Пак ли тя? Мария застина на място с купата за салата в ръка, като гледаше как мъжът ѝ нервно отхвърля входящия разговор и обръща телефона с дисплея надолу върху полираната повърхност на масата.
Коя тя? Мари, недей сега, моля ти се, Георги се намръщи, все едно го боли зъб. Протегна се за един мандарин, започна да бели кората, гледайки встрани, да не срещне погледа ѝ. От работа звъняха. Годишният отчет е крайният срок, сървърът е забил, системният админ е в паника. Знаеш, последните дни на годината, всички са на ръба.
Мария бавно остави салатата руска на ръба на масата. Кристалната купа изтрака глухо. В стаята миришеше на борова елха, печено пиле с розмарин и онзи скъп парфюм, с който се беше напръскала преди пет минути. Телевизорът бумтеше с весели новини за изминалата година и показваше усмихнати лица на известни хора, но празничното настроение, по което Мария се беше впрегнала от сутринта насам, вече се изпаряваше по-бързо и от разлято шампанско.
Георги, десет вечерта е. Тридесет и първи декември. Какъв системен админ? Какъв сървър? Телефонът ти изписа Светлана. Видях го, зрението ми е като на сокол, слава богу.
Мъжът ѝ въздъхна тежко, остави наполовина обеления мандарин и най-накрая я погледна. В очите му се смесиха раздразнение и вина до болка познат микс, който получаваше последната половин година.
Добре, да, Светлана. И какво? И хората имат проблеми. Десет години съм живял с нея, имаме дъщеря, макар че вече е голяма. Да не би да трябва да я зарежа точно когато има нужда?
Тя има дъщеря, нека тя помага. Мила е на двайсет и три напомни Мария, като усещаше как студената ѝ ярост ври отвътре. А ти имаш жена тук, и то настояща, не бивша. Уговорихме се този Нова година да сме само ние двамата без майките, без моите приятелки и най-малко без Светлана.
Мари, не бъди такъв камък! Георги скочи от стола и се разходи в стаята. На Светлана ѝ се е спукала тръба в банята. Бие вряла вода, тя сама не може да я затвори, кранът е заял. Аварийната не идва, Нова година е, всички са по масите вече. Ще наводни съседите, а те имат ремонт за хиляди левове. Да чакам ли после да дойдат сметки, да ми проси пари, защото заплатата и е малка?
Мария гледаше спокойно мъжа си. Историята с тръбата щеше да звучи достоверно, ако не беше пета поред този месец. Един ден Светлана закъсваше на пътя (и Георги тичаше посред нощ с туба бензин), друг ден да ѝ се окачи корнизът, че ѝ се вие свят, или пък я заболявало сърцето и той ѝ носеше лекарства.
Светлана, бившата на Георги, беше истинска магьосница на бедите. Все измисляше някакъв форсмажор и виртуозно ги разтоварваше на рамото на бившия си мъж. А като Мария и Георги се ожениха преди три години, Светлана уж не искаше и да чува за него. Но щом той се издигна на работа и купи нова кола, Светлана тотално се срина в нещастия.
Ако сега излезеш, не се връщай! гласът на Мария беше нисък и непоклатим.
Стига, бе! Кви са тия драми! скочи Георги. Не отивам да гуляя ще режа вода, ще сложа скоба, максимум четирийсет минути. В единайсет и половина съм тук! Не отваряй бутилка без мен!
Той вече си търсеше дънките, свалени малко по-рано вечерта.
Има дъщеря, нека Мила затвори крана, повтори Мария.
Мила е по Балкана с приятели, няма връзка! вече беше навлякъл пуловера. Мари, форсмажор! Ще ти звънна по видео, да ти покажа тръбата!
Бутна се, цунка я по бузата някак служебно, като отбелязано да. Ухаеше на душ гел и на онази отчаяна надежда за уют, която Мария топлеше три години. Тя не се отдръпна, но и не отвърна. Стоеше там, ледена статуя сред бляскавата всекидневна.
Казах ти: не се връщай, каза сухо на стената.
Айде, айде, не преигравай! махна с ръка Георги на вратата. Къде ще ида? Само час! Недей без мен да ядеш!
Вратата трясна. Ключът щракна. Мълчание, сгрято единствено от телевизора: А сега песента на годината!
Мария стоя минута, после пристъпи до прозореца. Апартаментът им беше на третия етаж и дворът се виждаше чудесно. Видя как Георги излиза, почти падайки по леда, рови се из снега на колата, влиза вътре. Светнаха фарове, колата изръмжа и дръпна, все едно бяга надалеч.
Той не отиваше при някаква тръба. Караше като човек, който се чувства свободен.
Върна се при празничната маса руска салата, шпроти, минишницли, домашно сготвен свински бут, който къкри шест часа, бистър като сълза. Във фурната се доопичаше патица с ябълки. Два дни от живота си беше дала за този празник. Беше купила на Георги скъпа въдица мечтата му от година. Сложила я под елхата с червена панделка.
