Един ден съпругът на Анна отиде сутринта на работа и повече не се върна – тя звъня навсякъде, но се оказа, че той просто е уморен от семейния живот Анна срещна бъдещия си съпруг на сватба на близки приятели във Варна. Веднага си допаднаха и прекараха цялата вечер заедно. Връзката им се разви много бързо – само няколко месеца след запознанството им те сключиха брак и заживяха заедно в малка панелка. Малко след това Анна разбра, че е бременна. Случайно по време на бременността си не направи нито един ултразвук – винаги се случваше нещо: настина, не я пускаха от работа, имаше и други причини… Бременността беше трудна. Анна бързо се изморяваше, постоянно ѝ беше лошо и го болеше кръста. Поради големия корем дълго време не можеше да излиза, често се налагаше да си почива легнала. Последния месец изобщо не напускаше дома си. Съпругът ѝ я обичаше и се грижеше за нея, но повечето време беше на работа. Раждането започна по-рано от очакваното. Лекарите не се отделяха от нея. Родиха се тризнаци: две момичета и едно момче. Анна бе в шок. Когато мъжът ѝ влезе в стаята, не можеше да повярва на очите си – за миг стана баща на три деца. През времето, в което Анна беше в болницата, той закупи кошари за бебетата. Мястото у дома бе малко, защото живееха в едностаен апартамент в панелен блок. Нямаше към кого да се обърнат за помощ. После настъпи истинският живот – безсънни нощи, болести, грижи. Съпругът ѝ мечтаеше всичко да е както преди: щастлива любов, романтични вечери, дълги разговори през нощта. Но това така и не се случи. Анна едва смогваше да се грижи за тризнаците. Почти не ѝ оставаше време за съпруга ѝ. На края той не издържа. Един ден тръгна за работа и не се върна. Анна започна да звъни навсякъде – в болници, полиция, при приятели. Без резултат. Оказа се, че той е избягал – вече не издържал на семейния живот и бягането от отговорност. Тогава Анна разбра, че трябва да бъде силна. Тя бе отговорна не само за себе си, а и за децата си. Майка ѝ се премести да живее при нея и ѝ помагаше. Двете отглеждаха децата, макар и трудно. Анна остана при тях до като навършиха две години, живееха от детските надбавки и пенсията на майка ѝ. Близо до дома им отвори нов търговски център. Анна кандидатства за работа там и я приеха, въпреки че беше майка на тризнаци, благодарение на отговорността и упоритостта си. От този момент нататък животът им стана по-лесен. Впоследствие Анна успя да си позволи детегледачка и майка ѝ се почувства облекчена. След няколко години Анна бе повишена. Промени се – стана красива и поддържана жена, така я видя и бившият ѝ съпруг, когато един ден дойде в Пловдив, за да види децата си. Той пожела да ги види и помоли Анна да му прости за всичко. Молеше поне за още един шанс. Анна го погледна и разбра едно – никога няма да е отново с този мъж. Чувствата ѝ към него отдавна бяха угаснали. Тя му го каза. Когато той си тръгна, Анна въздъхна с облекчение – най-после успя да остави миналото зад гърба си. Бъдещето беше пред нея.

Ей, ще ти разкажа една история, която все едно е от някой роднински кръг, ама е наистина от живота такава, нашенска. Една сутрин мъжът на Десислава тръгнал за работа и така и не се върнал. Деси се чуди, звъни навсякъде болници, полиция, приятели… и накрая се оказва, че човекът просто е изгърмял от цялото това семейно напрежение и е избягал отговорностите.

Деси се запозна с него Николай се казваше на една сватба на общи приятели в София. Искрици припламнаха още от първата минута, цяла вечер не се откъснаха един от друг. Много бързо се развиха нещата след няколко месеца вече подписаха и се настаниха в едно малко жилище в Красно село. След известно време, хоп Деси разбира, че е бременна. Обаче за цялата бременност все нещо й пречеше да иде на преглед за ехограф ту не й даваха отпуската на работа, ту беше болна, ту изникваше нещо спешно…

Бременността й беше тежка лесно се уморяваше, постоянно й се гадеше, гърбът я болеше зверски. Коремът й толкова порасна, че все по-често си лежеше. Последният месец преди раждането изобщо не беше излизала навън. Мъжът й се грижеше за нея, колкото може, обаче по цял ден беше на работа.

И тогава раждането започна по-рано от очакваното. Лекарите не я изпускаха от поглед. Родиха се тризнаци две момичета и едно момче. Деси направо не можеше да повярва на очите си. Николай като влезе в стаята, остава като ударен отведнъж се оказа баща на три деца!

Докато тя лежеше в болницата, той купи креватчета на всички бебета стаята им беше една, няма кога да се разпрострат. Пари нямаха кой знае колко, тъкмо с Деси изчисляваха как да вържат двата края с тези три бебета и пенсията на майка й. После почнаха истинските изпитания безсънни нощи, болести, писъци. Николай си мечтаеше да им върнат старите времена, когато бяха двама вечери с вино, приказки до късно, тишина… Нищо от това вече нямаше.

