С едно движение на ръката си сложих край на 12 години щастлив брак.
Никола, мъжът ми, винаги е бил страхотен човек добър, внимателен, никога не ми е липсвало нищо около него. Но явно все очаквах повече, отколкото той можеше да ми даде може би се бях нагледала прекалено много на български сериали.
Оженихме се, когато бях едва на 20. Тогава си мислех, че целият ми живот ще мине в скука и еднообразие, за разлика от любовните истории, които виждах по телевизията.
Живеехме с родителите на Никола в една двуетажна къща във Велико Търново имахме си отделен вход, тъй че запазвахме личното си пространство. Никола често заминаваше в чужбина по строителни обекти, за да изкарва повече пари, а аз стоях вкъщи с нашата шестгодишна дъщеря Виолета. Една вечер, докато си преглеждах съобщенията във фейсбук, ми писа непознат мъж Красимир. Започнахме с чат, после стигнахме до тайни срещи.
В един момент започнах да си мисля, че не мога без Красимир. Като се върна Никола от работа след Коледа, седнахме да поговорим и му казах всичко. За първи път видях сълзи в очите му. Каза ми само: Какво повече ти трябваше?.
Едва сега осъзнавам каква огромна грешка направих имах всичко: дом, кола, малко спестени пари, бижута, зимно яке с естествен пух… Никола винаги се опитваше да ми угоди, но тогава не разбирах какво е щастието. Дойде Нова година, събрах си багажа и звъннах на Красимир да ме прибере.
Настаних се в нашата семейна къща при майка ми в Пловдив, беше дошла да ме види и моята по-малка сестра Таня, която живее с мъжа си и дъщеря си в Испания. Тя ми даде стаята си за няколко дни. Бях убедена, че Красимир скоро ще дойде, ще си направим ново хубаво начало, и всичко ще е наред. Но сбърках. Една сутрин просто изчезна от живота ми. Не ми вдига, спря да отговаря, и аз чак тогава осъзнах, че сме приключили. Останах без план, без дом, без път напред.
Семейството ми се пробва да стане спасителен отряд и да ми помогне да си върна Никола. Но той беше вече друг човек страдаше много, когато му се примолих да ми прости. Обичаше ме, но се чувстваше раздвоен и предаден. Родителите му твърдо се противопоставиха да се съберем отново казаха, че ще трябва да си търсим друго място за живеене, ако пак сме семейство.
Видяхме се с Никола беше само за да ми каже, че вече е решил да си даде шанс с друга жена.
Оказа се, че Красимир няма истински дом живееше под наем на село, едва връзваше двата края сами с някакви заеми, от които не може да се измъкне. Искаше да се оправи финансово и да си вземе най-накрая някакво жилище, но беше далече от тази цел. Никола не успя да ми прости изневярата.
Сега живея под наем в София. За наема ми помагат майка ми и бившият ми мъж и двамата дават по нещо, защото съм останала без работа. И така, животът понякога тежко учи, но се надявам, че ще си стъпя на краката и ще си простя ако не друго, поне на себе си.
