Свекърът не призна младата булка: – Не си ли могъл да си намериш нормална жена? От детската градина ли я доведе? – Васил Стоянов гледаше с презрение снаха си Вики. – Какво умее? На какво е способна? „Но именно тя ще трябва да го гледа…“ – помисли си Андрей и каза: – Татко, никога няма да замени мама, но е моя съпруга! Искат се поне зрънце уважение! – Е, как ти се стори боршът? – попита Вики. – На Ганка ѝ е по-хубав! – отвърна Васил. – По-богат, по-вкусен! Ама и този ще изядем, няма да хвърляме! – Сериозно ли се подигравате? – възнегодува Вики. – Нещо му липсва, – смръщи се Андрей. – Какво точно, не зная, но без него си личи… – А пък точно от теб не очаквах такива думи! – Вики съблече забрадката си. – Щом ви харесва Ганка-кулинарката, тя да ви готви! Аз повече крак няма да стъпя в кухнята ви! – Ами яденето? – засмя се свекърът. – За ядене, Васил Стоянов, да знаете, мога спокойно в стола да отида! И вашата Ганка там ще ми сервира – затова ѝ плащам! – ядоса се Вики. – Стига! – удари по масата Васил. – Госпожа била! Тук си гостенка, както и тя! И гледай, нея няма да изгоня, а теб! – Татко! – извика Андрей. – Може ли малко по-културно? Това е жена ми! – А тя защо се държи като… – изсмя се Васил. – Да си прибере грандоманщината, откъдето я е извадила! И ще си се върне бързо при родителите в панелката срещу „Кремиковци“! – А какво говорите! – поклати глава Вики. – Когато аз ви гледах като дете, бяхте по-разбран! – Тогава не се перчеше! – ухили се Васил. – Недей така с Вики, – помоли го Кольо, малкият брат. – Много се старае! Ганка е с десет години по-възрастна, има повече опит! А и три развода зад гърба си… Е, Ганка знае как боршът да държи човек под контрол! Вики е друга! – Още обяснения? – пак удари по масата главата на фамилията. – Ще изхвърчиш оттук на минутата! Майка ти ти завеща гарсониера в „Люлин“? Ти там ще отидеш, ясно ли е? – Андрюша, какво мълчиш? – побутна го Кольо. – Аз какво? На Ганка боршът наистина е по-добър! – Само ядене ти е в главата! – отвърна Кольо. – А за жена си нищо… – Да не се бърка! – почна да сърба борш Андрей. – Благодаря, Кольо! – каза Вики. – Единият мъж в къщата! И за това благодаря… Кольо пламна като супата в чинията и и той заджвака. – Айде, да дояждаме – кимна Васил. – Студен ще е ужасен! Вики искаше да изсъска: „Да ви приседне!“, но с достойнство напусна трапезарията. – Превърна се в горделивка! – посочи изхода след снахата Васил. – А беше свястно момиче! Виж ти, какво вършат парите с хората! Виж Андрю, ще те направи на истински мъж – портфейл и две уши на конци, и ще ти командва живота! – Няма да стане! – стегна се Андрей и стисна юмрук. – Недей се излага, – махна с ръка баща му. – Не бива така с жените, – изръмжа Кольо. – Кой те пита теб! – сряза го Андрей. – Погрижи се за себе си! Вече двайсет и пет години, а нищо не си постигнал – всеки ден пари дири! – Имам стартъп – небохвано каза Кольо. – Скоро ще печеля! – В това хилядолетие ли? Или и до следващото ще чакаме? – засмя се Васил. – Айде, стига. Разговорите вървяха по този начин от месеци. Откакто домакинята Анна Иванова си отиде преди три години, характерът на главата на семейството се влоши. Харесваше му да тормози околните. Но тогава влезе Ганка, чийто поглед върна всички в настоящето: – Васил Стоянов, време е за процедурите! Знаете, режим! – Знам, Ганке, – изправяйки се, каза Васил. – Води ме, моя кралице, към здравето и щастието! Андрей се напрегна и изчерви. – Андрей Василевич, – обърна се Ганка към най-големия, – после ще трябва да видя врастналия ви нокът! Инак ще трябва болница! Андрей цъфна в доволна усмивка. – Добре, Ганке! Кольо гледаше с презрение. – Не биваше така с нея, – каза Кольо, когато родителят с Ганка излязоха, – добра е. А и баща ни се промени. – Моралисте, гледай себе си! – изсумтя Андрей. – Нямаш нищо, пък съветваш! Като постигнеш нещо, говори! И Кольо използва извинението да избяга. След десетина минути, в най-отдалечената стая, прошепна на Вики: – Вики, миличка, хайде да избягаме от тези хора! – Накъде, и с какво ще живеем? – Аз ще работя! – Първо поработи… – Ще ги търпиш ли още? – Имам ли избор? *** Във всяко семейство има обединяваща сила. Когато изчезне, домът се разпада. Така беше и в това българско семейство, където Анна Иванова държеше всичко заедно. Когато тя си отиде, остана само хаос, спорове и пълна разруха. Свекърът не призна булката – и това постави началото на края.

