Омагьосан
В този момент в живота на Йордан се случва нещо необичайно, изпълнено с любов и магия. До неотдавна животът му тече спокойно: съпруга, две деца, стабилна работа, съвместни уикенди с цялото семейство като на повечето нормални възрастни хора. Но тази предвидимост и ред започва да се разпада, след като Йордан постъпва на работа в бързо развиваща се фирма в София, първоначално на средно управленско ниво. Там среща Десислава красива, млада жена, която не му носи щастие, а напротив съдбовна беда.
Нито Йордан, нито Десислава са свободни. До онзи момент, освен жена си, Йордан не поглежда други жени. Той ѝ е отдаден не само на думи, но и на дело. В мислите му не се прокрадва и сянка на изневяра. Не че интимният му живот е идеален има трудни моменти, но поне всичко е ясно.
И все пак, един ден нещо се преобръща сякаш умът му се изключва, когато Десислава първа поема инициативата към него. Първият момент на тяхната близост е като експлозия неочакван и незабравим. Всичко това е толкова силно и ново, че го обърква до крайност. С Йордан се случва нещо като любов може би не любов от пръв поглед, а страст след първата им среща. А може би просто неудържима страст.
Така потръгва една тайна връзка, продължила три години. Виждат се веднъж седмично в хотели, наети апартаменти, дори в колата. И двамата се прикриват като опитни шпиони, никога не ги хващат. Йордан усеща, че жена му започва да подозира нещо, но все успява да избегне трудните въпроси.
Двойственият живот не е лесен има своите хубави и тежки страни. На Йордан му се струва, че може да продължи така вечно, тъй като и двамата не планират да разрушат семействата си. Неочаквано Десислава заявява, че иска всичко да приключи.
Това е страшен шок за Йордан тежест пада върху сърцето му. В един труден разговор я обещава, че ще затвори тази глава завинаги и няма повече да я безпокои. Но обещаното е едно, а изпълнението съвсем друго…
Колкото и да се мъчи, не може да я забрави. Страда, ревнува, къса се от мъка, прави глупави неща, вълнува се всеки път, когато я види. Надява се, че ще се съберат отново. При всяка среща сърцето му прелита като на юноша.
Това продължава години. Не може да угаси страстта си, още повече, че работят заедно и се виждат почти всеки ден. Скоро след раздялата Йордан започва да боледува, отслабва, дрехите му висят като на закачалка.
Обикаля различни доктори, прави изследвания, все нещо му намират, но нищо съществено. Жена му, загрижена, предлага да потърсят помощ при една позната баба в Перник, на която тя дължи изцеление.
Йордан не вярва много във врачки, но се съгласява. Съпругата му уговаря среща и двамата тръгват. Когато им идва редът, влизат заедно. Врачката се оказва сравнително млада жена. Веднага моли жена му да почака отвън в колата и кара Йордан да легне на дивана със затворени очи. Не вижда какво прави тя, но скоро чува:
Върху теб е направена магия за любов.
Описва подробно жена, в която Йордан безпогрешно разпознава Десислава. Първосигналната му реакция е невярване.
Не може да бъде!
Врачката пита:
Коя е Десислава? Хайде, кажи цялата истина!
Разтърсен, Йордан излива всичко.
Тя е направила магия да те задържи. Когато интересът ѝ е угаснал, просто те е захвърлила, но за теб е останало лошото. Магията-свръзка е също като проклятие. Ще ти помогна, но трябва веднага да напуснеш тази работа и да не я търсиш повече!
Йордан прави това още в понеделник подава молба за напускане, изтрива номера на Десислава и всякакви спомени за нея. Първо изпитва дива омраза към нея, желае ѝ най-лошото, после това постепенно се примесва със старата любов… Но малко по малко го отпуска. Връща се още няколко пъти при врачката, докато тя не му казва, че е напълно свободен.
На сбогуване тя го съветва:
Свалих проклятието, унищожих нишките, които ви свързваха. Ако някога отново се случи, и знаеш кой го е направил можеш сам да прекъснеш връзката. Взимаш църковна свещ, палиш я, затваряш очи и си представяш как нишки излизат от тялото ти. После със свещта ги прекъсваш една по една, казвайки наум, че вече нищо не ви свързва, прощаваш му/й и си свободен. Може да се прочете и молитва. С един път няма да стане, но ще започне да олеква. На следващия ден повтаряш и така, докато почувстваш, че не останали връзки.
Йордан много трудно забравя Десислава, все още копнее да я види, да ѝ звънне. Когато кара колата, очите напразно се плъзгат по пътя в надежда да срещне колата ѝ. Но се държи минава около година, докато съвсем стихне страстта му. Връща си здравето, физиката, изглежда отново добре. Разбира се, не я забравя напълно понякога се сеща или пък я сънува. Вижда я няколко пъти, но дори не се приближава. Най-важното няма вече онази обсебваща болка и копнеж, които го изгаряха вътрешно. Йордан намира мир със себе си.
