Вчера вечерта си бях вкъщи, готвех вечеря и гледах тригодишния ми син, като междувременно чаках съпруга ми да се върне от работа. Изведнъж на вратата се позвъни беше брат ми с шестгодишния си син и една торба с плодове. Помоли ме да гледам племенника си, понеже заедно със снаха ми били поканени на гости. Веднага приех, защото знам колко много моето дете обича да си играе със своя братовчед.
Вечерта минаваше, а брат ми и жена му не се появиха на уговореното време. Опитах се да им звъня няколко пъти, всеки път ми уверяваха по телефона, че ще дойдат всеки момент. Мина обаче доста време часове, а те още ги нямаше. Реших да сложа децата да спят, защото стана вече доста късно. По някое време обаче на сина ми му стана много зле и се наложи да се обадя на Бърза помощ. Лекарите дойдоха и настояха да го закараме в болница.
Опитах отново да се свържа с брат ми и снаха ми, но не ми вдигнаха. В тази напрегната ситуация нямах друг избор, освен да помоля за помощ съседката ни Емилия тя е изключително отговорна жена, която често гледа и децата на съседите. Тя веднага се съгласи да остане с племенника ми. Аз цяла нощ бях с детето си в болницата.
На следващия ден брат ми дойде вкъщи, за да си вземе сина. Минаха няколко дни, и срещнах снаха ми Марийка в магазинчето на ъгъла. Към голямата ми изненада, тя избухна и започна да ме обвинява, че съм оставила детето й при чужди хора. Повиши тон, стана много груба. Опитах се да й обясня каква е била ситуацията, но тя вече беше ядосана и настоя да й върна парите, които дала на съседката Емилия за грижите. Отказа да поеме разходите и продължи да ме напада. Накрая дори ме заплаши, че ще подаде сигнал в полицията.
Честно ти казвам, останах много разочарована понякога се оказва, че и най-обикновената помощ не е достатъчна и хората не винаги го оценяват. Платих на Емилия 20 лева за грижите, но вместо благодарност, получих само обвинения.
