Изоставих умна лекарка заради продавачка от пазара
Когато се запознах с Весела и научих за всички нейни успехи, а също така, че е дипломиран кардиолог, осъзнах, че точно такава съпруга ми трябва. Не беше красавица като тези по списанията, не се обличаше кой знае колко елегантно и усещах, че е доста консервативна. Но това не ми беше проблем. Лекар, жена лекар удобно, приятно, защо не?
Дните ни започнаха така Весела реши да се погрижи за здравословното ми хранене. Сутрин закусвах овесена каша, после плодове за междинна закуска, а обядът и вечерята бяха риба или месо с някакви зеленчуци и допълнение. Няколко часа преди лягане не можех да ям нищо, освен кисело мляко. Весела твърдеше, че правилното хранене е ключът към дълголетие. Как да й противореча? Лекарката го казва.
Всеки ден ме питаше как се чувствам, дали нещо ме боли, а ако случайно ми зачервееха бузите веднага мереше температура и проверяваше за алергии. Казваше, че най-важно е да се хване болестта в началото, по-лесно се лекува.
Бях горд, че се грижи така за мен, че съм под надзор, но не за дълго. След няколко месеца забелязах, че грижите й отиват твърде далеч. Нима на работа нямаше достатъчно пациенти, та трябваше и вкъщи да ме тества всеки ден!
После решихме, че искаме дете. Тогава започна истинската лудост заведе ме на всякакви прегледи, изследваха ми генетиката, вкъщи уреди консултация с уролог и проверяваше дали всичко ми е наред, а дори неочаквано ме хващаше за слабините. Всяка сутрин първият въпрос беше Как пишка? А какво беше ако ти рядко, твърдо, каквото и да е?
Докато се опитвахме за дете, беше напълно забранено да пия алкохол или да пуша все пак, щяхме да правим бебе и материалът трябвало да е с отлично качество. Стигна се дотам, че за всяка оригване излизах в банята, за да не я чуе иначе започваше с въпроси и ме караше да лягам на дивана, за да ми пипне корема. А към себе си беше още по-стриктна постоянно си изследваше кръвта, мереше си температурата, следеше овулацията. На мен ми дойде в повече разведох се.
Какъв глупак! Истински глупак! Остави такава жена и с отличен диплом, и умна, и интелигентна. А се заляга с някаква Елица, продавачка от пазара. Глупак ех! това обсъждаха всички около мен, така и не разбирайки.
Да, ожених се за продавачката Елица. Готви страхотна зелева чорба, пускаше ме да ходя за риба, пуши цигари, понякога си сипва ракия и хапва сланина. Елица никога не ми задаваше досадни въпроси и ме обичаше такъв, какъвто съм истинския аз.
Днес разбрах едно щастието не идва от титли и професии, а от простите неща, които те карат да се чувстваш жив и обичан.
