Дневник, 10-ти март
Брат ми Станислав се ожени преди шест години. Оттогава нито аз, нито нашите родители сме прекрачили прага на дома им. Всички празници, рождени дни и семейни сбирки неизменно се провеждат у нашите къща с двор в покрайнините на Пловдив. Майка ми натъкмява цялата трапеза баници, кюфтета, салати, лютеница. Накрая изпраща Станислав и съпругата му с цели кутии домашна храна.
Когато Станислав се ожени, само няколко месеца по-късно съпругата му Благослава имаше рожден ден. Майка ми беше много развълнувана, реши да я изненада купихме торта, избрахме хубав подарък и се приготвихме за посещение. Майка ми се обади предварително на Благослава, но тя реагира хладно и каза, че не смята да празнува. Майка ми инат хубав настоя:
Ще минем само за малко на чай с торта! Нищо не трябва да приготвяш, Благо!
В крайна сметка отидохме. Вместо топло посрещане, Благослава ни чакаше пред блока и мърмореше, че вътре е разхвърляно, и отказа да ни покани. Останахме като ударени. Оставихме ѝ тортата и подаръка на стълбите и тръгнахме си. Оттогава всички семейни празници са у нашите, а за онази ситуация избягваме да говорим.
Веднъж Благослава призна направо:
Вие имате голяма къща, всички се побираме! Ние живеем в гарсониера, къде да посрещна хора?
Почти кипнах. И в малък апартамент човек може да приеме родителите и брат си! Не сме цяла тълпа само трима души! Замълчахме, за да не стане по-лошо.
Сега Благослава е бременна в петия месец. Ще е първото внуче за родителите ми майка ми направо не може да намери място от тревога и нетърпение. Постоянно звъни на Станислав: как върви бременността, дали Благо има нужда от помощ. Скоро обаче разбрахме, че Благослава още в началото на бременността е напуснала работа. Майка ми изпадна в паника:
Да не ѝ е зле? Да не трябва да ѝ помагам?
Станислав я успокои: Благо е добре, просто решила да се пази. Ние останахме смаяни. Двамата винаги са харчели на воля ресторанти, пътешествия, нови дрехи. Не плащат заем за жилище апартаментът е наследство от нейната баба, така че всичко харчат за удоволствия. Но сега, без нейната заплата, започнаха да имат затруднения, а Благослава не искаше да се откаже от навиците си. Казала на брат ми, че се е махнала от работа, за да не хване нещо неприятно. Разбираема предпазливост, но бюджетът им е на ръба, а тя пак се държи сякаш всичко е по старому.
В това време Станислав ни покани на рождения си ден вкъщи! Всички останахме като гръмнати. Баща ми дори се пошегува:
Най-накрая ще разбера дали Благослава може да готви!
Майка ми беше щастлива, тръпнеше за семейна вечер. Реших да се обадя на Благослава да уточним подробностите, но вместо нормален разговор, чух писклив истеричен глас. Благослава, през сълзи, каза, че не иска да идваме:
Трябва да чистя, да готвя! Бременна съм, трудно ми е!
Опитах да я успокоя:
Благо, не го усложнявай. Свари картофи, направи салата, печено пиле готово. Ние ще донесем тортата. Всичко сме само пет души. Какъв е проблемът?
Дори предложих да поръчаме храна, но тя пак се жалваше, че ще трябва да мие пода и да подрежда. Изгубих търпение:
Благо, това е гарсониера! Да изчистиш такова жилище е работа за половин час. Вие кога друг път чистите, само когато някой ще идва?
Накрая ѝ казах направо:
Ако не искаш гости, няма да дойдем. Ще се чуем по телефона за рождения ден и толкова.
Разказах на майка ми, и тя беше съгласна. Когато Станислав разбра, избухна:
Благо не работи, по цял ден е вкъщи! Не може ли поне един обяд да сготви и да почисти малко? Ще дойдете и точка! Пари за доставка или чистачка нямаме, нека се постарае малко!
Тези думи натежаха като облак. Всички се скарахме. Вече никой нямаше желание за празник. Да гледаме Благослава кисела, нацупена и въртяща очи на кого му се ходи? Никой не иска да се чувства нежелан в дома на брат си и сина си.
В същото време мисълта, че ще нараним Станислав, боли. Той толкова иска да събере семейството, толкова мечтае да сме заедно у тях! Как да не отидем? Това си е неговият ден, неговата радост, не е виновен за капризите на Благослава. Сега се чудим да преглътнем гордостта и да отидем, дори да е напрегнато, или да откажем и да му разбием сърцето? Ситуацията сякаш няма изход и с всяка стъпка конфликтът става по-голям. Човек се чуди: какво да направи, когато любовта към брат ти се сблъсква с неприязън към жена му? Отговорът не знам… но рожденият ден наближава и трябва да решим.
Днес разбрах едно в семейството понякога нещата не са черно-бели, и компромисът не винаги е слабост. Понякога най-трудното е да преглътнеш гордостта си, само за да не загубиш връзката със своя човек.