– От детската градина ли я доведе? Нормални жени вече не те ли интересуват? Какво може тя? Какво знае? Димитър Георгиев гледаше с презрение към снаха си. За какво изобщо е способна?

И все пак тя ще трябва да се грижи за него, помисли си Станислав, затова каза:
Тате, никога няма да замени мама, но е моя съпруга! И настоявам за поне малко уважение!

Е, хареса ли ти чорбата? попита Мария.

На Ели чорбата винаги е по-добра! отвърна Димитър Георгиев. По-наварена, по-вкусна! Ама и тази ще я изядем не сме дошли да хвърляме храна!

Подигравате ли ми се? възмути се Мария.

Май нещо не достига намръщи се Станислав. Не е голямо, ама все пак липсва и се усеща

От теб поне не очаквах тая забележка, мило мъжле! изсъска Мария, свали кърпата от косата си. Харесва ви как готви Ели? Нека тя да ви готви, тогава! Аз повече кухнята няма да прекрача!

А яденето? засмя се свекърът ехидно.

А ядене, господин Георгиев, знайте, ще си хапвам в стола! И вашата Ели ще ми сервира! За какво ѝ плащам? избухна Мария.

Ах така! удари с юмрук по масата Димитър Георгиев. Гледай я ти, господарка! Същата дошла като нея си! И гледай, ще изгоня не нея, а теб!

Тате! възкликна Станислав. Не може ли малко по-културно? Все пак е моята жена!

А тя що се държи мазно? изпуфтя Димитър Георгиев. Да си прибере господарските маниери още там, откъдето е излязла!

Че ще я върна на родителите ѝ в двустайния панелен апартамент до стария кремиковски комбинат!

Така ли започнахте! поклати глава Мария. А като гледах за вас като за болен човек, мил и кротък бяхте!

Ами и ти тогава не се правеше на госпожа! изкриви устни Димитър Георгиев.

Недей така за Мария, тате каза Кристиан, малкият син. Старае се момичето!

Ели е с десет години по-голяма! Повече опит, три развода зад гърба си!

Естествено, Ели знае с борщ до леглото да закове! А Мария е друга

Много философстваш, ей! още един юмрук на масата. Ще те изхвърля като мръсен чорап!

Майка ти ти остави гарсониера в крайния квартал, така че там ще излетиш!

Станислав, защо мълчиш? побутна го Кристиан.

Ами, по-вкусна е чорбата на Ели! призна Станислав.

Само да си напълниш шкембето гледаш! отвърна се Кристиан. А жена ти знаеш ли как се чувства!

Да не се обажда много! и Станислав задра с лъжицата, само и само да приключи по-бързо с чорбата. Основното чиния с печено и то го беше правила Ели.

Благодаря, Кристиан! каза Мария. Един мъж в къщата стига ми!

Кристиан пламна като домат в купата с чорба и също се вкопчи в лъжицата.

Дояждайте, моля кимна Димитър Георгиев. Студена чорба е бомба!

Мария искаше да изстреля: Задави се!, но се сдържа. Изправи се с достойнство и излезе от трапезарията.

Много надменна стана! посочи след нея Димитър Георгиев. А такава прилична беше някога!

Пари да имаш лошо нещо!

Гледай, Станиславе, как ще те направи на мъж-молещ се портфейл, на каишка ще те води!

Няма да стане! оживи се Станислав. Аз ще я оправя! сви юмрук.

Недей се излагай махна с ръка баща му.

Не е хубаво така с жена промърмори Кристиан.

Не съм те питал! сряза го Станислав. Погледни себе си четвърт век живееш и още нищо не си постигнал! Ту при мен, ту при тате за пари!

Стартирам бизнес наведе глава Кристиан. Скоро ще излезем на печалба!