Седна на стол и впери поглед в неговия телефон който беше забравен в бързината.
Сърцето ѝ прескочи. Той никога не се разделяше с телефона, дори в банята го носеше. Явно, този път паниката на Светлана надви.
Дисплеят изведнъж светна. Съобщение. Големи букви Светлана.
Мария знаеше паролата. Георги беше прозрачен до болка рождената година на Мила. Никога не гледаше телефона му досега, не ѝ се струваше достойно. Но тази вечер беше различна. Днес светът ѝ рухна, имаше право да знае защо.
Въведе четири цифри. Отвори чата.
Последното съобщение от Светлана, преди минута:
*Жоре, тръгна ли? Гостите вече идват, Мила и гаджето са тук, чакат тати на масата. Направих ти любимата Наполеон. Шампанското изстива!*
Прочете го два пъти. Мила и гаджето са тук. Същата Мила, дето била без обхват в Балкана. Гостите идват. Наполеон.
Провери по-нагоре. Нито дума за тръба. Нито за наводнение. Само съобщения през деня:
*14:30. Светлана: Сигурен ли си, че ще се измъкнеш? Измисли си нещо кажи, че ми е лошо.*
*14:35. Георги: Ще измисля. Мария подготвя всичко, неудобно ми е, ама искам да съм при теб. С нея е скучно, пак ще киселее.*
*15:00. Светлана: Айде, недей мрънка! Обеща ми. Нова година е семеен празник. Ние сме ти семейството, а тя приложение към апартамента. Чакам те в 11.*
Мария бавно върна телефона на масата. Ръцете ѝ не трепереха. Беше я обляло странно усещане като да се провреш през гъста мъгла и да излезеш на слънце. Всичко си дойде на мястото.
Приложение към апартамента.
Апартаментът си беше неин, от наследство. Георги се нанесе с един куфар и кредит за стар Форд, който изплатиха заедно. Три години живя тук, нищо не вложи, но все помагаше на бившото си семейство, защото там било тежко.
Погледна часовника 22:45. Оставаше час до Новата година.
Стана, отиде в спалнята, извади големия куфар с колелца с него ходиха в Турция на меден месец. Разтвори го на леглото.
Действаше бързо, механично. Първо летяха ризи не ги сгъваше, просто ги хвърляше с закачалките. После дънките, пуловерите, тениските. Чорапи и бельо изсипа от един дълъг мухъл.
Куфарът се напълни за минута. Закопча го, седна отгоре, прибра ципа.
Малко беше. Имаше още неща.
Дръпна от килера три огромни чувала за боклук. В първия обувки. Ботуши, маратонки, пантофи. Във втория якета, шапки, шалове. В третия лични неща от банята: самобръсначка, четка за зъби, дезодоранти, започнат шампоан против пърхот.
Движеше се като на автомат. Без нерви. Целта: апартаментът чист до полунощ.
Видя подаръчната кутия с въдицата. Разкъса опаковката, въдицата блесна на фона на елхата. Вкара я в чувала с якетата, добави кутийка с изкуствени примамки, намерена на балкона.
23:15.
Избута куфара и трите огромни чувала в коридора. Облече се, обу се. Тежко беше, но гневът ѝ даде сила. Изкара всичко на площадката.
Входът с метална врата не ѝ се занимаваше. Снесе всичко до асансьора, нареди ги подред. Най-отгоре, като черешка, сложи телефона му.
Върна се, откъсна лист и с маркер надраска: ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! КЪСМЕТ В СЕМЕЙНИЯ ЖИВОТ! Залепи бележката на куфара.
Влезе си. Заключи долния, горния и най-важното нощното резе.
23:30.
Мария мина в кухнята, изключи фурната. Патето беше готово, ухаеше страхотно. Сложи си ябълкова кълка, наля пенливо шампанско.
У дома беше тихо, за първи път въздухът беше лек. Нямаше нужда да услужва на никого, да търпи глупави оправдания, изобщо да бъде омаловажавана.
Седна, пусна играчките на елхата да мигат плавно.
По телевизора президентът вече говореше: Тази година не беше лесна
Определено не беше, каза Мария високо. Но следващата ще е чудесна.
Камбанен звън.
Едно. Две. Три
Пожела си: никога повече да не позволява някой да я тъпче.
Дванайсет! Изстрели навън, небето се озари.
Мария изпи шампанското, откъсна патешко бутче. Беше страхотно вкусно.
След половин час вече си беше сипала чай и ядеше торта, купена само за нея, когато се позвъни на вратата.
Първо кратко и сигурно. Георги се върна, уж набързо. Явно при Светлана нещо се обърка или си спомни за телефона, или просто реши, че час е достатъчен.
Мария не помръдна. Седеше в креслото с книга.
Звонът продължи по-настойчив, по-дълъг.
