„Децата ѝ съсипаха всичко на нашата сватба!“ – оплакваше се моята приятелка Не бях поканена на сватбата на Елена, въпреки че бяхме доста близки. Поздравих я около месец по-късно, срещнахме се в кафе, където ѝ подарих подарък. Разбира се, помолих я да разкаже как е минала сватбата и тържеството, но после съжалих. Почти цялата история за това голямо събитие беше изградена върху коментари за поведението на децата на сестрата на съпруга ѝ, които тя довела със себе си, въпреки че всички гости били предварително предупредени, че децата трябва да останат вкъщи. По някаква причина Елена смятала, че децата не трябва да присъстват на церемонията. Приятелката ми много внимателно подходила към планирането на сватбата, дори определила кой до кого да седне. Така организирала всичко, че за деца просто нямало място. Трябва да отбележа, че сестрата на съпруга на Елена е разведена и с бившия си се разделили само няколко месеца преди сватбата. На самотна майка с две деца определено ѝ е било изключително трудно да ги остави сами за по-дълго време. Тяхната баба, свекървата на Елена, също трябвало да присъства на сватбата, а наемането на гледачка било едновременно скъпо и стресиращо – все пак, кой знае кой ще остане с децата? Преди сватбата Елена няколко пъти се срещала с бъдещата си зълва и я убедила, че въпросът с децата трябва да се реши някак си. Не уточнила как, и всъщност не се е занимавала повече с това. А зълвата се появила на сватбата с децата си, които според Елена били доста невъзпитани дори по време на церемонията. Свекървата, като видяла, че Елена е раздразнена, се опитала да изглади нещата и бързо уредила с управителя на ресторанта две допълнителни места. Останалите гости налели масло в огъня – някои с намеци, други съвсем директно питали младата булка: „А защо всички не можеха да дойдат с децата си?“. Разбира се, такива въпроси и намеци смаяли Елена и тя трябвало да измисля нещо, за да успокои възмутените гости. Мисля, че въпреки цялото си въображение, Елена не се сетила да покани аниматор за децата и да организира детски сладкарски бар, така че малчуганите да се чувстват свободно и да не пречат на никого. Ако булката организира сватба не само за себе си, но и за хората, които обича, трябва да вземе предвид мнението и възможностите им. Не коментирах възмущението на Елена, за да не изострям отношенията ни, но от реакцията ми тя разбра, че всъщност не одобрявам предразсъдъците ѝ спрямо деца на сватбата.

“Техните хлапета ми разбиха цялата сватба!” оплакваше ми се моята приятелка

Не получих покана за сватбата на Елена, въпреки че бяхме доста близки. Поздравих я едва след около месец, уговорихме се да се видим на кафе и й занесох подарък. Естествено, попитах я как е минала сватбата и купонът, но после ми се искаше да не бях задавала този въпрос. Почти цялата ѝ версия на това велико събитие се въртеше само около ужаса, който били устроили децата на зълвата ѝ, които тя довела въпреки изричната заръка да оставят всички малки навлеци у дома.

По някаква причина Елена беше твърдо убедена, че на нейното тържество мястото на децата е… далеч някъде при баба си или по-добре при някоя строга леля на село. Много внимателно беше планирала всичко от разпределението на местата до избора на песните за първия танц. Така организираше празненството, че ако случайно се появеше дете, това щеше да е почти толкова скандално, колкото да дойдеш по джапанки на червен килим.

Трябва да ги разберем, де зълвата на Елена е наскоро разведена, остава сама с две деца и едва са минали три месеца от драмата. Не ѝ е никак лесно да им търси гледачка за цяла нощ. Ами и бабата свекирвата на Елена уважила поканата, няма кой да върже малките палавници. Нани? Те струват цяло богатство, а на кого ще се довериш в тези времена…

Въобще, преди сватбата Елена няколко пъти се срещна със зълвата си, дискутираха темата, обаче така и не предложи истинско решение. Просто си мислеше, че “някак ще се оправят” и кой знае с каква круша под шапката. В крайна сметка оная жена дойде на церемонията с децата си и, според Елена, още на клетвата приличаха на малки тайфуни. Свекирвата, забелязвайки, че булката вече къса от нерви, опита да успокои ситуацията и организира две екстра столчета при шефа на ресторанта.

Другите гости наляха още масло в огъня кой уж случайно, кой направо: “Ама защо, Елена, всички ли трябваше да си държат децата завързани в килера тази вечер?”. Разбира се, всички тези въпроси караха Елена да се изчерви като домат и да импровизира обяснения, за да умилостиви страшния съд на родата.

Мисля си, че ако беше вложила част от огромната си енергия в това да наеме някоя млада студентка за аниматор или пък да сложи маса със сладки неща специално за малчуганите, всичко щеше да мине като по мед и масло.

Когато младоженката си прави сватба не само за себе си, но и за хората, които обича, май трябва малко да се съобразява и с техните желания и ситуации.

Не коментирах драмата на Елена нали не искам да я ядосвам допълнително, но по физиономията ми разбира, че не подкрепям военните ѝ действия срещу децата на сватбата. Все пак, и най-заклетата булка трябва да знае: семейство без дечурлига е като баница без сирене.