На двадесет и шест години Жени се омъжи за Николай, а само две години по-късно се роди прекрасната им дъщеричка. Младото семейство живееше в апартамент, който Жени бе наследила от баба си. Един ден пролетно време, майката на Николай — Нонна Борисова, реши да прави основен ремонт в собственото си жилище. За да не диша бои и да не живее в бъркотия, тя помоли да остане при сина си и снаха си. Въпреки че отношенията между Жени и свекървата ѝ бяха леко напрегнати, Жени прие, главно заради молбата на Николай и своя неспирен стремеж към разбирателство — нещо, което Нонна Борисова смяташе за признак на мек характер. Затова ѝ хареса да живее в дома на сина си и се държеше не като гостенка, а като истинска домакиня. — Какво е това безумие, което готвиш на моя син за закуска? На дъщеря си едва ли би дала това, ама на него – да, — започваше още от сутринта да мърмори Нонна Борисова. — Той сам избира! Вчера поиска яйца с колбас и прясно сварено кафе. На тридесет и една вече не е дете — спокойно ѝ обясни Жени. — Ако му оставиш свобода, само глупости ще си избира… — отсече свекървата. Николай мълчеше, а Жени премълча с мисълта, че един мъж трябва сам да се погрижи какво ще яде сутрин. Малко по-късно свекървата приготви овесена каша и се захвана със своите обичайни наставления. Единственото, което Жени никога не позволи — беше намеса във възпитанието на дъщеря ѝ, и Нонна Борисова го знаеше добре. Минал месец, втори мина… ремонтът все не беше готов, а нежеланата гостенка сякаш нямаше намерение да си тръгва. — Докъде стигнаха майсторите? — не издържа Жени. — Кой ги знае… рекох им прасковен цвят, а те жълто… — отвърна мнително Нонна Борисова. Два месеца по-късно Жени вече открито подозираше, че свекървата просто се наслаждава да живее „на чужда сметка“. — Знаеш ли ти какъв късметлийка си с мен! Моята свекърва беше истински кошмар — баба Елина Йосифова… На нея не ѝ се угаждаше… — оправдаваше се Нонна Борисова. — Почти не сте… Само че закуската ми всеки ден осмивате — подхвърли Жени. Нонна Борисова се оправдаваше с това, че се шегува, но този разговор всъщност даде на Жени чудесна идея — да покани истинската свекърва на свекърва си: баба Елина, прабабата на детето. Още същата вечер Жени се обади на баба Елина и я покани на гости. На следващата сутрин домофонът позвъня и… появи се самата баба Елина Йосифова. — Добър ден! Много се радвам, че дойдохте! Кольо ще е във възторг, — посрещна я Жени. — Привет, мила! А, Нонке, и ти тук ли си? Виждаш ли – още като минах покрай кофите за боклук, за теб се сетих… ако не беше моят син, щеше сега там да ръчкаш! — засмя се старата жена. Нонна Борисова пребледня при тези думи. Денят премина така — с хапливи шеги към свекървата, докато тя издържа (!?) и в един момент се зае да звъни по телефона. — Имам добра новина: ремонтът приключи, връщам се у нас! — изстреля тя пред Жени, сбирайки си на бързо вещите. Малко след като си тръгна, Жени въздъхна с облекчение, а Николай недоумяваше как майка му така внезапно е напуснала техния дом. Баба Елина разбра всичко и още на следващия ден си замина — без думи, но с многозначителен поглед.

На двадесет и шест години Десислава се омъжва за Никола, а след още две години в семейството им се ражда очарователна дъщеря.

Младото семейство живее в апартамента, който Деси е наследила от баба си в Пловдив.

Една пролет майката на Никола, Нина Борисова, решава да прави основен ремонт в нейното жилище.

За да не диша боите и да не живее в разруха, тя моли да се пренесе временно у сина и снаха си.

Връзката между Деси и свекърва й винаги е била малко напрегната, ала Деси се съгласява да я приеме вкъщи.

Решението й се дължи не само на настояването на Никола, но и на вродената и безконфликтност, която Нина Борисова често тълкува като мекушавост и липса на характер.

Тъкмо затова Нина Борисова дори се чувства добре живее при сина и снаха си почти като собственичка.

В чуждия апартамент тя се държи не като гост, а като господарка.

Това каква глупост е, дето даваш на моя син за закуска?! Дъщеря си с това не храниш, а на него го слагаш! още от сутринта започва с упреците Нина Борисова.

Той сам си избира какво да хапне. Вчера си поиска бъркани яйца с наденица и прясно сварено кафе. На тридесет и една е, отдавна не е дете, напомня Деси, апелирайки към възрастта на Никола.

Ако го оставиш сам, само глупостите ще си избира. Никога не е пожелал нещо свястно, отрязва Нина Борисова и вперва строг поглед.

