Щастливо стечение на обстоятелствата
Стефан и по-големият му брат Димитър се прибираха от съседния град, където бяха ходили по служебни дела. Потеглиха рано и до обед приключиха всичко. Двамата братя все още не бяха женени Димитър беше на двадесет и шест години, а Стефан на двадесет и три. Както подобава на големия, Димитър бе по-настъпателен и много приказлив, докато Стефан до него изглеждаше по-скромен и тих.
Ех, бате, страхотна сделка направихме днес, засмя се Димитър, ти си голям майстор на думите, умееш да убеждаваш хората, а аз все бързам и нямам търпение Искам всичко да става сега и веднага.
Вярно е, кимна Стефан, винаги атакуваш направо, ама не винаги това е добре. Различни са хората и трябва подход, а ти
Айде сега, личи си че си завършил психология, засмя се Димитър, младият да учи големият, виж ти! усмихна се той с широката си, бяла, юнашка усмивка.
Не те уча, просто ти обяснявам, отвърна Стефан, вперил поглед напред, докато по-големият управляваше волана.
Братята коренно се различаваха по характер. Димитър беше много по-енергичен, общителен и дяволит, а Стефан деликатен, сдържан, по-наблюдателен и чувствителен. Не беше слабак ако някоя девойка му покаже, че го харесва, той би обърнал света за нея. Но само ако усети, че тя наистина го иска.
И двамата бяха ергени, макар че Димитър преди време бе мислил да се жени, даже семейство са говорили за сватба, но в последния момент той сам се отказа, без причина, без обяснения. Така и остана на свобода, макар че около него винаги се въртяха момичета.
Димитър беше висок и строен, с обаятелна усмивка от онези, които омайват момичетата още от пръв поглед. Стефан познаваше почти всички момичета, с които брат му се е срещал. Димитър, между другото, веднъж дори му измъкна едно момиче, но повече от флирт не стана.
Стефан вярваше, че не бива да се натрапва на никого, ако някоя го хареса тогава ще е добре. До сега не е срещнал истинската любов, онази голяма, която обръща всичко
Димитър знаеше това правило на Стефан и се подиграваше понякога, но Стефан не му се даваше и си живееше по своему.
Докато Димитър караше и разказваше весело истории, Стефан гледаше замислено през прозореца. Вече наближаваха града, когато изведнъж Стефан каза:
Мите, виж там на банкета има спряла кола, а до нея момиче маха с ръка.
Колата беше червена, малка, момичето изглеждаше дребна и фина.
Виждам я, ще спра, каза Димитър, трябва да се помогне. Шофьорско братство никога не се прекратява, усмихна се той.
Двамата слязоха.
О, благодаря ви, че спряхте, засмя се момичето. Пука ми се гума
Ясно, прекъсна я Димитър, пусна й чаровната си усмивка ама и да не беше гума, пак щяхме да помагаме, особено на такъв симпатичен шофьор.
Момичето се усмихна, хареса й комплиментът, а Стефан въздъхна тежко тя веднага му допадна, но брат му вече беше включил чара си. До Димитър Стефан винаги се чувстваше като невидимият човек на неговия фон губеше внимание.
Значи на симпатичните шофьори помагате, а на останалите не? попита момичето.
Стефан хареса въпроса й сега брат му да се оправя. Пред тях стоеше грациозна, нежна българка със светла коса и красива усмивка. Но Димитър не губеше самообладание и продължи:
Е как, всички помагаме, на всеки в беда! засмя се той. Даже веднъж автобус закъса, карахме след него, пушек такъв, че не се виждаше нищо, шофьорът изскочи, а ние с брата евакуирахме пътниците. Нали така, Стефи? погледна го хитро, а Стефан само сведe очи Димитър пак си измисляше истории.
Момичето ги слушаше впечатлено. Димитър попита:
Между другото, как се казвате? Аз съм Димитър, брат ми Стефан.
Много ми е приятно, Лилия. Имам крик и ключ, аз сама мога да сменя гумата, ама съм с рокля и на токчета, засмя се тя.
