Синът на съпруга ми се появи в нашия живот след 12 години
Преди петнадесет години мъжът ми замина да служи в казармата. Беше моряк във военноморските сили. Разбира се, момичета наблизо нямаше, но често местните девойки се заиграваха с войниците.
Момчетата бяха “гладни” за внимание, далеч от своите момичета, затова лесно се увличаха по непознатите. Това бяха мимолетни любовни авантюри, нищо сериозно. Така и моят съпруг, когато бил млад, флиртувал с една седемнадесетгодишна Мариела. Когато службата приключила, зарязал я и се прибрал у дома.
Няколко години по-късно се запознахме. Първо излизахме, после сключихме граждански брак и вече 12 години сме семейство. След четири години ни се роди дъщеря, която сега е на осем. Мъжът ми винаги е мечтал за син.
Трудно мога да го нарека идеален баща, но все пак помага на дъщеря ни с уроците, понякога й купува лакомства и я води на риболов.
Обаче в идилията ни се намеси нещо напълно неочаквано. Съпругът ми се свърза в социалните мрежи със свой стар приятел от казармата и научи, че онази девойка Мариела, която е оставил преди да се върне у дома, е била бременна от него. Всички в поделението й се подигравали, слуховете били ужасни, но тя не поискала да търси бащата на детето и изнесла бреме си сама. Тази новина ме срази.
След този разговор съпругът ми веднага започна да я издирва във Facebook. Намери я на снимка бе с едно момче, което удивително напомняше на мъжа ми като малък. Започнах да ревнувам. Нашата дъщеря повече прилича на мен, а това винаги го е тревожило. Изглежда, това момче му влезе под кожата и обади се, разпалиха се родителските му чувства. Мариела дълго време не отговаряше на съобщенията му, но накрая откликна. Момчето, Виктор, вече е на 14 спортист, учи отлично, обича котките и майка си.
Бързо се създаде силна връзка между бащата и сина. Обаждат се всеки ден, говорят за училище, компютърни игри и мечтите си. Това поглъща цялото свободно време на съпруга ми, за дъщеря ни не остава и минута. Седи до късно, пише SMS-и с първородния си.
Колкото повече време прекарваха в разговори, толкова по-отдалечен стана от семейството ни. През лятото Виктор дори дойде на гости. Съпругът ми го водеше навсякъде, изпълняваше всяка прищявка. Завистта разяждаше и мен, и дъщеря ни. Той изглежда напълно я бе забравил, правейки си извинения от рода: “осем години съм с теб, а с него не съм бил никога”. Нашата дъщеря плака много.
Така продължиха нещата. Сега той праща пари на Виктор за Коледа, именни и рождени дни левове, разбира се а понякога дори забравя да поздрави наша дъщеря. Опитах се да му обясня, че това е грешно, но кой да слуша? Може би вината е на майката на Виктор, но щом не е потърсила бащата в тези години, защо да разбива сега друго семейство? И разбира се, новият “син” сериозно натежа на бюджета ни.
Страх ме е какво ще стане това лято. Ако пак ни посети, сигурно дъщеря ми ще запомни тези лоши дни за цял живот. Мъжът ми все казва: “Момчетата имат нужда от баща, момичетата от майка”. Но аз мисля, че той проявява бащина грижа само към Виктор, а напълно забравя за нашето дете.
Говорят си с часове всеки ден, докато дъщеря ни почти не вижда баща си. Това много ме дразни! Но не знам какво да направя! Ако вече не иска да е със семейството си, нека бъде смел и поеме по своя път…
В живота често нещата не стават така, както ги планираме. Но справедливостта към всички твои деца и честността в семейството са това, което остава завинаги. Човек не бива да забравя тези, които са до него любовта и вниманието са най-важният подарък, който можем да дадем на близките си.
