, и до днес сигурно още я е яд.
Случката е от самото начало на брака ни с Митко. Тъкмо се бяхме оженили и всичко беше ново за мен всичко освен нейната особена лудост. Не говоря за Митко, той и сега си е злато, а за майка му, леля Донка. Още на сватбата се изцепи мрънкаше и ми гледаше на погребение, а не на весела българска сватба. След това нямаше край, и понеже нямахме още наш дом, заживяхме при нея в Търново.
Още щом влизах през вратата, ме гледаше жално и ми се струваше, че й е много мъчно, че сме щастливи, затова сигурно и на сватбата не се усмихваше, уж болна била. Ама отзад уж милата усмивка пак уж от здравословно неразположение усетих типичния й пасивен агресивитет, с щипка заядливост. Подмята ми разни неща, а уж ей така, кротко и добронамерено. И, разбира се, все намираше как да ми натърти, че не се справям.
Например, посред нощите става и започва да мие чиниите, които аз съм измила вечерта. Хващам я една сутрин: Какво правиш, лельо Донке? И тя с най-невинното изражение: Е, мия чинии, нали са си мръсни. Ей тогава ми щракна лампичката. Ама си казах може пък да се притеснява така, и дълго я слушах и мислех, че съветите й били майчини и от добро. Дори й разказвах лични неща с Митко, когато сме се скарали.
Разбрало се обаче, че един мой приятел Пешо, караше служебното бусче в училището, където работеше свекърва ми. Жените в учителската стая пуснали клюката, че Митко бил едно добричко хлапе, а аз съм го мачкала и уж само дебна апартамента на мама му. Отказах се тогава да й разкривам нещо повече разбрах, че е тайният ми враг.
Леля Донка си беше чистофайница, ама не обикновена. Квартирката й беше по-чиста от операционна, и очакваше същото от мен и Митко. Колкото и да се стараехме, все нещо не й беше както трябва.
И един ден замина на командировка за две седмици. Преди да тръгне, ни натърти, че очаква пак домът да е чист, че косъм по плочките и троша по килима не бива да има. Знаехме си щом е у дома, гледаме да държим нещата изрядни. Ама си казахме ей сега, две седмици почивка от парцала, само преди тя да се прибере ще чистим, за да я изненадаме приятно. Да, ама тя ни познаваше номерата и нарочно даде фалшива дата за връщане, а реално планираше да се върне преди време, плюс доведе си още две съседки, да ме изложи пред тях.
А Пешо, пак той, ми шепне по телефона: Абе, пиле, шефката е намислила нещо! Бързай да чистиш, ще дойдат по-рано. Виждаш ли ти леля Донка! Разгневих се и реших ще лъсна апартамента по-добре и от болница, да я видя после нагла!
И когато те пристигнаха Донка с дружките и с Пешо, който се хилеше тайничко тя мислеше, че ще ме смаже. Тихичко отключи, нареди всичките дами в коридора като цигански оркестър, обаче що да видят? Навсякъде чисто, мирише на лавандула, пердетата светят, дори килимчето божествено!
Съседките й се усмихнаха (едната ми смигна даже), а аз спокойно излязох от кухнята, хвърлих погледа, избърсах челото и нарочно бодро попитах: И как ви се струва килимчето, лельо Донке?
Е, тогава лицето й придоби такъв цвят, че можеше да търка само стената. Оглеждаше всеки ъгъл, напрегнати очи а аз си мислех: Няма да намериш прашинка, не и днес!
След този цирк всички в учителската стая спряха да слушат приказките й и доста хора застанаха на моя страна. Тя, горката, само гълташе нервно. Ей, вече 17 години, но ако я чукнеш по рамото, сигурно пак ще си спомни и ще припламнат бузките й като през оня ден.
Та така така се прави с българска лисица!