Деси беше толкова изтощена, че едва успяваше да се грижи за бебетата, а време и сили за съпруга й не оставаха. В края на краищата той се пречупи. Остави ги.

Тя звъня по роднини, по приятели, по институции никой не знаеше нищо. Разбра се, че просто не го е понесъл и се е изпарил, оставяйки Деси сама с отговорността.

В този момент тя разбра, че няма друг избор освен да стегне сили. Свърза се с нейната майка, която се нанесе при нея, за да й помага с децата. Деси остана у дома, докато близнаците навършиха две години. Живееха на дотации за децата и на пенсията на баба им. Парите стигаха колкото за да оцелеят.

После, пак някак се оказа, че близо до тях отвориха нов голям магазин. Деси не си губи времето и започна работа там усърдна и отговорна, шефовете веднага я оцениха, макар да има три малки деца вкъщи.

Така тя малко по малко изправи глава. След време успя да наеме гледачка за децата, бабата си отдъхна, а Деси сама се изненада как може с усилия всичко да се подреди. След още няколко години стана началник. Заблестя, погрижи се за себе си, жената си стана кралица нова прическа, нова визия, любов към себе си, един такъв вътрешен блясък.

После се появи отново Николай. Дошъл да види децата, срещна се с нея и я моли да му прости, иска втори шанс. Гледа го Деси и изведнъж си дава сметка, че няма връщане назад. Чувствата й отдавна са угаснали това му каза открито. Той си тръгна, а тя усети лекота сякаш цялото минало най-накрая я беше оставило на мира. А напред имаше само бъдеще.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

6 − four =

Един ден съпругът на Анна отиде сутринта на работа и повече не се върна – тя звъня навсякъде, но се оказа, че той просто е уморен от семейния живот Анна срещна бъдещия си съпруг на сватба на близки приятели във Варна. Веднага си допаднаха и прекараха цялата вечер заедно. Връзката им се разви много бързо – само няколко месеца след запознанството им те сключиха брак и заживяха заедно в малка панелка. Малко след това Анна разбра, че е бременна. Случайно по време на бременността си не направи нито един ултразвук – винаги се случваше нещо: настина, не я пускаха от работа, имаше и други причини… Бременността беше трудна. Анна бързо се изморяваше, постоянно ѝ беше лошо и го болеше кръста. Поради големия корем дълго време не можеше да излиза, често се налагаше да си почива легнала. Последния месец изобщо не напускаше дома си. Съпругът ѝ я обичаше и се грижеше за нея, но повечето време беше на работа. Раждането започна по-рано от очакваното. Лекарите не се отделяха от нея. Родиха се тризнаци: две момичета и едно момче. Анна бе в шок. Когато мъжът ѝ влезе в стаята, не можеше да повярва на очите си – за миг стана баща на три деца. През времето, в което Анна беше в болницата, той закупи кошари за бебетата. Мястото у дома бе малко, защото живееха в едностаен апартамент в панелен блок. Нямаше към кого да се обърнат за помощ. После настъпи истинският живот – безсънни нощи, болести, грижи. Съпругът ѝ мечтаеше всичко да е както преди: щастлива любов, романтични вечери, дълги разговори през нощта. Но това така и не се случи. Анна едва смогваше да се грижи за тризнаците. Почти не ѝ оставаше време за съпруга ѝ. На края той не издържа. Един ден тръгна за работа и не се върна. Анна започна да звъни навсякъде – в болници, полиция, при приятели. Без резултат. Оказа се, че той е избягал – вече не издържал на семейния живот и бягането от отговорност. Тогава Анна разбра, че трябва да бъде силна. Тя бе отговорна не само за себе си, а и за децата си. Майка ѝ се премести да живее при нея и ѝ помагаше. Двете отглеждаха децата, макар и трудно. Анна остана при тях до като навършиха две години, живееха от детските надбавки и пенсията на майка ѝ. Близо до дома им отвори нов търговски център. Анна кандидатства за работа там и я приеха, въпреки че беше майка на тризнаци, благодарение на отговорността и упоритостта си. От този момент нататък животът им стана по-лесен. Впоследствие Анна успя да си позволи детегледачка и майка ѝ се почувства облекчена. След няколко години Анна бе повишена. Промени се – стана красива и поддържана жена, така я видя и бившият ѝ съпруг, когато един ден дойде в Пловдив, за да види децата си. Той пожела да ги види и помоли Анна да му прости за всичко. Молеше поне за още един шанс. Анна го погледна и разбра едно – никога няма да е отново с този мъж. Чувствата ѝ към него отдавна бяха угаснали. Тя му го каза. Когато той си тръгна, Анна въздъхна с облекчение – най-после успя да остави миналото зад гърба си. Бъдещето беше пред нея.
„Продадох къщата си заради децата — а останах с празни ръце“: изповедта на българска майка, на която й отнеха правото на спокойни старини