Специален празник: Паметната вечеря на двойката
Елена и нейният съпруг, Пламен, се прибираха от ресторанта в центъра на София, където празнуваха рождения му ден. Беше незабравима вечер събраха се много роднини и колеги, някои от които Елена виждаше за първи път, но щом Пламен ги бе поканил, значи имаше значение.
Елена нямаше навика да се противопоставя на решенията на съпруга си; винаги избягваше скандалите и споровете. Предпочиташе тишината и мира, лесно й беше да се съгласи, отколкото да доказва правотата си.
Елена, къде са ключовете за апартамента? Можеш ли да ги намериш?
Тя се наведе към чантата си и започна да рови. Внезапно я прониза остра болка, рязко дръпна ръката и чантата падна на пода.
Защо изписка?
Нещо ме убоде.
В твоята чанта има толкова неща, чудно е, че не се случва по-често.
Без да влизат в спор, Елена внимателно извади ключовете и двамата влязоха в апартамента. Инцидентът бързо бе забравен. Краката я боляха от умора, мечтаеше само за душ и леглото. На сутринта я събуди остра болка в ръката пръстът й беше зачервен и подут. Спомни си за нощта и реши да провери чантата си. Извадиха всичко от нея и на дъното намери голяма, ръждясала игла.
Какво е това?
Не можеше да проумее как се е озовала там. Хвана находката и я хвърли в коша. После се зае да обработи раната с аптечката и превърза болезнения пръст. Отиде на работа, но на обяд се появи температура.
Звънна на Пламен:
Пламене, не знам какво да правя! Май се заразих с нещо от онзи ден. Има ме температура, главата ме цепи, цялото ми тяло боли. Представи си, намерих ръждясала игла в чантата ми, точно с нея се убодох!
Може би по-добре иди на лекар. Не можем да рискуваме, може да е тетанус или нещо сериозно.
Не преувеличавай, добре почистих, ще се оправя.
Но с времето Елена се чувстваше все по-зле. Едвам издържа до края на работния ден, повика такси не беше способна да се справи с градския транспорт. Щом влезе вкъщи, рухна на дивана и заспа.
Сънува баба си Мария починала, когато Елена беше дете. Интуитивно знаеше, че това е тя. Въпреки строгия й вид, Елена чувстваше, че баба й иска да помогне.
Баба й я поведе сред полето, посочваше билки, обясняваше как да направи запарка за прочистване и каза, че някой й мисли зло. За да устои, трябва да оцелее. Времето й изтичаше.
Елена се събуди цялата в пот, макар че бе спала само няколко минути. Чу входната врата Пламен се бе върнал. Тя се измъкна до антрето. Той се сепна:
Какво ти е?! Погледни се
Отиде до огледалото. Вчера бе млада, красива, усмихната. Но сега с разрошена коса, тъмни кръгове, бледа кожа и празен поглед.
Какво става с мен?
Елена си спомни съня и каза:
Сънувах баба. Тя ми каза какво да правя
Елена, облечи се, тръгваме към болницата.
Няма да ходя никъде. Баба каза, че лекарите няма да помогнат.
Започна сериозен спор. Пламен я нарече луда, убеден, че халюцинира. За пръв път се скараха така жестоко Пламен дори се опита да я изведе на сила.
Ако не отидеш доброволно, ще те заведа насила.
Елена се съпротивляваше, загуби равновесие и падна. Пламен се ядоса още повече, грабна чантата й, трясна вратата и излезе. Елена едва успя да изпрати съобщение на шефа си с оправдание, че е болна и ще отсъства няколко дни.
Пламен се върна към полунощ, молейки за прошка. А тя каза:
Заведи ме в селото, където баба ми е живяла.
На сутринта Елена приличаше на ходещ покойник повече, отколкото на здрава млада жена. Пламен умоляваше:
Елена, престани, моля те! Хайде в болницата, не искам да те загубя!
Но тръгнаха към селото. Елена помнеше само името не бе ходила там, откакто родителите й продадоха къщата. Преспа целия път. Когато доближиха, се събуди и прошепна:
Карай натам.
Мъчително излезе от колата и падна в тревата, изнемощяла. Но усещаше, че е на правилното място, където баба Мария я бе завела насън. След кратко търсене намери билките, които баба й бе показала. Върнаха се в София, Пламен приготви запарката според указанията. Елена започна да отпива на малки глътки и с всяка усещаше леко подобрение.