Тази година или следващия век? изсмя се Димитър Георгиев. Ха-ха! Недей се обиждай!

Подобни разговори можеха да се влачат с часове. Откакто почина господарката преди три години, характерът на патриарха окончателно се развали. Най-голямото му удоволствие стана да върти семейни интриги.

В този момент обаче влезе Ели, чието име се спомена нееднократно:

Димитре, време е за процедурите. Знаеш си режима!

Зная, Еличке! вдигна се тежко от стола Георгиев. Води ме, красавице, към живота!

Станислав се вкамени и изпоти.

Станиславе Димитров, обърна се Ели към най-големия син, после ще мина при теб! Да оправим врастналия нокът, че ако не болница!

Лицето на Станислав омекна, настана блажена усмивка.

Добре, Елишка!

Само Кристиан гледаше цялата сцена с открито презрение.

Не я съдете каза той, когато баща му и Ели напуснаха. Добра е. И на тате наистина му помага

Я стига, моралисте! изсумтя Станислав. Погрижи се първо за себе си! Като постигнеш нещо, тогава поучавай!

Кристиан явно търсеше удобен момент да избяга. Пет минути по-късно, най-отдалечената гостна

Мария, милата ми! Да бягаме далеч от тия хора!

Къде да идем? За какво ще живеем?

Ще изкарвам аз!

Първо изкарайте

Ще траем ли повече?

Имам ли избор

***

Във всяко семейство има обединяваща сила. Когато тя се изпари, и домът се разпада. Такава сила дълго време беше Антоанета Георгиева.

Тя беше добра съпруга, всеотдайна майка и грижлива домакиня. Беше но на петдесет и две цялата угасна.

Може би защото беше незаменима, изхарчи се. Вечер заспа, а сутрин не се събуди.

Заминаването ѝ показа кое държеше семейството сплотено. Нито синовете, нито мъжът можеха да направят каквото и да е. След погребението всички изпаднаха в ступор.

Работата си вършеха по необходимост, но тежестта в душите ги рушеше отвътре.

Продадох фирмата, дръпнах парите в банката, друго не искам отсече Димитър Георгиев.

Тате, луд ли си?! Фирмата беше всичко за теб!

Нямам душа вече! каза бащата. Мислех фирмата на вас да оставя Но ти градиш твоя, а брат ти се занимава с неразбираеми работи! Не ви трябва!

А ти, какво ще правиш?

Нищо! Само ще си лежа! озъби се Георгиев. Парите ще ми стигнат до края. После се делите с брат ти! Междувременно, къде се губи онзи Кристиан?

Как да знам сви рамене Станислав. Нали уж стартира нов бизнес

Айде, не ме интересува! махна с ръка старият.

Станислав и Кристиан с горест гледаха как баща им гасне.

Трябва му гледачка каза веднъж Кристиан. Да не стане беля!

Ти ще плащаш ли? изсмя се Станислав.

Ами занемя Кристиан.

Първо да го убедиш да пусне гледачка! кимна Станислав. Ще ви изгони и двамата!

Аз не мога за него да стоя имам си стартъп! Може би поне ти да се преместиш тук?

Мисля го въздъхна Станислав. Ама и аз исках да се женя, ама мама си отиде, и сега не знам Може би е било знак да не бързам

Какво намекваш?

Мария, с която съжителстваме, тя е медицинска сестра. Справя се вкъщи, но е скучно абе

Мислиш, че може да бъде като мама?

Дано поне малко прилича А мама никой не ще замени!

Разговорът не доведе до нищо, но животът се преобърна.

Станислав се завърна при баща си и брата си, и доведе младата си жена:

Вече тук е домът ни каза на Мария. Сега разбираш ли защо отлагах и предложението, и сватбата?

Разбирам отвърна кротко Мария.

Не зная как да те помоля, но при нас никога не е имало слуги. Само майка Станислав заглъхна.

Спокойно усмихна се Мария. Вече няма нужда да ходя на работа

Разбира се! Имаш достъп до сметката всичко, което трябва, взимай!

Младата домакиня не бе посрещната единодушно. Кристиан беше мил, предложи помощ. Но свекърът:

От детската градина ли я доведе? Какво знае, какво може? говореше Димитър Георгиев с презрение към снахата. Защо ни е?

А тя ще трябва да му гледа зора, помисли си Станислав.

Тате, няма да стане като мама, но си я уважи! Моя съпруга е!

