– Остави го намира
– Мило момиче, такива като теб той има десет, – изсъска непозната жена, вперила поглед в очите на Росица.
Да позная ли вече си мечтаеш за сватба? Така ли е?
Ще те разочаровам сватба няма да има
Пусни Деян и никога повече не ми се изпречвай на пътя, иначе ще съжаляваш. Обещавам ти!
***
Росица е родена и израснала в София. Родителите ѝ дадоха чудесен старт на нея и по-голямата ѝ сестра подариха на всяка по едно жилище на осемнадесетия им рожден ден.
Момичето смяташе, че майка ѝ и баща ѝ са изпълнили своя родителски дълг дали са ѝ образование и покрив. Сега вече тя трябваше сама да гради живота си.
Росица започна работа веднага щом влезе в университета и оттогава никога не поиска ни лев от родителите си.
Самостоятелността още от ранна възраст я научи да се справя сама с всичко майка ѝ и баща ѝ не знаеха дори половината неща, които се случваха в живота ѝ.
Когато срещна Деян, реши да не посвещава веднага близките си в отношенията им.
През последните две години между Росица и майка ѝ, Верка Илиянова, се появи неразбирателство. След като излезе в пенсия, Верка сякаш нарочно се вълнуваше от бебета, искаше внуче от по-малката си дъщеря.
– Дъще, – при всяка среща ѝ повтаряше жената, – Нели вече има дете, а ти кога ще се замислиш за семейство?
В ума на Росица изплува неуспешният пример на сестра ѝ тя се омъжи на деветнадесет, веднага роди и заряза обучението си.
За седем години Нели се бе превърнала в наистина типична домакиня, с която вече и дума не можеше да си размениш.
Росица не бързаше имаше свои планове. Омъжване наближаващо 30-те, дете около 35. Тогава вече ще си е стъпила на краката финансово и ще може спокойно да остане три години по майчинство без грижи.
Тя беше свикнала да разчита само на себе си.
С мечтите на Росица Верка Илиянова не беше особено съгласна:
– Какво ти е това мислене? Мъжът трябва да осигурява семейството, твоето е да намериш подходящ съпруг, да се омъжиш и да родиш. Това ти е задачата! Останалото не те засяга!
– Мамо, – търпеливо обясняваше Росица, – виж Нели. Какво хубаво има в това, че е напълно зависима от Петър?
Все трябва да му иска за дреболии, а ако той не даде търси помощ от вас. Не искам така.
Не искам да зависим от никого! А и Петър е нахален живее в нейното жилище и още претенции има!
– Роси, навсякъде е така. И при нас с баща ти беше същото. Аз също, от майчинство на майчинство осем години вкъщи, но се оправихме.
И с баща ти се карахме за пари понякога, но двамата успяхме да ви осигурим дом.
– Мамо, ти си се омъжила по любов и аз това искам! Още не съм срещнала мъж, когото да обикна истински и да искам да му родя дете.
Няма да се омъжа за първия срещнат, както Нели.
***
С Деян Росица се запозна точно навреме няколко месеца преди да навърши тридесет. Както си го беше нарекла.
Той я впечатли още отначало галантен, умен, модерен, уважаваше равенството. Никога не изискваше подчинение от жената.
Росица реши да остави нещата да вървят естествено.
***
Срещаха се почти година, но нито тя, нито той повдигнаха темата за сватба.
Първоначално тази бавност не я притесняваше, докато не сподели подробности с приятелката си Виолета.
Виолета ѝ зададе един въпрос, който пося съмнение в душата на Росица:
– Сигурна ли си, че е сериозен към теб? Моят Митко ме поиска след три месеца, а ти цяла година го чакаш.
Позната ли си с родителите му? А с приятелите? Значи те крие… Може да има друга, по-официална.
За първи път Росица се замисли: Защо Деян не иска да издигне отношенията им на следващо, по-сериозно ниво?
Виждаха се един-два пъти седмично у нея, Деян рядко оставаше да пренощува.
Росица реши да разбере повече и каза:
– Хвана се, че нищо не знам за семейството ти!
– Какво точно искаш да знаеш? попита той.
– Основни неща. Кои са родителите ти? Имаш ли братя или сестри? С какво се занимават?
– Имам, но са пенсионери. Братя и сестри нямам. Доволна ли си?
– А деца имаш ли? попита кратко Росица.
Видимо притеснен, Деян отговори:
– Нямам деца. Но какъв е този разпит? Какво става?
– Нищо, просто исках да зная малко повече за теб.
Деян, мисля, че след година заедно е време да се запознаем със семействата си.
Той не отговори и смени темата.
Росица започна да се тревожи: дали Виолета не е права? Започна редовно да настоява да я запознае с родителите си.
Деян все отказваше, но като видя, че Росица няма да отстъпи, предложи:
– Добре. Да започнем с моите приятели този уикенд ме канят на вилата. Всички ще сме по двойки. Ще дойдеш ли?
***
Росица се съгласи и не съжаляваше. Приятелите на Деян и техните половинки се оказаха чудесни.
Странно ѝ беше, че нито един от мъжете не беше женен всички на възраст 35-45, без халки.
Попита Деян:
– Всички твои приятели неженени ли са?
