Станах сурогатна майка два пъти: сега на мен и децата ми нищо не ни липсва и си живеем царски
Първата си дъщеря родих още като осемнайсетгодишно момиче. След като всичко мина така лесно, заприлича ми, че това с раждането изобщо не е толкова страшно, колкото го описват. И още тогава, макар че беше просто слух в махалата, сурогатното майчинство доста сериозно ме загложди…
Семейството ми беше от тия скромни, едва свързващи двата края. Родителите ми се опитваха да хранят мен и трите ми сестри, ама както често става, не стигаха никак парите. Ожених се на 17, мислейки, че поне малко ще облекча положението. Обаче с мъжа ми и малката щерка направо скърцахме гладни. Пари нямахме, собствен дом още по-малко, та карахме на каквото повее вятърът. И тогава пак започнах да се въртя около мисълта за сурогатното майчинство. Мъжът ми категорично против, въпреки всичките ми уговорки. Аз го смятах за супер изход от нашите вечни финансови дертове.
Мина известно време и се появи второто ни дете. Не стана по-лесно, напротив, още по-тежко захапа. Мъжът ми не издържа и изчезна от хоризонта както казват бабите, повече не можа да го носи на рамо. Останах сама с двете малки момичета. Добре че мама и сестрите се притекоха на помощ: аз на работа, те с децата. Обаче пак не ми стигаха парите. Тогава си казах време е да опитам това, което ми се върти от години в главата.
Заминах за София. Там се записах в агенция за сурогатно майчинство. Пробвахме няколко пъти с инвитро, но не потръгна. Последния път, когато уж стана, накрая загубих бременността.
Върнах се в Пловдив, мислех да се откажа. Но шест месеца по-късно, ровейки се из интернет, попаднах на обява едно бюро търсеше сурогатни майки при чудесни условия. Рекох си: Ако стане чудесно, ако не значи просто не ми е писано.
Този път всичко се получи. Цяла година с момичетата живяхме в луксозен апартамент в нова сграда. Родителите, на които носех бебето, не се циганяха глезеха ни с хубава храна, купуваха на децата играчки, плащаха всичките ни забавления: кино, зоопарк, хич не се стискаха. Девет месеца по-късно им родих прекрасно, здраво момченце.
После се прибрахме у дома, а хонорарът от сурогатното майчинство стигна точно да си купим двустаен апартамент в квартала. Даже си останаха още пари, та цяла година си живяхме, без да си отказваме нищо за първи път в живота ми левове в портмонето стояха всеки месец!
Две години по-късно отново приех да бъда сурогатна майка този път за китайско семейство.
Сега с дъщерите ми живеем в просторна къща с градинка. Момичетата имат всичко, за което са си мечтали. Може да ме упрекват някои ама аз не виждам нищо лошо в това, че успях да осигуря хубав живот на семейството си, било то и по този начин. Животът си знае работата всеки стига, където му е писано, по неговия си път!
