Как да обясня на децата си, че не искам да гледам внуците си? Защо всички смятат, че бабите трябва да се жертват?
Аз съм на 58 години. Отгледах трима деца. Най-големият ми син работи, има съпруга и дете. Разбира се, бях против тази ранна бащиня роля, но никой не послуша моето мнение.
Всяка събота и неделя синът ми идва на гости и ми оставя детето. Младите хора искат да излизат и да се забавляват. Разбирам ги и аз бях млада, но и сега не се чувствам стара. Имам свои хобита, приятелки, планове. Искам да се запиша на курс по рисуване и да ходя на йога, но не мога цялото ми свободно време е посветено на гледане на внука ми.
Само вчера средният ми син ми каза, че приятелката му е бременна:
Мамо, ще имаш още едно внуче. Няма да ти е скучно вече!
Защо мисли, че ми е скучно? Искам да живея за себе си и да наваксам пропуснатото време, защото младостта си я отдадох на децата. Ако дъщеря ми Елица ми каже, че е бременна, просто не знам как ще го преживея.
Как да обясня на децата си, че не искам да гледам внуците си постоянно? Защо всички вярват, че бабите са длъжни да се жертват за удобството на младото семейство? Това е неправилно… И бабите са хора. Искат да се виждат с приятели, да излизат навън, да пътешестват, да живеят активно през уикендите.
Какво мислите вие длъжни ли са бабите да гледат внуците си? Не е ли по-правилно да имат право да откажат и да се грижат за тях само когато наистина им се иска? Истинското щастие идва, когато всеки следва сърцето си, а любовта и грижата са свободен избор, а не нежелана жертва.