– Така излиза усмихна се той. Явно такава ни е компанията. Хайде, вече е твой ред кога ще ме представиш на твоята мама и баща?
Росица набързо урежда срещата. Отиде у тях и обяви:
– Мамо, тате, искам да ви запозная с моя бъдещ съпруг.
– Най-после! въздъхна радостно Верка Илиянова. Разкажи ни за него кой е, какво работи, на колко е?
– Не бързай, мамо, казва се Деян, адвокат, на 34.
– Има ли свое жилище? поинтересува се майката.
Росица се обърка, така и не беше питала Деян къде живее и дали е сам.
– Ще го попиташ лично, мамо. Ако утре дойдем, добре ли е?
– Чакаме ви, дъще, всичко ще отложим!
Запознанството мина много добре родителите на Росица бяха доволни, Деян разказваше, шегуваше се, отговаряше на всички въпроси.
И Росица тази вечер научи нови неща че Деян живее в собствен двустаен апартамент в центъра на София.
Беше щастлива оставаше още малко и можеше да започне да мечтае за сватба.
Но среща с неговите родители не успяха да уговорят непознатата жена разбърка всички планове
***
Една вечер Деян звънна:
– Довечера няма да ме чакаш. Имам важна среща с клиент, става дума за пари, не мога да я изтърва. Утре ще се видим, става ли?
– Добре, успех, любими! отвърна Росица.
Тъкмо се приготвяше за лягане, при позвъняване на вратата.
Росица реши, че това е Деян сигурно се е разкаял и е дошъл при нея.
Отвори но срещу нея стоеше стилна, неизвестна брюнетка:
– Добър вечер. Мога ли да ви помогна с нещо?
– Можете, мила. Може ли да вляза? Трябва да поговорим.
– Заповядайте остави я да влезе Росица.
Дълго мълчаха. Първа заговори Росица:
– Кого търсите?
– Теб търся, скъпа. Исках да видя жената, която нахлува в чуждо семейство и се опитва да отнеме бащата на две деца.
Сърцето на Росица застина. Тя веднага разбра коя е тази жена.
Непознатата продължи:
– Обикновено позволявам на мъжа ми да има забавления. Женени сме от шестнайсет години, вече ни е омръзнало един на друг.
Любовниците на Деян не издържат дълго, а с теб вече е година.
Не искам да си призная, но вече си опасност за семейството ми.
Наех детектив, за да разбера с кого е мъжът ми извън къщи. Росица, моля те, остави съпруга ми на мира!
Сама разбираш, след толкова години брак, няма да ти го дам току-така.
Ако трябва да избира, повярвай, теб ще зареже.
Адвокатската кантора, където работи Деян, е на баща ми. Всичко, което има, се дължи на него. Бъди разумна не си съсипвай живота.
Жената си тръгна, а Росица се разплака и веднага се хвърли да звъни на любимия си.
Когато Деян отговори, тя заплака:
– Женен си! Имаш две деца! Защо ме лъга? Дойде жена ти и ми разказа всичко!
– Ще говорим по-късно, зает съм, – каза Деян и затвори.
Повече Росица не чу нищо от него.
Най-вероятно бе сменил номера си, тя пробва да се свърже чрез приятели, близки, колеги.
Розицата преживя тежко раздялата. На родителите каза, че сама е зарязала успешния адвокат просто характерите не съвпаднали.
Дълго лекуваше разбитото си сърце. Чак след година и половина позволи на друг мъж да се приближи до неяМинаха месеци. Росица се връщаше по навик в самотния апартамент, вечерите ѝ бяха пълни със спомени, въпроси и опити да намери отговори в тишината. Светът ѝ беше станал по-тих, но волята ѝ по-силна.
С времето горчивината отстъпи пред прозрение не тя беше загубила, а беше била пощадена. Знаеше, че заслужава човек, който да я цени истински, а не да дели времето и чувствата си между нея и мними семейни задължения.
Една сутрин, докато държеше чаша кафе и гледаше към парка, получи съобщение от непознат номер: Извинявай за всичко. Разпозна сухата студенина Деян. Усмихна се тъжно. Изтри съобщението без да отговори. Миналото беше затворена страница.
Малко по малко започна да си връща старите радости разходките из града, времето със семейството си, книгите, плановете за курсове и смели мечти. Все още я питаха кога ще се омъжи, но вече не се ядосваше. Усмихваше се с онази лекота, която идва само след преодолени бури.
Срещна се отново с Виолета в една слънчева съботна сутрин обсъдиха всичко, смяха се на провалите си. Виолета каза: Понякога съдбата ни спасява от погрешните хора, преди да се опитаме да ги задържим завинаги.
На излизане Росица вдиша дълбоко, слънцето галеше лицето ѝ, а в сърцето ѝ се настани тихата увереност: предстоят още безброй дни, нови срещи, може би някой някъде я чака, но най-важното тя е научила да цени себе си. И вече знаеше, че следващият, който ще покани в живота си, ще го направи не по необходимост, а по избор, с пълна вяра, че заслужава истинска, взаимна любов.
И тръгна по своя път свободна, променена, но вече сигурна, че винаги ще избира себе си първа.
