— Каква жена? Тази баба ли? — изрева мъжът в микрофона, гласът му се носеше из целия хотел. Той не знаеше, че отговорът вече го чакаше на рецепцията.
Историята, която ще ви разкажа, е горчива като пелин, но — да си призная — много поучителна.
Това е история за това как за една вечер можеш да загубиш всичко, което си градил двадесет и пет години. И за това, че дори най-дългото търпение има свой край.
Тази година трябваше да празнуваме сребърната ни годишнина с мъжа ми, Красимир. Двадесет и пет години! Представяте ли си? Цял живот.
Решихме да отпразнуваме достойно — да летим до Гърция, в луксозен петзвезден хотел. Мечтаех за това пътуване! Събирах пари две години, отричах си всичко, спестявах всяко стотинче.
Представях си: разходки по плажа при залез, ръка за ръка като в младостта, вечеря при свещи… Цялата романтика, за която в ежедневието с вечните ремонти и внуци нямаме нито време, нито сили.
Но, както се казва, ние си правим планове, а кризата на средната възраст решава. На Красимир му удари петдесет — и сякаш го подмениха.
Сивина в брадата — дявол в ребрата, точно за него. Още от първия ден в хотела той, забравил за годишнината и за мен, се залепи за младата аниматорка.
Типична „запалка“ на трийсет, тънка като пръчка, с бяла коса до кръста и изкуствени мигли, които трептяха като криле. В къси дънки и топ, които едва прикриваха това, което приличните хора обикновено скриват.
О, момичета, какво преживях тези дни… Опитах се да не обръщам внимание. Дори се пошегувах. Мислех си, че се чувства отново млад, адреналинът го е подхлъзнал — нека си ласкае егото. Да, както!
А той, момичета, с щастлива физиономия тичаше след нея из целия хотел като куче, без да може да си скрие възхищени
