Дневник,
Днес пак е един от онези дни, когато сякаш цялото ми тяло тежи. Съседката ми Пенка ме срещна пред вратата ни и като ме видя така угрижена, ме изгледа изпитателно.
Какво ти е, Мариана? попита ме тя. Отдавна не си себе си.
Не знам, Пено, изобщо не ми се прави нищо отвърнах уморено. Дори на съпруга ми Георги вече ми е неудобно, че постоянно лежа.
Абе, ти си същата, ама все пак някак различна. Я, да не те е хванало нещо да не би някой лош поглед да ти е хвърлил? Аз навремето така се чувствах, баба Евдокия от съседното село ми разлива восък.
И помогна ли?
Разбира се! Даже и децата си водих при нея, помниш ли?
Не знам как съм докарала такова проклятие замислих се аз.
А бе, в нашето село все чужди хора идват. Тия, дето преди седмица разнасяха пъстри покривки и се вряха по всички дворове. Злъчни, с черни очи, могат и лошо да направят.
Ама те дори не влязоха в нашия двор
Е, помисли си, да не си ядосала някого, или някой от родата на Георги да ти има зъб?
Не ме урочасвай, Пено, с Георги живеем добре, а и родителите му ми са като мои!
Е, тогава не знам, мисли си, миличка, ама на уроки ми прилича!
Тежко въздъхнах и се довлякох до баба Евдокия да търся спасение от уроките.
Баба Евдокия, както и Пенка, беше категорична злото ме е сполетяло. Започна веднага да приготвя восъка и ритуалите.
Ще дойдеш няколко пъти при мен нареди тя.
Восъкът не помогна. Все така се чувствах като посечена.
***
Днес отидох в поликлиниката при доктор Мария Савова.
Изглеждаш някак напълняла, Мариано изгледа ме тя строго. Я покажи този корем За уроки ми разправяш? Ти си умна жена, хайде стига глупости. Имаш миома. Трябва да идеш до Пловдив, на доктор да се покажеш!
Това ми трябва сега изстенаах. Внучето ми дошло на гости, а аз ще тичам по болници!
Но тръгнах на заранта с първия автобус.
Ако не са уроки, пак миома мислех си унило.
Докторката Олга Стоянова ме прегледа внимателно, разпитва ме за всяка болка, за всяко мое усещане.
Дори си мислех, че са ми направили магия
Магия? засмя се тя. Че този, твоят Георги, то той ти е направил магията!
Колкото повече се усмихваше тя, толкова повече аз се шашках.
Това не е магия, Мариано, това е бременност! Нито миома, нито уроки! По-рано трябваше да дойдеш, а не по селото да събираш диагнози!
Стоях цяла минута като вцепенена.
Олга, това някаква грешка не е ли?
Грешка? Това да кажеш и на Георги той също няма да повярва! Но истината е, че ще имаш още едно дете. Не искаш ли?
Искам, разбира се, мое е! измънках объркано. Само не знам как ще кажа на децата, вече си имаме внуче дори
Това вече е твоя грижа, аз ще ти дам направления за изследвания. И ако си решила да раждаш, никакви тежки работи у дома!
Върнах се у дома, все още не вярвах. Наистина ли ще бъда майка за трети път?
Видях Георги до гаража, ровеше по колата.
Георги! викнах го, Бременна съм.
Какво?
Бебе ще имам.
Божичко! седна човекът на прага. Нали каза, че е миома, пък преди това за някакви уроки говори?
Ето ти и миомата!
И сега какво ще правим? попита той.
Погледнах го гузно.
Айде, Мариано, където двама и трети има място! Раждай, ще се оправим някак!
А на децата какво ще кажем?
Каквото трябва ще имат братче или сестриче!
***
В отдел “Планиране и производство” винаги са ме смятали за симпатична и лъчезарна жена навики съм такава, във всичко.
Така излезе… разказваше днес дъщеря ми Десислава Георгиева. Всички мислеха, че е уроки, после миома, а то оказа се, че съм аз! Благодаря ти, мамо!
Колко странно, че тази хубава, топла Деси, толкова години уж непланирана, се оказа най-обичаното дете в живота ми.