Синът мълчаливо слуша спора между двете. Деси го поглежда, ала запазва тишина нейната работа тук не е да избира неговата закуска.

Свекървата мести ястието настрани и му сварява овесена каша с мляко.

Деси се усмихва, обръща се към Никола и изяжда неговите яйца и изпива кафето.

Само по едно нещо не позволява намеса възпитанието на дъщеря им.

Това Нина Борисова го знае и никога не преминава границата.

Минава месец. Деси решава да попита кога свекървата най-после ще се върне у дома.

Как върви ремонтът? Кога очаквате да приключите? пита тя.

Кой ги знае нашите майстори Казах им стената да боядисат прасковено, а те цялата стая в жълто омацаха. Сега всичко боядисват наново! мърмори свекървата.

Но давали ли са някакъв срок? не се отказва Деси.

Месец, може и два свива рамене тя, показвайки, че не й пука особено.

Минават още два месеца и Деси, вече откровено уморена от присъствието на гостенката, пак повдига темата.

Та, с ремонта как сме? Ще го завършат тая година?

Ще свършат. Сантехника ще сложат и ще е готово, кратко казва Нина Борисова.

Ще успеят за месец, а? Нещо ми подсказва, че не с лека усмивка казва Деси.

Тя вече разбира отлично: свекървата просто се наслаждава на живота си в чуждия апартамент, прикривайки се зад ремонта.

Жената рядко върши нещо у дома, понякога гледа внучката или, ако й е мерак, готви нещо.

Освен това си пести парите храната се купува от Никола и Деси.

Не знаеш колко си късметлийка с мен! Аз съм злато, сравнение със свекърва ми! Бабата на Никола Елена Йосифова, ме гонеше по петите. Все си намираше причини да мърмори. Аз, забележи, почти не ти се меся! самозащитава се Нина Борисова.

Почти не. Само закуската ми подигравате и при всеки случай поднасяте някоя острота, напомня й Деси.

Айде стига, бе! Малко се пошегувах, ти пък все се обиждаш Ядете нещо странно все някой трябва да ви оправя главите, засмяно се оправдава свекървата, запътвайки се към стаята си.

Е, именно тогава Нина Борисова, без да иска, поднася на Деси идея да покани и свекървата на свекървата си.

Нека бабата на Никола й припомни какво е истински дискомфорт у дома.

Още същата вечер Деси звъни на Елена Йосифова и я кани на гости.

Прабабата отдавна иска да види правнучката си и с радост се съгласява.

На следващата сутрин всичко си е по старому: Никола се мотае из купичката с овесени ядки, сварени от майка му, после тръгва на работа.

Свекървата порядъчно наставлява Деси как да гледа мъжа си.

Деси вече не обръща внимание; точно тогава домофонът иззвънява.

Тя хуква към коридора, вдига слушалката и пуска гост в кооперацията.

Кой така рано пристига? Да знаеш, ти си омъжена жена! Не ми води кой както и да е у дома! строго казва свекървата.

Не се притеснявайте, роднина е, с дяволита усмивка отвръща Деси, предусещайки интересната среща.

След няколко минути входната врата се отваря и на прага застава Елена Йосифова.

Добър ден! Много се радваме, че ни дойдохте на гости. Кольо ще е възхитен тази вечер се прибира от работа и ще види любимата си баба, казва Деси с меден глас.

Здравей, мила! О, Нино, ти също тук!? Минаваме покрай кофите за боклук та се сетих за теб ако не беше синът ми, там щеше да стоиш, засмя се старата жена.

Нина Борисова направо подскочи от топлото посрещане.

Добър ден. Вие пък какво правите тук? ехидно пита тя.

Аз поканих Елена Йосифова. Не е виждала правнучката си още, бързо обяснява Деси.

Гостенка, казваш сръдливо промърморва свекървата.

Май не си много доволна? Мислех, че си ми зъзнала не спира Елена да се базика.

Свекървата само свежда глава и безмълвно се прибира в кухнята.

Заповядайте, ще ви покажа правнучката. усмихва се Деси, суетейки се около гостенката.

Дръж сега, донесла съм ти домашни питки с чай ще са чудесни. Сигурно Нина вече ви е подлудила с готвенето си, казва бабата, ровейки се в чантата.

През целия ден Елена Йосифова ту се шегува, ту бодливо подмята към Нина Борисова, докато последната не издържа и хуква да говори по телефона.

Имам хубава новина: ремонтът е приключил, всичко е направено. Връщам се у дома, рязко съобщава тя на Деси, стискайки зъби заради роднината.

Ще поръчам такси, не се търпи вече искам да видя апартамента, събира си багажа тя, щом намери удобния повод.

Щом си тръгва, Деси въздъхва с облекчение. Никола се чудеше защо майка му си е тръгнала толкова изведнъж, но бързо се успокоява.

Елена Йосифова пък не се задържа на следващия ден си тръгва, знаейки много добре защо Деси я беше поканила.