После ключ се завъртя, пак, пак, но не успя. Георги се мъчеше, тракаше.
Мари! прозвуча гласът му, заглушен от желязото. Мари, отвори, тук съм! Резето е!
Мария прелисти страницата.
Ма, спиш ли? вече разтревожен. Отвори, аз съм! Телефона съм забравил! Трябваше да се върна, даже не можах да ѝ помогна, веднага се върнах!
Лъжата му беше като лепило прилепена и естествена. Мария едва се усмихна дарба си беше.
Взе телефона си, потърси номера му (неговият апарат беше отвън, още не го бе видял, явно нямаше лампа в коридора на етажа). Започна да пише съобщение, но не прати нищо просто слушаше.
Не е смешно! Отвори! Замръзнах!
Чу го как удари вратата. После два пъти още.
Какво си ми се разсърдила? Извини ме, де! Върнах се! Все още можем да празнуваме!
Внезапно спря. Може би забеляза нещата си или някой съсед светна лампата.
Тишина десетина секунди.
Какво е това? този път звучеше озадъчено и меко Това моите неща? Мария?!
Затръшкване по врата, вече с крак.
Да не си луда?! Кви са тия неща?! Това е и мой дом! Тук съм регистриран!
Мария стана, доближи се до вратата. Не я отвори, а изрече чисто и ясно:
Не си регистриран, Георги. Временната регистрация изтече още преди три дни. Ние забравихме да я подновим, помниш ли? А апартаментът е мой.
Мария, отвори! Да говорим! Какво ти стана? Заради това, че отидох при бившата за час?
Видях чата, Георги. Телефонът ти е там, на куфара. Прочети какво пишеш на семейството за приложение към апартамента.
Мълчание. Само тежко дишане.
Ти ти си чела?
Паролата ти е годината на Мила. Предвидим си, Георги. И глупав.
Мари, само съм я успокоявал! Смогнатата е! Аз теб обичам!
Върви си, Георги. Отивай при семейството. Там те чакат Наполеон и Мила. Нали искаше веселие? А аз искам да спя.
Къде да ходя? Една през нощта е! Изпих една чаша, не мога да шофирам! Такси баснословно скъпо!
Не са мои проблеми. Имаш си семейство. Нека Мила те докара. Или Светлана да закара теб, както ти за нея.
Ще избия вратата!
Пробвай. Ще извикам полиция. Брат ми е дежурен тази вечер и ще дойде с радост. Знаеш колко те уважава.
Георги отлично знаеше братът на Мария, полицейски инспектор, винаги е казвал, че този лапач няма място в дома ѝ.
Гаднярка! О, и гаднярка си! Три години съсипах за теб!
Вземи си боклуците и върви. Иначе ще ги пусна в боклука.
Чу го как рита куфара. Трясък, явно куфарът се обръща. Опаковане на чували, псувни.
Ще съжаляваш! извика най-накрая. Ще видиш! Кой ще те иска на четиридесет и пет?
Честита Нова година, Георги, каза Мария и се прибра в спалнята.
Чу асансьора. После всичко утихна.
Мария легна, зави си пухеното одеяло. Очакваше да плаче. Да я боли. Но не… беше като да си изхвърлил торба с боклук, който години наред е тровил въздуха у дома.
Заспа незабавно с фона на далечните фойерверки.
Сутринта я събуди звън на телефона. Звънеше бъдещата ѝ пак свекърва, майка му.
Мария! Какво става? крещеше на висок глас без да се представи. Жоре се оплака, че си го изгонила в студа! Сега е при Светлана, горкичкият, спи на кухненския диван! Как можа?
Здравейте, лельо Катя, спокойно отговори Мария, протягайки се. Честита Нова година.
Каква Нова година?! Семейство разваляш! От ревност! А той само да помогне отишъл
Лельо Катя, прекъсна я Мария, Вашият син ми изневеряваше с бившата си жена. Наричал ме е приложение към апартамента. Лъгал ме е. Върнах го там, където се чувства добре. Бъдете щастлива, семейството се събра.
Какво?! задави се тя. Какви съобщения? Жоре каза, че си измисляш!
Сега ви изпращам снимки на чата в Viber. Ще видите и какво мисли за вас Георги нарича ви стара досадница, която само раздава акъл.
Мълчание. Мария натисна затвори и блокира номера ѝ. Избра най-цветистите чат съобщения между Георги и Светлана, които през нощта снима с телефона си и ги прати на свекърва си.
След пет минути пак телефонът звънна. Този път Георги. Тя вече го беше блокирала, но той звънеше от телефона на Светлана.
Мария затвори. И изключи телефона.
Имаше планове щеше да слезе в центъра, да се разходи из коледния базар, да изпие чаша греяно вино и да си купи нов парфюм. А утре ще повика майстор да смени бравата.
Животът продължава и обещава да е много по-сладък.