Нямам обещания изсумтя Георгиев. Да видим какво ще направи!

Ако Мария знаеше какво ще я връхлети следващите две години, нямаше да прекрачи прага.

Домакинството не беше проблем имаше техника за всичко. Но трудността идваше от свекъра.

Нарочно ли я дразнеше, или неволно никой не знаеше, но критиката никога не секваше.

Тя търпя две години. После дори успокоенията на Станислав вече не помагаха.

Събра мъжете вкъщи и отсече:

Дори да претръпнете, ще имам помощница! Намерила съм я! Където я сложа там си стои, а ще отговаря само пред мен! Каквото кажа аз, тя го изпълнява!

Ако е като теб по-добре двете да си хванете пътя! изприказва Георгиев кисело.

Но Станислав и Кристиан я подкрепиха. И те виждаха трудностите ѝ с баща си.

Появата на Ели не бе тържествена. Изследва с поглед всички, изпуфтя и се хвана за работа.

Но мъжете не знаеха за една договорка между Мария и Ели: Ели трябваше с женско обаяние да прелъсти Димитър Георгиев.

Той бе на петдесет и седем, тя на тридесет и седем Моралът бе в чекмеджето, договорът на масата.

Тоя стар пес трябва да омекне! Иначе Ели ще взима заплатата си напразно!

Планът проработи че и прекали. Ели не само гледаше Димитър, но и Станислав привлече на една възраст бяха.

Мария го забеляза, няма как. Но вече нямаше контрол Станислав ѝ ограничи достъпа до семейната сметка. Лимитът целият към Ели.

Утеха Мария намери в прегръдките на Кристиан, който я обичаше от самото начало. Бяха готови да избягат, но заживяване без пари ги плашеше.

В най-отдалечената спальна се утешаваха взаимно.

***

Ако знаеш само колко ги ненавиждам! Мария отпускаше глава на гърдите на Кристиан.

Страшна работа, съгласен съм! Гнусни хора! Срам ме е, че са ми роднини! отвръщаше Кристиан.

Що не им кажем всичко и да си идем? предложи Мария. Да се изяждат тук!

Да! съгласи се Кристиан. Тъкмо днес получих голяма поръчка! Стартиращата ми фирма цели десет хиляди лева! Няма да останем гладни!

Мария и Кристиан излязоха почти като бегълци. А в къщата избухна битка викове, чинии, обвинения. Патриархът Димитър, стискайки сърцето:

Големият ми син взе жената ми, а малкият жена му! И тази Ели ей, само на Кристиан не се хвърли! Каква фамилия, Господи!

Видяхме семейство, което Антоанета Георгиева държеше с желязна ръка и топло сърце рухна в хаос. Без нея всички слизаха само надолу там, където за нищо не се бориш. А да мислиш така и не се научихаСедмици по-късно, в голямата празна къща останаха само Димитър и Ели. Вечерите вече не се изпълваха с препирни, нито с остри думи. Тишината бе погълнала всичко.

Ели редеше домино върху кухненската маса, а Димитър за първи път от години впери поглед през прозореца, към нечаканото спокойствие на градината. Една катерица подскачаше по ореха.

Наобиколиха ме всички, Еличке прошепна той, почти с детска тъга. А като погледна назад всичко е като разпилени камъчета. Всеки си хвана своя път.

Ели махна с ръка, улови ръката му тихо:

Да, всеки по своята пътека. Ти им даде всичко, което можа. Не се обвинявай.

Той се засмя криво:

Май само карах, повече не мога да кажа.

Важното е, че има на кого да се ядосваш, докато си жив, Димитре усмихна се Ели. А може би е време малко да простиш.

Димитър замълча. Огромната къща за първи път му се стори уютна. В края на деня, след всички войни, гняв и грешки, останаха само двама не по кръв, а по избор.

Навън настъпваше пролет, а първият лилав зюмбюл проби под прозореца. За миг Димитър си спомни лицето на Антоанета, усмивката ѝ. Затвори очи.

Старата къща стенеше от спомени, но за първи път отдавна без никакви гласове. Вътре остана само онова, което не можеше да бъде разрушено: не парите, не гордостта, а просветващата в тъмнината прошка.

На сутринта в кухнята се чуха тихи стъпки и аромат на топъл чай. В този дом, обгръщащ се още в руините на разрухата си, започваше нов ден. С повече мълчание, с по-малко шум а може би тъкмо сега, с малко повече надежда.