Защо замених съпругата си с друга жена?
Пак аз измиях чиниите. Стояха вече трети ден в мивката. Дори един чист чайник не беше останал. Чаках… чаках. Какво да правя? Прибрах се вкъщи след работа гладен, ядосан, уморен. А първо трябва да измия всички съдове, иначе няма на какво да ям.
И нямаше и какво да се яде. Пуснах чайника, сложих тенджерата с вода на котлона. Поне ще сваря някакви наденички. Толкова съм гладен. Никога не съм си представял, че ще страдам така А колко хубав гювеч правеше моята Милена! Жалко, че сега нямам такъв обяд…
Пухкави мекички! И еклери, с най-различни пълнежи. Свински ребра, чудни манджи. И какъв ред цареше сякаш винаги всичко блестеше. Като се прибирах от работа, миришеше на чистота. А сега
Защо тогава не го оцених? Сякаш ми се струваше, че Милена няма нужда от нищо, освен от пералнята и тенджерите
Една сутрин видях Даниела. Красива, с къса пола и високи токчета. Излизаше от фризьорския салон излъскана, поддържана, уникална. Тогава ми се стори…
Моята Милена не ходеше по салони, не харчеше левчета за прически, не обичаше да боядисва косата си. Да, в бутик не се навърташе. А беше и тя стройна, хубава. Просто не харесваше тия женски глезотии все с дънки и гуменки препускаше по магазина или тичаше из къщи.
Обичам друга! изрекох на Милена, когато се прибрах у дома. Не искам да те лъжа повече.
Милена продължи да разбива сметаната за тортата. Не се обърна. Не забелязах как сълзите се стичат от очите й
Мъчеше ме това, че не чувствам жена до себе си, а просто домакиня. Може би затова така държах на Даниела. Сега пък аз мия чиниите, мия пода и подреждам. Да готвя още не мога както трябва, а нощe понякога сънувам мекиците на Милена
Даниела си направи нов маникюр, затова не може да чисти. Сега е разположена на дивана, прелиства списания, после ще отиде във фризьорския салон за нова прическа. По пода са разхвърляни рокли, вече няколко пъти се препънах в обувките. Чуди се коя рокля да облече за салона.
Защо замених жена си с такава ленивка? Дали да не сваря още малко макарони? Толкова съм гладен…