Няма какво да се обсъжда, Лили, възкликна Димитър. Стефи, давай да покажем как умеем, майстори сме, нали!
Стефан извади резервната гума и докато Димитър разказваше забавни истории на Лилия, той смени гумата насред хмуритба. Брат му не спираше да бърбори, а Стефан си мислеше:
Дали наистина му вярва на всичките тези приказки? Много добре умее да настъпи Как винаги, дори да имам шанс при момичетата до брат ми, той привлича вниманието към себе си и после нищо за мен. Комплименти, истории Ето така е сега
Лилия слушаше разказките на Димитър с интерес, а той се стараеше да я впечатли.
Брат ми вече тотално забрави за истината, мислеше си Стефан, гледайки как измисля. Но, при момичетата винаги върви
Лилия все повече и повече харесваше Стефан, а ако не беше Димитър Но понякога поглеждаше и към него, и в Стефан се обади лека надежда. Работата приключи.
Ето ви, Лили, не спираше Димитър, проверете дали сте доволна. А между другото, мога да си запиша вашия телефон, надиктувайте
Митко, вие сте хитър, усмихна се Лилия, но мисля, че няма да е трудно сами да го намерите. А на теб, Стефане, благодаря много ми помогна!
Тя се качи в колата, усмихна се нежно, махна с ръка и потегли.
Ех, Мите, голям си сладкодумец, Лилия много ми хареса, а ти не ме пусна да кажа и дума.
Спокойно бе, заради теб се стараех, изсмя се пак самоуверено Димитър.
Все така е не спираше да мърмори Стефан, докато се качваше.
Когато влизаха в града, Стефан поиска да спрат пред малко крайпътно магазинче свършиха му цигарите.
Спри, че ми свършиха цигарите, на теб нещо да ти взема?
Вземи ми една минерална вода в стъклена бутилка, каза Димитър.
Докато Стефан излизаше от магазина, изведнъж от ъгъла изскочи огромно куче, изглеждаше скитническо, и го захапа за крачола на дънките; усещаше дори зъби по крака, но беше търпимо. Всичко се случи за миг, Димитър не смогна да скочи из колата, кучето веднага изчезна в храстите.
Какво беше това, откъде се взе това куче, гледаше Стефан към крака си, на джинсите имаше кръв.
И аз не разбрах, само видях, че се закачи за теб, отвърна брат му.
Качиха се обратно и тръгнаха към дома.
Стефане, какво ти стана, попита майка им, поглеждайки дупката на джинсите.
Ей, някакъв смахнат пес ме нападна пред магазина Ще го намажа с йод. Не боли много, ама потече малко кръв.
Какъв йод, веднага към поликлиниката! Трябва противобясна ваксина, страшно е куче бездомник Сериозно е, синко! настоя тя разтревожено.
Мама е права, подкрепи го Димитър, да те закарам веднага.
Като стигнаха, Димитър остана в колата, а Стефан влезе и попита на регистратурата къде да ходи.
Пред кабинета чакаше момче, първо влезе той, след него Стефан и внезапно видя Лилия. Замръзна, а и тя беше приятно изненадана.
Здравей, зарадва се Стефан, не сме се виждали от и двамата се засмяха. Ти си доктор? зад бюрото седеше сестра, и тя погледна учудено към тях.
Да, доктор съм! А как ме намери? видя се, че Лилия наистина се радва. Малко се разочаровах, че не оставих номера си тогава, ама брат ти така ме разсея не млъква.
Честно, не съм те търсил нарочно, даже си мислех, че няма шанс каза Стефан, като вдигна крачола. Куче ме нападна, ей тук е раната. Но и аз съжалявах, че си тръгнах така
Направиха му ваксина, а той събра смелост и поиска телефона й Лилия го диктува с усмивка.
Сега двамата се виждат и срещат. Един ден Лилия му призна:
А ти ми хареса от мига, в който те видях, но Димитър него веднага разпознах какъв е.
Стефан беше щастлив уверен, че с Лилия им предстои най-хубавото.