Докато стигна до банята, видя, че урината й беше черна, ала това не я уплаши баба й беше казала:
Злото си тръгва
Тази нощ пак сънува баба си сега тя се усмихваше. Започна да говори:
Иглата е носител на проклятие, изпратено към теб. Запарката ще ти върне силите, но не за дълго. Трябва да научим кой го е направил, да върнем злото обратно. Не виждам кой е но има връзка с мъжа ти. Ако не беше изхвърлила иглата, щях да кажа повече
Сега направи следното. Отиди в аптека, купи кутийка с игли. Върху най-голямата кажи така: Духове от нощта, бивши живи! Чуйте ме, сенки нощни, покажете ми истината! Открийте врага ми Сложи тази игла в чантата на съпруга си. Който ти е пратил злото ще се убоде в нея и така ще стане ясен.
Баба се стопи като роса. Елена се събуди, все още болна, но твърдо вярваше, че ще се оправи. Чувстваше подкрепата на баба си Мария.
Пламен остана у дома да я наглежда и се изненада, когато тя настоя, че сама ще отиде до магазина:
Елена, в това състояние ли ще ходиш? Ела да те придружа.
Пламене, сготви ми супа прегладняла съм от този вирус.
Последва инструкциите от съня. Вечерта иглата със заклинанието бе вече в чантата на Пламен. Когато го попита дали може да се справи сама, отвърна:
Ще се справя.
Елена постепенно започна да се възстановява, но усещаше, че злото все още я гризе отвътре. Запарката, която приемаше трети ден, сякаш беше противоотрова смущаваше онова, което я изтощаваше.
С мъка изчака Пламен да се прибере и веднага го попита:
Как мина денят ти?
Добре. Защо питаш?
Стори й се, че нищо не е станало, докато Пламен не допълни:
Знаеш ли, днес Силвия от съседния отдел ме видя затрупан с папки, реши да ми помогне и бръкна в чантата ми за ключовете от офиса. Убоде се на игла. Как е попаднала там? Гледаше ме така, все едно ще ме покоси само с поглед.
Имаш ли нещо с тази Силвия?
Елена, моля те Обичам само теб. Не е Силвия, нито друга.
Беше ли на рождения ден в ресторанта?
Беше. Просто колежка.
За Елена парченцата на пъзела се наредиха. Сега разбра как ръждясалата игла се е озовала в нейната чанта.
Пламен отиде в кухнята, а вечерята го чакаше. Елена пак заспа и пак сънува баба си. Тя й разкри как да върне злото на Силвия вече беше категорична: Силвия използва магия, за да измести Елена и да заеме нейното място до Пламен. Ако не може с нормални средства, ще пробва с магии. Ще продължи, докато не получи своето.
Елена изпълни заръките на баба Мария. Не след дълго Пламен сподели, че Силвия е в болнични в много тежко състояние, а лекарите били озадачени.
Елена помоли Пламен да я закара през уикенда до селото, където баба й бе израснала, до гробището не бе ходила там след погребението. Купи букет свежи карамфили, сложи ръкавици и почисти гроба от плевелите. Намери надгробната плоча на Мария, видя й снимката, спасителката си в сънища. Подреди цветята във ваза, седна на пейката и заговори кротко:
Бабо, прости, че не идвах по-рано. Мислех, че годишните визити на мама и татко са достатъчни, но сгреших. Ще идвам и аз вече. Ако не беше ти, можеше и мен да ме няма.
В този миг Елена усети присъствието й сякаш баба Мария нежно положи ръце на раменете й. Дори се обърна, но видя само как тръпне въздухът от лекия вятърТя затвори очи и почувства топлина, която тръгна от гърдите й и се разля по цялото тяло. Болката отшумя, сърцето й се отпусна, а вятърът сякаш нашепваше думи, които не можеше да разбере, но знаеше, че са думи на благословия. Злото, което я бе гризало толкова дни, се разсейваше като мъгла под утринно слънце.
Елена отвори очи и усети, че вече е друга по-силна, по-мъдра. Пламен седеше на метри от нея и я гледаше със смесени чувства: страх, обич, възхищение. Тя му се усмихна и когато се върнаха в колата, го хвана за ръка, усетила за пръв път, че връзката им е по-дълбока от всичко материално тя бе белязана от съдбата им, от рода, от човечността.
На път за София дъждът заваля тихо, като пречистваща завеса, която омива старата болка и отваря пространство за ново начало. Елена знаеше, че животът й няма да бъде същият вече бе победила тъмнината, но най-важното бе, че беше открила силата си. А с нея и онази любов, която можеше да устои на всяка буря.
Над покрива на колата облаците се отдръпнаха, за да пропуснат първите лъчи на залеза. Елена се усмихна с благодарност към невидимата си закрилница, готова да посрещне всичко, което ще дойде. Защото вече знаеше магията, която спасява, е само тази на сърцето.
Специална юбилейна вечер: Незабравимата семейна вечеря, която промени живота на двойката в София
